Решение № 14344 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1753/2016 г.

Решение № 14344 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1753/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от М. М. К. с адрес гр. С. срещу решение № 234/05.01.2016 г. на Административен съд С. по адм. дело № 295/2015 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 1012-20-10-2/30.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ С., с което потвърдено разпореждане № 2/23.07.2015 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ С. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ С. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна и я отхвърлил. От доказателствата по делото е прието в хипотезата на чл. 94 КСО, че началният момент на отпускане на пенсията за инвалидност и общо заболяване е правилно определен. Решението е неправилно. По делото е установено, че с ЕР на ТЕЛК № 337/21.02.2011 г. на жалбоподателя е определена ТНР в размер на 54 % с дата на инвалидизиране 29.07.2010 г. Това решение е обжалвано пред НЕЛК, който с решение № 411/17.06.2011 г. е определил 58 % ТНР и потвърдил началната дата на инвалидизиране. Това решение е обжалвано пред административен съд, който го потвърдил, а ВАС отменил решението на съда и решението на НЕЛК и върнал делото на НЕЛК за произнасяне. Последният се е произнесъл с решение № 0202/17.03.2014 г. като определил дата на инвалидизиране 29.07.2010 г. и 64% ТНР, което решение е отменено с решение на Административен съд и делото отново върнато на НЕЛК за произнасяне. С ново решение № 0459/29.06.2015 г. НЕЛК се е произнесла относно срока на инвалидизиране, а датата на инвалидизиране 29.07.2010 г. и процентът ТНР не са били предмет на произнасянето. Установено е, че на дата 09.12.2011 г. М. М. К. е поискал отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Това заявление следва да се приеме, че е в срока по чл. 94, ал. 1 и ал. 3 КСО, тъй като към този момент не е имало влязло в сила решение на ТЕЛК/НЕЛК, от който момент се установява фактът на ТНР и датата на инвалидността. Тези два момента са съществени за правото на пенсия и относно началната дата на отпускане на пенсията. Административният орган и съдът неправилно отчитат срокът по чл. 94, ал. 1 и ал. 3 КСО от начална дата 29.07.2010 г. Такъв срок при буквалното тълкуване на закона не може по обективни причини да бъде спазен тъй като правото на пенсия за инвалидност е опосредено от експертиза - решение на ТЕЛК и НЕЛК каквито има влезли в сила през 2015 г. Правото на пенсия не може да бъде обусловено от факта дали ТЕЛК/НЕЛК ще се произнесат в шестмесечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО като наред с това да има време и да се подаде заявление за отпускане на пенсия в този срок. Срокът по чл. 94, ал. 3 КСО също следва да се приеме за спазен защото още на 09.12.2011 г. е подадено заявление за отпускане на пенсия за инвалидност. Или, началната дата на отпускане на пенсията следва да е в хипотезата на чл. 94, ал. 1 КСО която е по благоприятна в случая за жалбоподателя, а разпоредбите на чл. 94, ал. 1 и ал. 3 КСО следва да се прилагат комбинирано според особеностите на конкретния случай. В настоящият случай правото на пенсия възниква от датата на инвалидизиране, а тя се посочва в решение на ТЕЛК/НЕЛК, като от тази дата е и определения процент ТНР. Определянето на по късна дата за начало на отпускане на пенсията е в противоречие с доказателствата по делото и изискванията на закона. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което бъде отменено решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане и делото върнато на органа за разрешаване на въпроса по същество в месечен срок. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК ,ВАС шесто отделение