Решение № 3491 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16657/2009 г.

Решение № 3491 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16657/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 70 и чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба на Катерина Асенова Колева-Пенкова от гр. София, подадена чрез пълномощника й адвокат Валентина Стоянова от АК-Бургас, против решение № 13025/04.11.2009 г., постановено по административно дело № 6882/2009 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на седмо отделение. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК и моли решението да бъде отменено и съдът да се произнесе по съществото на спора. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ не изразява становище. Заинтересованата страна - Людмила Стефанова Василева от гр. София, представлявана в съдебно заседание от адвокат Янков, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а оспореното решение - оставено в сила, както и за присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия намира, че касационната жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение на тричленния състав на Върховния административен съд-седмо отделение е отхвърлена жалбата на Катерина Асенова Колева - Пенкова срещу решение № 61/15.04.2009 г. на Комисия за защита от дискриминацията, постановено по преписка № 180/2008 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съдебен състав е приел, че атакуваното решение е постановено при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Установил е съответствие на решението на Комисията досежно липсата на дискриминационно третиране спрямо касаторката по признак "възраст" по време на упражняване на преподавателската й дейност в 149 СОУ "Иван Хаджийски" и при прекратяване на трудовото й правоотношение със същото. Прието е, че липсват доказателства директорката на учебното заведение Людмила Стефанова Василева да не е допускала касаторката в училищната сграда и да е определила трудовото й възнаграждение в нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., което задължава работодателя да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Обжалваното решение е правилно и не са налице наведените в жалбата касационни основания за отмяна на същото. При правилно установена по делото фактическа обстановка решаващият съдебен състав е стигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Липсват данни по делото, обосноваващи дискриминационно третиране на касаторката по признак "възраст" по чл. 4, ал. 3, във връзка с чл. 1 от ЗЗДискр. при прекратяване на трудовото й правоотношение с учебното заведение. При упражняване на потестативното си право на уволнение на касаторката, работодателят й, е приложил еднакви критерии и подход при сравними сходни обстоятелства. Това е така, защото спрямо тримата учители по математика жалбоподателката е била единствено тази, която е отговаряла на условията по § 5, ал. 1 от КСО - навършена възраст и необходим осигурителен стаж. При възникналата необходимост от съкращаване на щатни бройки от заемащите длъжността "учител по математика" по длъжностното разписание на училището неговият директор е взел решение по целесъобразност да прекрати трудовото правоотношение с касаторката на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, във връзка с § 5, ал. 1 от КСО - т. е. поради придобиване право на пенсия. Този подход не разкрива признаци на дискриминация, а напротив - изразява еднаквост на критериите в сходни ситуации спрямо преподавателския състав. Осъществена е хипотеза, при която работодателят се е възползвал от признатото му от закона право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с лице, придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, макар това да е станало по-рано във времето. В този смисъл, релевираните касационни оплаквания, че това ранно пенсиониране е субективно право на работника/служителя, е неоснователно. Отделен е въпросът - дали работодателят е прекратил трудовото правоотношение законосъобразно, който спор обаче е предмет на разглеждане в общото исково производство пред гражданските съдилища по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. В това производство именно би бил релевантен фактът, че трудовият договор на касаторката е прекратен на 22.07.2008 г., т. е. преди изготвянето на справка за оптимизиране на педагогическия персонал, за съкращения и пенсионирания /образец 1/, а предметът на настоящото дело е различен и оплакването в този смисъл се явява неоснователно. Правилно инстанцията по същество е установила, че липсват данни за дискриминация на жалбоподателката при определяне на трудовото й възнаграждение. Спазено е правилото на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. и работодателят Людмила Стефанова Василева, в качеството й на директор на училището е осигурил равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд на преподавателския състав. Ето защо, в случая не се констатират признаци на дискриминационен акт, поради което и това касационно оплакване е неоснователно. В обобщение, атакуваното решение на тричленния състав на ВАС е правилно, не са налице касационните основания, водещи до отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на заинтересованата страна в настоящия спор Людмила Стефанова Василева следва да се присъдят претендираните от нея разноски в размер на 250, 00 /двеста и петдесет/ лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по банков път, видно от договор за правна защита и съдействие № 69-26/12.01.2010 г. /л. 19/. Тази сума следва да се възложи в тежест на Катерина Асенова Колева-Пенкова от гр. София. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия