Решение № 5931 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9549/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Т. Б., [ЕГН], с адрес за кореспонденция: гр. София, [адрес], подадена чрез адв. З. Димитрова от САК, с която се обжалва Решение 4818/14.07.2023г., постановено по адм. дело 1914/2023 г. по описа на Административен съд София-град. С посоченото съдебно решение е отхвърлена жалбата на Т. Б. срещу Решение 2153-21-32/06.02.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ - София-град, с което е потвърдено Разпореждане РНП-4-4-21-01255276/21.12.2022г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, постановено на основание чл.98, ал.2, т.2 от КСО във връзка с чл.113 и чл.114, ал.2. т. 2 от КСО, по силата на което е разпоредено да възстанови без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение на добросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) за периода от 01.08.2021г. до 31.08.2022 г. в размер на 13010.65 лева. Със съдебното решение жалбоподателката е осъдена да заплати в полза на ответника деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, с което да бъдат отменено Решение 2153-21-32/06.02.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ - София-град, с което е потвърдено Разпореждане РНП-4-4-21-01255276/21.12.2022г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ. Претендират се разноски за две съдебни инстанции по представен списък по чл.80 от ГПК. Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП НОИ) София-град, чрез пълномощника гл. юрк.М. Атанасова оспорва касационната жалба в подадено писмено становище. Намира първоинстанционното решение за правилно, съобразено с приложимите законови разпоредби и събраните по делото доказателства, поради което прави искане да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема за установено следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-21-32/06.02.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ - София-град, с което е потвърдено Разпореждане РНП-4-4-21-01255276/21.12.2022г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, постановено на основание чл.98, ал.2, т.2 от КСО във връзка с чл.113 и чл.114, ал.2. т.2 от КСО, с което на Т. Б. е разпоредено да възстанови без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение на добросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) за периода от 01.08.2021г. до 31.08.2022 г. в размер на 13 010.65 лева. От фактическа страна е установено, че въз основа на подадено на 30.08.2021г. от жалбоподателката заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ е издадено разпореждане [номер]/08.09.2021 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, по силата на което ѝ е отпусната и определена в действителен размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1, т.2 от КСО с начална дата 28.08.2021г. По отношение на жалбоподателката е зачетен осигурителен стаж в общ размер на 36 год., 01 месец и 23 дни, в това число и 02 год., 04 месеца и 06 дни при осигурителя ДЕКС ЕООД. С Писмо вх. 217 -21-331 от 28.07.2022 год., изпратено от Дирекция Краткосрочни плащания и контрол , Дирекция Пенсии на ТП на НОИ София-град е уведомена за служебното заличаване на данни, подавани по реда на чл.5, ал.4 от КСО от ДЕКС ЕООД, ЕИК 108693479, което е сторено след извършена проверка в дружеството по разходите на ДОО, във връзка с която са издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-00977201/12.08.2021г. за заличаване на подаваните от дружеството данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 01.09.2017 г. до 06.01.2020 г., вкл. и по отношение на Т. Б. и за периода на изплащане на ПОБ от 30.01.2020 г. до 31.03.2020 год., като на основание чл.4, ал.10, т.4 от Наредба Н-13/17.12.2019 г. данните са заличени служебно. Така извършеното служебно заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО от ДЕКС" ЕООД е наложило извършване на нова преценка на правото на Т. Б. на лична пенсия за ОСВ при изключване на стажа в ДЕКС" ЕООД. В резултат на това е установено, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, с оглед което е издадено разпореждане [номер]/281 от 26.08.2022 г. на длъжностно лице по ПО, с което е отменено разпореждане [номер] от 08.09.2021 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и вместо това е постановен отказ за отпускането ѝ. Относно надвзетата пенсия е посочено, че длъжностното лице по ПО ще се произнесе допълнително. Разпореждането е обжалвано от Т. Б. по реда на чл. 117, ал. 2. т. 1 от КСО, във връзка с което е постановено Решение 2153-21-352/03.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което жалбата е оставена без уважение като неоснователна и преписката е изпратена на длъжностното лице по ПО за нова преценка на представено с жалбата ново доказателство за осигурителен стаж - Удостоверение 2165-21-412/23.09.2022 г. за внесени с платежно нареждане от 19.09.2022 г. осигурителни вноски на основание чл. 9а, ал.1 от КСО за 02 години и 02 месеца. В мотивите на решението е посочено, че депозираното удостоверение не се явява предмет на контролното административно производство, образувано по жалбата срещу разпореждането от 26.08.2022 г. и следва да се прецени в ново пенсионно производство, с постановяването на нов индивидуален административен акт. От приложеното в пенсионната преписка известие за доставяне е видно, че решението на директора на ТП на НОИ - София-град е получено лично от Т. Б. на 08.11.2022 г. и не е обжалвано в срока по чл. 118 от КСО пред съответния административен съд, поради което разпореждане [номер]/281 от 26.08.2022 г. е влязло в законна сила на 23.11.2022г. На основание чл. 98, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО с Разпореждане РНП-4-4-21-01255276/21.12.2022 г. на длъжностно лице но пенсионно осигуряване е определен размерът на подлежащата на възстановяване добросъвестно получена сума за лична пенсия за осигурителен стаж н възраст от Т. Б. за периода 01.08.2021г. - 31.08.2022г., а именно 13 010.65лв., представляваща разлика между неоснователно получената сума за лична пенсия за ОСВ и следващият се размер на пенсия за ОСВ. Така посочените факти не са спорни между страните. Не се оспорва и размерът на подлежащата на възстановяване сума, а единствено основателността на разпореденото възстановяване. Касаторът излага доводи, че задължителните предписания за заличаване на подаваните от осигурителя Декс ЕООД данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО не би следвало да засягат вече придобитите права от жалбоподателката и не представляват нови факти и обстоятелства по смисъла на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, обуславящи издаване на обжалваното разпореждане, тъй като те не са били връчени на Т. Б. и не са влезли в сила по отношение на нея. Съдът намира, че тези оплаквания биха били относими при обжалване на Решение 2153-21-352/03.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ - София-град и потвърденото с него разпореждане [номер]/281 от 26.08.2022 г. на длъжностно лице по ПО, с което е отменено разпореждане [номер] от 08.09.2021 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е постановен отказ за отпускането ѝ. Това решение, както и потвърденото с него разпореждане обаче не са били обжалвани, поради което, както правилно е посочил първоинстанционният съд, разпореждане [номер]/281 от 26.08.2022 г. на длъжностно лице по ПО се явява влязъл в сила административен акт, който не може да бъде предмет на проверка за законосъобразност в рамките на настоящето производство по аргумент от разпоредбата на чл.17, ал.2, изр. 2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК. Обжалваното в настоящето съдебно производство разпореждане е издадено въз основа на влязлото в сила разпореждане [номер]/281 от 26.08.2022 г. и е непосредствена последица от него. При постановяването му не са допуснати твърдените от касатора съществени нарушения на процесуалните правила. Това е така, защото разпореждането е издадено въз основа на фактите и събраните писмени доказателства, въз основа на които е постановено и разпореждане [номер]/281 от 26.08.2022 г. на длъжностно лице по ПО. Разпореждането от 26.08.2022г. е било е оспорено по административен ред от касационния жалбоподател, който във връзка с това е имал възможност да се запознае със събраните доказателства, да изложи пред АО аргументите си във връзка с релевантните факти, както и да представи писмени доказателства. Освен това в самото разпореждане е посочено, че относно надвзетата пенсия длъжностното лице по ПО ще се произнесе допълнително, т.е жалбоподателят е бил уведомен за тази последица. Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция на ответника по касация за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 144 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ТП на НОИ София-град разноски в размер на по 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,