Решение № 72 от 9.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 2023/2014 г.

Решение № 72 от 9.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 2023/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане, депозирано от защитника на осъдения А. Х. - адв. Т. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 409/2014 г. по описа на РС-гр. С., на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В искането се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК, които са и основания за възобновяване. Оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила се аргументира с това, че осъщественият превод в производството пред първата инстанция е бил неразбираем за осъдения Х., тъй като преводачът е превеждал от персийски на български език и обратно, а поради афганистанския произход на осъдения, езикът на който е следвало да бъде превеждано е "дари". Моли се да бъде възобновено наказателното дело. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения, акцентирайки на това, че поради осъществения превод на неразбираем за него език, А. Х. не е разбирал в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства, нито пък е разбирал правните последици от сключеното с прокуратурата споразумение, одобрено от съда. Моли да бъде уважено искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита подаденото искане за процесуално допустимо, но неоснователно. Посочва, че по време на досъдебното производство преводът се е осъществявал на персийски език, като осъденият не е възразил, че не разбира. От подписаната от Х. декларация по чл. 381, ал. 6 от НПК е видно, че той е разбрал последиците от споразумението, бил е съгласен с тях и се е отказал от съдебно разглеждане на делото по общия ред, като в съдебното заседание пред първоинстанционния съд е участвал същия преводач и отново нито осъденият, нито защитникът му са възразили срещу него. Според прокурора, законът изисква превода да се осъществява на разбираем за чуждия гражданин език, като разбираемият език не е задължително да съвпада с родния език. Моли искането да бъде оставено без уважение. В последната си дума, осъденият А. Х. моли да бъде възобновено наказателното дело, тъй като не му е било подробно обяснено съдържанието на споразумението, което е подписал, а преводачът е говорил на едно особено наречие, което той не разбира. Върховният касационен съд след като обсъди основанията, изложени в искането на осъдения, становището на страните в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното: Със споразумение № 150 от 23.07.2014 г., постановено по нохд № 409/2014 г. по описа на Районен съд-гр. Сливница осъденият А. Х. се е признал за виновен в това, че на 03.07.2014 г., около 9.30 часа, на около 170 метра източно от 294-та пирамида, на 400 метра северозападно от [населено място], /област/ и на 1000 метра южно от [населено място], /област/, е направил опит да излезе през границата от Република България в Република Сърбия, без разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено, поради независещи от волята му причини и е извършено повторно, поради което и на основание чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1 пр. 2 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е бил осъден на осем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор от закрит тип, както и на наказание глоба в размер на 200 лв. Зачетено е времето, през което А. Х. е бил задържан, считано от 03.07.2014 г. до 23.07.2014 г. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл. 420, ал. 2 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл. 419, ал. 1 от НПК. Подадено е в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Не се констатира претендираното съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на осъдения Х. Правото на устен и на писмен превод за лица, които са обвинени в извършването на престъпление и не говорят или не разбират езика на производството е прогласен в чл. 6 § 3 б. "е" от ЕКПЧОС. Това право е включено в кръга на минималните права, които всяко лице, обвинено в престъпление има, и което гарантира правото на справедлив процес. С Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. е улеснено практическото прилагане на правото на устен и писмен превод. Тя определя цели, които трябва да се постигнат от страните членки в определен срок. Директива 2010/64/ЕС е транспонирана в националното ни законодателство - чл. 55, ал. 3 от НПК, според който текст, когато обвиняемият не владее български език, му се предоставя писмен превод на изчерпателно посочени в разпоредбата процесуални документи на разбираем за него език. В конкретния случай, осъденият А. Х. е афганистански гражданин, роден в И., който не владее писмено и говоримо български език. Езикът, който се твърди, че това лице владее е "дари" - книжовна норма на персийския език / плурицентричен език/, която се говори в Афганистан, т. е разбираемия за него език следва да се приеме, че е "дари". Прочитът на материалите от досъдебното производство сочи, че на осъдения Х. е бил осигурен преводач - Ш. М. Х., който е осъществявал превод от "дари" език на български и обратно, и това обстоятелство изрично е било отразено в постановлението за назначаване на преводач /л. 22 от ДП/ и в протокола за разпит на обвиняем от 04.07.2014 г. /л. 18 от ДП/. В последния процесуален документ е записано още и, че протоколът е бил прочетен на обвиняемия Х. на "дари" език, че записаното е вярно и точно и за верността му той се е подписал. В съдебната фаза на процеса, на А. Х. е бил назначен същия преводач, който е бил предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 2 от НПК, от една страна, а от друга - имал е задължение при невъзможност да осъществява възложения му превод, поради неразбиране на езика от страна на лицето, да съобщи за това обстоятелство на съда. Очевидно е, че не е имало проблем при извършване на превода и това е изводимо, както от поведението на преводача, така и от поведението на осъдения, който в нито един момент не е възразил, че не разбира езика на който му се превежда, още повече, че преводачът Ш. Х. е превеждал от и на "дари" език. Друг е въпросът, че плурицентричните езици, какъвто е персийският са взаиморазбираеми. На следващо място, видно от протокола от съдебното заседание пред РС-гр. Сливница, А. Х. е отговорил на всички въпроси на съда по чл. 382, ал. 4 от НПК и това е сторил чрез преводача Х., като от дадените отговори може да се направи извод, че осъденият е разбрал въпросите, следователно преводът е бил извършван на разбираем за него език. Това обстоятелство се потвърждава и от изявлението на осъдения пред ВКС, че разбира превода, осъществяван от преводача Х., като без значение е направената от него уговорка, че по-добре разбира преводача З., доколкото и двамата преводачи - Х. и З. превеждат от и на персийски език с форма "дари". С оглед на изложените обстоятелства се налага извод, че превода на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса, осъществен по отношение на А. Х. е бил на говоримия и разбираем от него език "дари", поради което не са били нарушени стандартите за осигуряване на разбираем превод по отношение на обвинено в престъпление лице, невладеещо български език, което респективно не е довело и до нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 § 1 от ЕКПЧОС. Не се сочат конкретни оплаквания, обосноваващи претенцията за нарушение на материалния закон, които да бъдат предмет на преценка от ВКС. Що се отнася до оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, следва да се отбележи, че в производството по възобновяване, ВКС не може да контролира справедливостта на наложеното наказание, когато делото е приключило със споразумение, тъй като страните в процеса доброволно са постигнали съгласие по него. Това, което подлежи на проверка е, дали е налице нарушение на материалния закон във връзка с наказанието, каквито оплаквания в искането няма. Като не намери основания за възобновяване на наказателното дело, касационната инстанция счете, че следва да остави искането на осъдения А. Х. без уважение. По изложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение