Решение № 3116 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11394/2024 г.

Производството е по чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на отдел Миграция ОД на МВР гр.Варна срещу Решение 8240 от 12.08.2024 г., постановено по адм.д. 1064/2024г. по описа на Административен съд Варна. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът счита, че не е налице мълчалив отказ, доколкото административна процедура по подадената молба рег. 365000-26912/15.04.2024 г. от С. Ш. Л., И. Л., Б. М. Л., К. А. Л., граждани на Израел, с която е поискано от Началник Сектор Миграция при ОДМВР-Варна, продължаване на разрешението им за пребиваване в България, на основание чл. 27, ал. 1 ЗЧРБ не е приключила. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответниците по касационната жалба - С. Ш. Л., И. Л., Б. М. Л., К. А. Л., чрез пълномощника адвокат Савов, с писмен отговор, оспорва касационната жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на АС Варна да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на направените разноски за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалбата на С. Ш. Л., И. Л., Б. М. Л. и К. А. Л.. Жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, излагат твърдения, че от страна на Началник на отдел Миграция на ОД на МВР гр. Варна е формиран мълчалив отказ по подадена молба 365000-26912/15.04.2024 г. за продължаване на разрешението им за пребиваване в България, на основание чл. 27, ал. 1 ЗЧРБ. С писмо 365000-28667/19.04.2024 г. на Началник Сектор Миграция при ОДМВР-Варна, заявителите са уведомени за реда, условията и процедурата по ЗЧРБ за продължаване срока на краткосрочно безвизово пребиваване в България. С обжалваното съдебно решение, решаващият състав на АС Варна, като е споделил становището на жалбоподателите, че е налице мълчалив отказ, го е отменил и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. За да достигне до този правен резултат, АС Варна е приел, че подадената молба от С. Ш. Л., И. Л., Б. М. Л. и К. А. Л., чрез адвокат Савов, е дала начало на производството по чл. 27 от ЗЧРБ, като в ЗЧРБ и ППЗЧРБ не е регламентиран срок за произнасяне по заявления във връзка с чл. 27, ал. 1 ЗЧРБ, пoрaди което e приложим срокът за произнасяне по чл. 57, ал. 1 АПК, а именно административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. Съгласно чл. 30, ал. 3 АПК, ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството, а съгл. ал. 2 - срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите. Т. е. ако органът е считал, че не са изпълнени указанията му е следвало да прекрати производството, в сроковете определени в закона за произнасяне или да постанови отказ по същество на спора, което също не е сторено. В конкретния случай при уведомяването на заявителите с писмо 365000-28667/19.04.2024 г. на Началник Сектор Миграция при ОДМВР-Варна, за реда, условията и процедурата по ЗЧРБ за продължаване срока на краткосрочно безвизово пребиваване в България, не е изпълнено изискването по чл. 30, ал. 3 АПК. Постановеното решение е правилно, по изложените в него, подробни мотиви, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. В случая, както правилно е приел и Административен съд - Варна, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК на Началник Сектор Миграция при ОДМВР-Варна, да се произнесе по заявление/молба/ от жалбоподателите за продължаване на разрешението им за пребиваване в България, на основание чл. 27, ал. 1 ЗЧРБ. По подадено заявление административният орган има задължение да се произнесе датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган чл.25, ал.1 от АПК. Ако заявлението е било нередовно и е следвало да бъде заплатена държавна такса, от страна на административния орган е следвало да бъдат дадени конкретни указания на заявителите, които да внасят яснота в процедурните отношения между страните, като съгласно чл.30, ал.2 от АПК ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителя се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Настоящата инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че с писмо 365000-28667/19.04.2024 г. на Началник Сектор Миграция при ОДМВР-Варна, с което заявителите са уведомени за реда, условията и процедурата по ЗЧРБ за продължаване срока на краткосрочно безвизово пребиваване в България не представлява дадени от органа указания. Указанията трябва да са конкретни, ясни, точни и разбираеми за заявителите, още повече щом органът твърди, че заявленията не могат да се подават чрез пълномощник. Т.е дори заявителите без юридическо образование следва да могат да разберат указанията, за да могат да ги изпълнят. По изложените съображения, обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора не намира основание претенцията от страна на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а във връзка със своевременно предявено от ответната страна, искане за присъждане на разноски, ОД на МВР-Варна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна по касационната жалба С. Ш. Л., И. Л., които са страни по представения договор за правна защита и съдействие, сумата от 1500 лв, представляваща заплатено за защитата им в настоящото производство адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение