Решение № 10739 от 24.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Управителя на Национална здравно осигурителна каса /НЗОК/ чрез процесуален представител юрисконсулт против решение 468/8.04.2022г. на Административен съд Бургас по адм. дело 2797/2021г. С него се отменя по жалба на С. Чете в качеството му на представляващ С. ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ПОМОЩ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА ЕООД, чрез адвокат Р. Василева заповед за налагане на санкции РД-253С-434/16.11.2021г. на Управителя на НЗОК. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, С. Чете, чрез процесуален представител адвокат Р. Василева, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкции в производство по реда на чл. 73-76 от ЗЗО. Съдът е констатирал нарушения на административно производствените правила и нарушение на материалния закон и при наличието на основания по чл. 146 АПК за отмяна е отменил изцяло обжалваната заповед. Проверени са етапите в хода на производството и квалификацията на нарушенията от фактическа и правна страна. Постановеното решение е правилно. Производството по реда на чл. 73-76 от ЗЗО е санкционно и поради това за него се прилагат и общите принципите на всички санкционни производства. В такова производство следва да бъде установено нарушението с предвидените за това доказателства и доказателствените средства. Установяване на нарушение извън предвидения ред и доказателства следва да се приеме за неустановено и поради това следва констатация, че нарушение не е налице. В случая констативния протокол за установяване на нарушение не съдържа квалификация на нарушението от фактическа и правна страна, което е пропуск и в мотивите на обжалваната заповед за налагане на санкции. При тези пропуски следва да се приеме, че обвинението за извършено нарушение не е фактически и юридически формулирано, което е свързано с адекватността на защитата на посочения за извършител. Защитата в това производство е важен признак и следва да бъде осигурена в пълен обем, като нарушаването й е самостоятелно основание за отмяна на акта за налагане на санкции. В случая констативния протокол е връчен без указания за реда и възможностите за възражения и защита срещу констатациите в него. По този начин при липса възражение не по вина на сочения за нарушител, е пропуснато произнасяне от арбитражна комисия, което е етап от производството по налагане на санкции. Само на това основание също следва отмяна на акта, поради нарушаване на административно производствените правила. При констатациите за наличието на описаните нарушения на административно производствените правила обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила като се споделят напълно мотивите при постановяването му. Въпросите за съответствието на акта с матералния закон е извън касационната проверка при установени нарушения на административно производствените правила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение