Решение № 14831 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2014 г.

ВАСIII отделение10.12.2014 г.докладчик Емилия Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 905 от 19.02.2014 г., постановено по адм. д. № 5125/2013 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14831 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5435/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - ДФЗ, чрез юрисконсулт Марияна Стойчева срещу решение № 905 от 19.02.2014 г., постановено по адм. д. № 5125/2013 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на Хатидже Мехмедова Узунова от гр. Ветово е отменено на Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. с изх. № 01-6500/23303 от 10.04.2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от касационния съд да го отмени, като незаконосъобразно и необосновано. Ответникът - Хатидже Мехмедова Узунова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд София-град за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Решението е валидно и допустимо и правилно като краен резултат. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: С решение № 905 от 19.02.2014 г., постановено по адм. д. № 5125/2013 г. на Административен съд София-град е отменил Уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г. с изх. № 01-6500/23303 от 10.04.2013 г., с което се отказва заплащане на субсидия за 2009 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. Съдът е установил, че Хатидже Мехмедова Узунова е подала общо заявление за плащане на площ за кампания 2009 г. с уникален идентификационен номер 08/260509/19442, в което са посочени схемите и имотите, с които кандидатства за подпомагане. По това заявление на Узунова е оторизирана сума за подпомагане в размер на 24 118,26 лв. по СЕПП и 2 628,70 лв. по СНДП. Независимо от това били извършени допълнителни проверки от административния орган, резултатите от които дали основание на изпълнителния директор на ДФЗ да намали годната за подпомагане площ, в следствие на което оторизираната сума в размер на 24 118,26 лв. била приета за недължимо платена, за което бил издаден акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/. С влязло в сила съдебно решение този АУПДВ бил отменен като незаконосъобразен. АССГ е приел, че оспореното пред него уведомително писмо представлява индивидуален административен акт и носи белезите на чл. 21 от АПК, тъй като с него се засягат права и законни интереси на земеделския стопанин във връзка с общото му заявление за подпомагане за кампания 2009 г., поради което е допустим съдебния контрол за законосъобразност. Отменил е оспорения акт, като е приел, че не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Не са посочени правните и фактически основания за издаването му. Посочените правни норми не съответстват на фактическите констатации. Не става ясно на какво правно основание е определен нов слой площи, допустими за подпомагане. Оспореният административен акт не съдържа разпоредителна част, в която да са определени ясно правата и задълженията на адресата му, начинът и срокът на изпълнение на акта, каквито са изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. На следващо място, АССГ е приел, че не са налице материалноправните предпоставки, за да има основание изплатените суми да се приемат за недължимо изплатени, за да се извършва прихващането им или да се налага санкция за бъдещ период. Настоящият касационен състав не споделя направените от АССГ правни изводи. Оспореният пред АССГ административен акт е нищожен, но отмяната му, постановена в обжалваното решение постига крайната цел за установяване на законосъобразен резултат. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че оспорения пред АССГ административен акт е нищожен, защото е издаден при липса на основание, в производство, което не е нормативно регламентирано, както от националното, така и от общностното право и в несъответствие с целта на закона. При оторизиране, респективно при възстановяване на недължимо платени суми, приложими са съответните разпоредбите на националното законодателство, както и разпоредбите на Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. В чл. 58 и чл. 60 от този регламент са предвидени намаленията и изключванията, които се предвиждат при свърхдеклариране, като и при умишлено свръхдеклариране, като разпореждането за съответното прихващане или изключване на земеделския стопанин от получаване на помощ се издава след провеждане на съответното производство по установяване на обстоятелствата по чл. 58 и чл. 60 от Регламент № 1122/2009 г. В случая, на Хатидже Узунова е изплатена сумата от 24 118,26 лв. по СЕПП по общо заявление, за която се твърди, че е недължимо изплатена. Възстановяването на тези суми се урежда в чл. 80 от Регламент № 1122/2009 г., според който земеделският производител възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена в съответствие с § 2. Задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Въпреки това, ако грешката се отнася до фактически елементи по изчисляване на плащането се пристъпва към възстановяване, само, ако решението за него не е било съобщено 12 месеца след плащането. Установи се по делото, че издавайки оспореното пред АССГ уведомително писмо за приключила обработка на заявление по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2009 г., изпълнителният директор на ДФЗ не е приложил нито производството по чл. 58, чл. 60 във връзка със свръхдеклариране, нито производството по възстановяване на недължимо платени суми по чл. 80 от Регламент № 1122/2009 г. Издаден е административен акт при липса на основание и извън регламентираните в националното и Общностното право процедури. Освен това издаденият акт е в пълно несъответствие с целта на закона да се оторизират суми от европейските фондове за подпомагане на земеделските производители по различните схеми и мерки, за които кандидатстват при установяване на релевантните обстоятелства. Независимо че съдът е отменил административния акт на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" вместо да го обяви за нищожен, решението следва да се остави в сила, тъй като и в двата случая се постига съответният на целта на проверката правен резултат - да се премахнат правните последици на акта. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

1