Решение № 9107 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2348/2016 г.

Решение № 9107 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2348/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет В. срещу решение № 2606 от 8.12.2015 г. по адм. д. № 979/2015 г. на Административен съд В., с което е отменено изменението на чл.. 31, т. 4 от Наредбата за обществения ред на О. В., прието с решение № 1857-12 по Протокол № 36/11, 12.11.2014 г. на Общински съвет - В. само в санкционната му част, а именно: "глоба в размер на 200-800 лева". Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилно тълкуването, че с обжалвания текст са уредени отношения от нормативен акт от по-висока степен - Закона за движение по пътищата. Излага доводи, че целта на наредбата за обществения ред е определена в чл. 1, ал. 1 и е за уреждане на обществените отношения, свързани с осигуряването и опазването на обществения ред, опазването на публичната и частна собственост, създаване на условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите и поддържане на естетичен вид, природосъобразна екологична среда и чистота на населените места и т. н. С оглед уреждане правомощията на общинската администрация е необходимо наличието на определяне на реда за констатиране на нарушения и налагане на санкции при неизпълнението им. В този смисъл са неправилни изводите на съда за противоречие на наредбата като подзаконов нормативен акт със закона. Сочи че, връщайки делото за разглеждане по същество, Върховният административен съд приел, че изводите на съда, прекратил производството са правилни по същество, което обстоятелство не е съобразено. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, е представила писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита за обоснован е изводът на съда за основателност на оплакването за неправилно приложен материален закон, предвид констатацията за противоречие на оспорения чл. 31, т. 4 от Наредбата за обществения ред в санкционната част на законовата уредба на тези обществени отношения в чл. 183, ал. 2, т. 1 Закона за движение по пътищата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени нормативния акт в оспорената част, съдът е приел, че не са налице допуснати съществени нарушения на процедурните правила за приемане на подзаконов нормативен акт, но чл. 31, т. 4 от Наредбата за обществения ред е одобрен в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят пред съда посочил, че нормата на чл. 31, т. 4 от НОР не е съобразена в санкционната си част с нормата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, която повелява: "Наказва се с глоба 20 лева водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно; " Съдът приел, че е налице материална компетентност на ОбС- В. да издаде Наредба за обществения ред в оспорената част, но колективният орган е преуредил санкционната част, засягаща първични обществени отношения, която вече е уредена в закона, и в този смисъл противоречи на изрична санкционна разпоредба в нормативен акт с по-висока степен на юридическа сила, какъвто е Законът за движение по пътищата. С подзаконов нормативен акт не е допустимо да се въвеждат допълнителни или по- големи ограничения, непредвидени в ЗДвП. Изложил мотиви, че нормите на закона могат само да бъдат доразвити с наредба, като нейните норми следва да са съобразени с нормативния акт от по-висока степен. Нарушението на правилата за движение на МПС в паркове, алеи, детски площадки, зелени площи и пешеходни зони е с по-ниска обществена опасност от някои от нарушенията по Г. VII в ЗДвП, за които е предвидена по-ниска санкция Направил извод, че Наредбата за обществения ред, в частта, изменена с Решение № 1857-12/11, 12.11.2014 г. на О.-В. по чл. 31, т. 4, е незаконосъобразна само и единствено в санкционната част, в която е предвидена глоба в размер 200-800 лева, постановена в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменена в тази й част. Решението е правилно. С оспореното пред съда решение № 1857-12, взето по Протокол № 36/11,12.11.2014 г., О.-В., на осн. чл. 21, ал. 1, т. 6 и т. 13 от ЗМСМА и чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА и по предложение на Кмета на О. В., е изменил и допълнил Наредбата за обществения ред, както следва: § 1. Текстът на чл. 31, т. 4 "Движението и паркирането на МПС в паркове, алеи, детски площадки, зелени площи и пешеходни зони; глоба от 50 до 500 лева" се изменя и придобива следния вид: чл. 31, т. 4 "Движението и паркирането на МПС в паркове, алеи, детски площадки, зелени площи и пешеходни зони; глоба в размер 200-800 лева". Предмет на касационното производство е решението на съда, с което е отменен увеличения размер на предвидената глоба 200-800 лева. Съгласно чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП се наказва с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно. Съгласно чл. 31, т. 4 от Наредбата за обществения ред се забранява движението и паркирането на МПС в паркове, алеи, детски площадки, зелени площи и пешеходни зони. Глоба в размер: 200-800 лв. Съгласно чл. 178е ЗДвП се наказва с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Противно на твърдението в жалбата, правилен е извода на съда, че санкцията противоречи на определената в закона, независимо, че разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП не е текста, съответстващ на чл. 31, т. 4 от Наредбата.