Решение № 192 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4086/2007 г.

Решение № 192 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4086/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218и ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. З. П. (касационното производство е продължило в лицето на законните му наследници А. А. П., М. С. П. и А. С. П.) срещу решението от 16.03.2007 г. по гр. д. № 531/2006 г. на Смолянски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 11.01.2005 г.по гр. д. № 131/2004 г. на Златоградски районен съд, в частта, с която е развален до размер на 6/7 ид. части сключения на 16.01.2004 г. с н.а. № 6/2004 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, между З (производството по делото в обжалваните части е продължило в лицето на законните му наследници А. З. К., А. И. П., Р. З. С., Р. З. В., А. З. П. и М. З. К.) и С. З. П. на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, както и в частите, с които са уважи предявените от З. М. П. от гр. Н. срещу С. З. П. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и искане по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) до размер на 6/7ид.части от разпоредения недвижим имот в гр. Н. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответниците по жалбата А. З. К., А. И. П., Р. З. С., Р. З. В., А. З. П. и М. З. К. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е развален до размер на 6/7 ид. части сключения на 16.01.2004 г. с н.а. № 6/2004 г. между З договор за прехвърляне на собствения си недвижим имот, представляващ УПИ * в кв. 80 по ПУП на гр. Н., с площ от 485 кв. м, заедно с построената в него паянтова двуетажна жилищна сграда върху 76 кв. м, срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя, поради неизпълнение на договора от С. П., както и в частите, с които са уважи предявените от З. М. П. (производството по делото в обжалваните части е продължило в лицето на законните му наследници А. З. К., А. И. П., Р. З. С., Р. З. В., А. З. П. и М. З. К.) срещу С. З. П. иск за връщане на владението, получено на отпаднало основание и искане по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) до размер на 6/7 ид. части от разпоредения недвижим имот. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено, че ответникът по иска не е изпълнявал задълженията си по алеаторния договор. Приел е поради основателността на иска за разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение от страна на приобретателя, че последният дължи връщане на полученото на отпаднало основание владение върху 6/7 ид. части от имота. С договор от 16.01.2004 г. по време на брака си с А. З. К., С. З. П. е поел задължение за издръжка и гледане при немощ и старост на Прехвърлитят е поискал да си развали договора поради неизпълнение на задълженията по него от приобретателя. Прехвълителят е роден през 1919 г. Въззивният съд преценявайки в съвкупност доказателствата по делото правилно е приел за установено, че приобретателят не е изпълнявал точно задълженията си по полагане грижи и даване на издръжка при немощ и старост на прехвърлителя, от които той се е нуждаел. В договора са фиксирани конкретни грижи и издръжка - при старост и немощ на прехвърлителя, и по делото има данни, че прехвърлителят е изпаднал в това състояние. Установено е, че прехвърлителят е в напреднала възраст и болен, че се нуждае се от лекарства и ежедневни грижи. Установено е по делото, че приобретателят не е полагал грижи за прехвърлителя във вида и обема, в който той се е нуждаел, а се е налагало прехвърлителят да бъде подпомаган от трети за договора лица. Не може да бъде споделен довод, че не е отчетена заинтересованост на свидетеля А на ищеца и брат на ответника. Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетеля при спазване разпоредбата на чл. 136 от ГПК (отм.), с оглед на събраните незаинтересовани гласни доказателства, е приел за установено, че други лица са полагали грижи за прехвърлителя, от които той се е нуждаел с оглед на влошеното си здравословно състояние и напреднала възраст. Приети са за установени обстоятелства въз основа на показания на свидетелите, които почиват на техни непосредствени впечатления. По предявения иск за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение от приобретателя, в доказателствена тежест на ответника-приобретател е да установи, че изпълнението покрива задълженията му по договора за издръжка и гледане. Касаторът не е установил в инстанциите по съществото на спора, че приобретателят е изпълнявал поетите задължения с алеаторния договор за полагане на фиксирани грижи и издръжка при немощ и старост на прехвърлителя непосредствено, ежедневно и непрекъснато, което обуславя възможността същият да бъде развален. Правилни и съответни на събраните доказателства са и изводите на въззивния съд, че приобретателят не е установил по делото кредиторът да е допринесъл със своето поведение за неизпълнението на задълженията на длъжника по договора за издръжка и гледане, а дори и да се приеме въз основа на показанията на съпругата на прехвърлителя за установено, че поради влошените отношения не е налице готовност на прехвърлителите да приемат изпълнение на уговорената престация в натура, това не освобождава длъжника от поетото задължение. При неприемане на предлаганите грижи и издръжка или недаването на съдействие от кредитора, длъжникът е следвало да постъпи съобразно правилата установени в чл. 97, ал. 1 ЗЗД и чл. 98, ал. 1 от ЗЗД. Длъжникът, за да бъде изправна страна, е бил длъжен да предостави парично изпълнение вместо изпълнение в натура. Касаторът не е установил трансформация на натуралното изпълнение с неговия паричен еквивалент. Предвид изложеното правилно въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение на задълженията по договора от страна на приобретателя, което неизпълнение е основание за разваляне на процесния договор като е съобразено от въззивния съд, че ищецът е един от наследниците по закон на починалия прехвърлител, поради което наследниците на кредитора-прехвърлител на правото на собственост, могат да осъществят развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването - т. 3 ТР № 30/81 г. на ВКС, ОСГК. Не може да споделен довод, че е разгледан непредявен иск с оглед съдържанието на исковата молба, в която се сочи, че договорът, чието разваляне е за дарение-прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане. Посочената неточност не създава неяснота относно договора, чието разваляне се иска поради неизпълнение от страна на приобретателя, тъй като договорът е индивидуализиран с нотариалния акт, с който е сключен и страните по него и не е затруднило защитата на ответника, както неправилно се поддържа в касационната жалба. С оглед изхода на иска за разваляне на договора, правилно е уважена и претенцията за връщането на разпоредения имот на прехвърлителя до размер на правата на законните му наследници, в чието лице е продължило производството по иска. Неправилно обаче е уважено и искането по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.). В нарушение на закона въззивният съд е приел, че нотариален акт за сделка подлежи на отменяне. Съгласно чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) нотариалният акт може да бъде отменен или изменен (частично или напълно обезсилен), когато със съдебно решение е установено, че засяга правата на трети лица: или съгласно чл. 431, ал. 3 от ГПК (отм.), ако е постановен в нарушение на закона. В случая искът се води между страните по сделката, които са били молители в нотариално производство. Те не са трети лица. Не се обезсилват нотариални актове за сделки, когато между страните по сделката (съответно техни правоприемници) бъде признат порок на сделката или сделката бъде отменена или развалена. Легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена порочната, развалена или отменена сделка, ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което е констатиран или обявен порокът, съответно е развалена или отменена сделката. На отменяване и изменяване (частично или напълно обезсилване) подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касаторите основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила, с изключение на частта по отношение на искането по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), в която част решението е неправилно и следва да бъде отменено като искането бъде отхвърлено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение