Решение № 8056 от 2.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3109/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна на Н. Карабоюков, подадена чрез адв. Христов, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение 6872/ 01.12.2020г. по административно дело 13283/ 2019 г. на Административен съд - София- град (АССГ). От жалбата могат да бъдат извлечени твърдения, че решението е необосновано и неправилно. Счита, че самото незаконосъобразно наказателно постановление е послужило, като основание за започване на изпълнително дело срещу лицето и е първопричината за търпените от него негативни душевни преживявания и страдания от образуваното изпълнително дело. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по реда на ЗАНН. Касационният жалбоподател- Н. Карабоюков в съдебно заседание, чрез адв. Христов изразява несъгласие с решаващите мотиви на първата инстанция. Моли за справедливо решение, тъй като неправомерното поведение на Столична община (СО) да наказва учениците в София, с глоби е в противоречие със ЗАНН. Ответникът- Столична община, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Владимирова моли за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна. Счита, че решението на АССГ е правилно, законосъобразно и добре мотивирано, поради което иска да се потвърди. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първостепенният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), срещу Столична Община, с който ищецът Н. Карабоюков, моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Наказателно постановление (НП) 257101/ 06.10.2015г. на заместник кмет на Столична община. С обжалваното решение на АССГ е бил ОТХВЪРЛЕН иска с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предявен от Н. Карабоюков от град София, срещу Столична Община, представлявана от кмета, за присъждане на обезщетение в размер на 7000 (седем хиляди) лева за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразен и отменен административно- наказателен акт Наказателно постановление 257101/ 06.10.2015г. на Заместник кмет на Столична община. За да достигне до този резултат адм. съд е приел за установено от фактическа страна, че с НП 257101/ 06.10.2015г., издадено от заместник кмет на СО, на ищеца е наложено административно наказание глоба, в размер 100 (сто) лева, за нарушение на чл.18, т.1 и чл.35, ал.1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на СО. По възлагане на СО за събиране на публични вземания срещу ищеца е било образувано изпълнително дело 20188490400469 по описа на съдебен изпълнител А. Петров, рег. 849, с район на действие Софийски градски съд (СГС). Приел е за безспорно установено с приетите писмени доказателства, че на 27.08.2018г. на Н. Карабоюков, в качеството му на длъжник, е била връчена Покана за доброволно изпълнение на задължение в размер на 255.00 (двеста петдесет и пет) лева, от които: 100.00 лева глоба, наложена с НП 257101/ 06.10.2015 г., 143.00 лева разноски по изпълнението и 12.00 лева такса. Впоследствие, със съобщение до банка ДСК с изх. 7909/ 23.08.2018г., е бил извършен запор върху вземанията по сметките (левови и валутни) на ищеца, до размера на задължението от 255 лева. Първостепенният съд е посочил, че по жалба на Карабоюков с Решение от 05.03.2019г. по н.а.х. дело 15233/ 2018г. СРС е отменил НП 257101/ 06.10.2015г. на Заместник кмет на СО. Видно от отбелязването на последната му страница съдебният акт е влязъл в сила на 03.05.2019г. Достигнал е до извода, че по делото е останало недоказано настъпването на реална вреда с неимуществен характер за ищеца Н. Карабоюков, която да е пряка и непосредствена последица на отменения като незаконосъобразен административно- наказателен акт. Решаващият съд е приел, че предявеният осъдителен иск е неоснователен и го е отхвърлил. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Несъстоятелни са твърденията на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид извършения подробен анализа на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован правен извод за недоказаност на твърденията в исковата молба. Действително в случая е налице отменено НП 257101/ 06.10.2015г., издадено от заместник кмет на СО. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно, наличието на отменен акт на администрацията, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. Субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените вреди са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган. В тази връзка по делото основния спорен въпрос е претендираните неимуществени вреди последица ли са от отмененото НП. Пряка и непосредствена е тази вреда, която следва непосредствено от акт, действие или бездействие на компетентния административен орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденото лице, не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. В конкретния случай липсва такава връзка, която да обоснове предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ. В случая не са събрани доказателства относно реално претърпени нeимуществени вреди от ищеца и в какво конкретно се изразяват те. Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда за липса на всички елементите на фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, поради недоказана причинна връзка предвид отмененото НП. Не е налице причинена неимуществена вреда, която да е в пряка последица от отменения административен акт и която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. От приобщените свидетелски показанията не се установяват, твърдените в исковата молба от ищеца, преживени неприятни емоции и терзания да са пряко следствие от отмененото НП. Сочените състояния на душевен дискомфорт, са хипотетични и общи и не надхвърлят обичайните състояния за човек, намиращ се в същата ситуация. По делото категорично не може да се установи какви изживявания е имал ищецът по повод на твърдяното наказателно производство. Правилно от решаващия съд е прието, че искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Обосновано решаващият съд приема, че ищецът по делото не доказва настъпването на вреди от незаконосъобразния акт отмененото наказателно постановление, съгласно изискването на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Доводите относно незаконосъобразността на НП, посочени, като неправомерното поведение на СО да наказва учениците в София с глоби, сочат факти обосновали отмяната на административния акт и последиците от това. Същите не обосновават наличието на конкретна вреда и причинно- следствена връзка с отмененото НП. Затова и обоснован е извода на съда за липсата на останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,