Решение № 331 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4938/2012 г.

Решение № 331 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4938/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Солар енд Бенефит-Николаевка" ЕООД против решение № 2031/29.11.2011 г., постановено от Административния съд-Пловдив по адм. д. № 1091/2011 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Солар енд Бенефит-Николаевка" ЕООД срещу РА № 131003920/04.01.2011 г., издаден от инспектор по приходите, потвърден с решение № 222/10.03.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 260 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му. Ответникът в касационното производство-директорът на дирекция "ОУИ"-Пловдив не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е ревизионен акт (РА) № 131003920/04.01.2011 г., издаден от ТД-Пловдив, с който на ревизирания субект - "Солар енд Бенефит-Николаевка" ЕООД е отказан данъчен кредит по ф. № 512/26.05.2010 г., издадена от "ДМ ИНВЕСТМЪНТ" ЕООД. Правното основание за отказа на данъчния кредит е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, а фактическите основания, посочени от приходния орган е липса на реално извършена услуга по тази фактура. В РД са направени констатации, че доставчикът не е намерен на адреса му за кореспонденция и не е представил поисканите му от приходния орган документи във връзка с доставката. Едновременно с това, приходният орган е констатирал, че за една и съща услуга-окомплектоване на документите и получаване на съответните разрешения за строеж за "Фотоволтаична електроцентрала с инсталирана мощност ок. 2 МВт", находяща се в с. Николаевка, общ. Суворово, обл. Варна са сключени два договора с два различни контрагента - "ДМ ИНВЕСТМЪНТ" и "ПРОЕЛКОМ" ООД и са издадени съответно две фактури-0...512/26.05.2010 г. и 000100077/17.06.2010 г. В хода на съдебното обжалване жалбоподателят не е ангажирал доказателства, поради което съдът е обсъдил документите в данъчната преписка. Административният съд е стигнал до извода, че предметът на доставката по договор с "ПРОЕЛКОМ" ООД включва и този, посочен в протокола за приемане на работата на "ДМ ИНВЕСТМЪНТ" ЕООД. Съдът е приел също така, че липсват писмени доказателства за извършената работа от доставчика по процесната фактура. За да обоснове извода си за липса на реална доставка по процесната фактура, съдът е посочил и обстоятелството, че в дружеството доставчик не са назначени лица с необходимите знания и компетентност за изпълнение на доставката. Решението на административния съд е правилно. Съдът е установил обективно фактическата обстановка по спора. Извършен е подробен анализ на събраните доказателства. Направените изводи са обосновани. Жалбоподателят, в чиято доказателствена тежест е било, не е ангажирал доказателства в подкрепа на тезата си, че по спорната фактура реално е престирана услуга. Само протоколът за приемане на работата от 26.05.2010 г. не е достатъчен да установи изпълнението на услугата. По делото не е представен пакета документи, който е подготвен в изпълнението на този договор. Неустановяването на този факт преценено съвместно с обстоятелството, че в дружеството-доставчик не е установено наличието на заети лица с необходимата компетентност за изпълнението на услугата води до обоснования извод, формиран от първоинстанционния съд за липса на реална доставка по фактурата. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд