Решение № 5844 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1996/2009 г.

Решение № 5844 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1996/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Йовко Генчев Йосифов от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. Трендафилова, срещу решение № 1441/31.10.2008 г., постановено по адм. дело № 757/2007 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-06-7706-321/29. 11. 2006 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание местност "Ваялар", землище гр. Варна, община Варна, област Варненска, в частта относно имот № 812. В касационната жалба се оспорват изводите на съда, че между страните е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен по общия исков ред. Сочи се, че не е отчетена доказателствената сила на представения от жалбоподателя нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение. От това следва, че към настоящия момент между страните няма спор, че жалбоподателят притежава и владее процесния имот по силата на нотариален акт, който докато не бъде отменен по надлежния ред, следва да бъде зачетен от съда. С касационната жалба се поддържа още, че новообразуван имот № 812 неправилно е записан в регистъра към плана на новообразуваните имоти на името на възстановения собственик. Този имот никога не е влизал в ТКЗС, а е попадал в район за здравни и курортни нужди, поради което Поземлената комисия не е имала компетентност да възстановява права върху него и решението й е нищожно. По тази причина областният управител е следвало да зачете правата на жалбоподателя, а не нищожното решение. Ответникът - областният управител на област с административен център Варна, чрез процесуален представител юрк. Дамбова, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Ответникът - Донка Георгиева Йосифова, както и заинтересованата страна - Берта Леон Майер не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Същото съответства на представените по делото доказателства, от преценката на които съдът правилно е обосновал извод за липса на основания за отмяна на заповедта на областния управител в обжалваната й част. Претенциите на няколко лица върху един и същи имот предполагат наличие на спор за материално право, който може да бъде разрешен единствено по общия исков ред, а не в съдебноадминистративното производство. Съдът обосновано е направил извод, че доколкото е налице спор за материално право, то той не е компетентен да реши спора. Решението му следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-06-7706-321/29.11.2006 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание местност "Ваялар", землище гр. Варна, община Варна, област Варненска, в частта относно имот № 812. При преценка на законосъобразността на оспорената заповед, съдът е констатирал, че е налице колизия между правото на възстановения собственик, на чието име е записан процесния имот и правото на собственост на жалбоподателите, които се легитимират като собственици с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение. Съдът е приел, че в случая се касае за спор за материално право, който може да бъде разрешен по общия исков ред, но не и в настоящото съдебноадминистративно производство. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда са обосновани с оглед доказателствата по делото. От същите безспорно се установява, че процесния имот № 812 е вписан в регистъра към ПНИ на името на заинтересованата по делото страна - Берта Леон Майер, която се легитимира като възстановен собственик по силата на решение № 161/12. 01. 1994 г. на ПК Варна, с което й е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на лозе от 4 дка, V категория, находящ се в терен по § 4 на гр. Варна, местност "Ваялар". Имотът включва имоти пл. № 1260, 1261, 1262 и 1263 съгласно КП от 1989 г. Съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза процесния имот пл. № 812 се включва в площта на възстановения имот. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че не са налице основания за изменение на ПНИ в обжалваното му част. Процесният имот е записан в регистъра към ПНИ на името на лице, което се легитимира с надлежен документ за собственост - влязло в сила решение на поземлена комисия (ПК). Неотносими са доводите на жалбоподателите, повдигнати още в хода на първоинстанционното производството и поддържани в настоящото, че към деня на постановяване на решението на поземлената комисия имотът не е бил със селскостопански характер, поради което не е подлежал на възстановяване. Оттам считат, че поземлената комисия не е имала компетентност да възстановява права върху тази земя и е постановила нищожен административен акт, който не е следвало да бъде зачетен от областния управител. В производството с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се проверява законосъобразността на одобрения със заповедта на областния управител ПНИ във всичките му части - тестова, цифрова, графична и регистър на имотите, но не се проверява валидността и законосъобразността на предходни актове на поземлената комисия. Същественото в случая е, че имот № 812 е записан на името на лице, което от формална страна се легитимира като собственик с надлежен документ за собственост. Всички доводи на касатора, касаещи статута на процесния имот, неговия неземеделски характер, както и компетентността на ПК да се произнася в конкретния случай, могат да бъдат повдигнати в хода на производство по общия исков ред. В случая е безспорно, че се касае за спор за материално право, тъй като касационният жалбоподател претендира права върху същия имот № 812 на основание нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение. Несъстоятелни са претенциите му съдът да зачете доказателствената сила на нотариалния акт, като признае нищожността на решението на ПК, защото по същество това означава произнасяне по материалноправния спор, с каквато компетентност административните съдилища не разполагат. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение