Решение № 11671 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5908/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба И. Г. Т. от [населено място], обл. Пазарджик, подадена чрез адвокат И. Бързанов, против решение 1828/28.04.2025 г. по адм. дело 94/2024 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 1012-12-325#1/28.12.2023 г., издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане 121-00-2340-5 от 15.11.2023г. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.114, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени процесуални нарушени и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът счита, че съдът не е съобразил допуснатите нарушения на чл.26 и чл.35 от АПК в хода на административното производство. Направено е искане за отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Пазарджик, чрез юрисконсулт Манева, изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор, с който моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила и претендира разноски за касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е неоснователна. С обжалваното решение 1828/28.04.2025 г. по адм. дело 94/2024 г. на Административен съд Пазарджик е отхвърлена жалбата на И. Г. Т. срещу Решение 1012-12-325#1/28.12.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане 121-00-2340-5 от 15.11.2023г, с което е задължена да възстанови неоснователно изплатеното й парично обезщетение за безработица за периода от 19.08.2022 г. до 18.06.2023 г. в размер на 15 972,84 лв. главница и 1 389.85 лв. дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. Присъдени са разноски. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало на 08.09.2022 г. с подадено от Т. заявление в Дирекция Бюро по труда, гр. Пещера за отпускане на парично обезщетение за безработица, като в него е декларирала, че последното й правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено на 19.08.2022 г. Представила е заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС с декларирана причина за прекратяване на трудовата си дейност "изтичане срока на договора"; декларация за пребиваване и други документи от Ирландия, включително фишове за заплати от Keelings Softfruts UC, както и преносим документ U1, издаден на 20.09.2022 г. От Ирландия е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на Т. за периода от 29.04.2022 г. до 18.08.2022 г. С Разпореждане 121-00-2340-1 от 11.10.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурираните електронни документи от компетентните институции на Ирландия и Великобритания. От институцията на Ирландия са получени структурирани електронни документи U017 с 47004 от 12.10.2022 г. и U004 с 47358 от 14.10.2022 г. с потвърдени: период на осигурена заетост: от 29.04.2022 г. до 18.08.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта - дата на изтичане на договора; доход за периода от 29.04.2022 г. до 18.08.2020 г. в размер на 7 552 евро - брутен доход. След получаване да съответните документи и от институцията на Великобритания (отнасящи се за по-ранни периоди) производството е било възобновено. Съответно, с Разпореждане 121-00-2340-3 от 02.12.2022 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 19.08.2022 г. до 18.06.2023 г. (девет месеца) в размер на 85.71 лв. дневно. С писмо с изх. 1019-12-3951#7 от 19.06.2023 г. от работодателя е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта. Получен е отговор, че И. Т. е била наета в Keelings Softfruts UC, като работник в градинарството на срочен договор до 01.10.2022 г., като е работила в Keelings между 29.04.2022 г. и 18.08.2022 г. и е напуснала преди края на договора си. Изискано е удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на жалбоподателката за времето от 29.04.2022 г. до 18.08.2022 г. В отговор е получен структуриран електронен документ U002 716975 от 17.08.2023 г. от компетентната институция на Ирландия, като е потвърден периодът 29.04.2022 г. - 18.08.2022 г. Посочената причина за прекратяване на заетостта е напускане на служителя. С Разпореждане 121-00-2340-4 от 14.09.2023 г., ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане 121-00-2340-3 от 02.12.2022 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. С Разпореждане 121-00-2430-5 от 15.11.2023 г. на основание чл. 54б, ал. 3 и чл. 114, ал. 1 от КСО, жалбоподателката е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 19.08.2022 г. до 18.06.2023 г. в размер на 15 972,84 лв. - главница и 1 389.85 лв., дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. На същата дата е издадено и Разпореждане 121-00-2430-6 от 15.11.2023 г. с което й е отпуснато ново парично обезщетение за безработица за периода 19.08.2022 г. до 18.12.2022 г. То е обжалвано по административен ред от нея и е потвърдено с Решение 1012-12-324 от 28.12.2023 г на ТП на НОИ - Пазарджик като Административен съд - Пазарджик с окончателно Решение 2480/25.06.2024 г. е отхвърлил жалбата й против решението и разпореждането. И. Т. е обжалвала по административен ред и Разпореждане 121-00-2430-5 от 15.11.2023 г, като директорът на ТП на НОИ Пазарджик е постановил настоящото обжалвано Решение 1012-12-325#1 от 28.12.2023 г., с което е потвърдил разпореждането с мотива, че жалбоподателката е била недобросъвестна, тъй като е била наясно, че трудовият й договор с Keelings Softfruts UC не е изтекъл към 18.08.2022 г. но независимо от това е декларирала пред компетентната институция на Ирландия и впоследствие е представила в ТД на НОИ - Пазарджик - преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на трудовото й правоотношение - "изтичане срока на договора", в резултат на което е получила осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер. За да отхвърли жалбата на Т., първоинстанционният съд приема, че решението на директора на ТП на НОИ Пазарджик е издадено от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО орган, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при съобразяване с материалния закон. Според съда от доказателствата по делото несъмнено се установява хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, като Т. е действала недобросъвестно при получаването на паричното обезщетение за безработица в първоначално определените му продължителност и размер, тъй като се установява, че трудовото й правоотношение е прекратено по различна от декларираната от нея обективна причина - изтичане на срока. Съответно тя е действала недобросъвестно при получаването на сумата (получена в по-голям размер от нормативно предвиденото за нейния статут) и дължи нейното връщане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 54б, ал. 3 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица (ПОБ) за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий при определяне размера на ПОБ. В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното разпореждане, И. Т. е знаела, че трудовото й правоотношение с работодателя Keelings Softfruits UC е сключено като срочно и прекратяването му е станало преди изтичането на уговорения срок на 01.10.2022г, поради подадена от нея оставка. Между страните няма спор, че след 19.08.2022 г. Т. не е изпълнявала задълженията си по договора, респективно, че той е прекратен на тази дата. Декларирала е пред ТП на НОИ Пазарджик осигурителен период в Ирландия от 29.04.2022 г. до 18.08.2022 г. и причина за прекратяване на трудовата й дейност изтичане срока на договора. Така декларираната причина не отговаря на обективната действителност, видно от събраните писмени доказателства. По делото нито се твърди, нито се доказва предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение да е станало по инициатива и по воля на работодателя Keelings Softfruits UC, или по други, независещи от Т. причини. Съгласно чл.1, ал.1, т.1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица към заявлението за отпускане на ПОБ се прилага акт за прекратяване на правоотношението. И. Т. не е представила такъв пред ТП на НОИ Пазарджик, а впоследствие е депозирала преносим документ U1 с различна от действителната причина за прекратяване на трудовото правоотношение. След поведена процедура по чл. 5, § 3 от Регламент(ЕО) 987/2009 е получена нова, конкретна информация относно повода за прекратяване на заетостта на Т. в Ирландия през м.август 2022г, а именно напускане на служителя по негова инициатива Това налага извода, че И. Т. е действала недобросъвестно при получаването на ПОБ в първоначално определените му продължителност и размер, тъй като се установява, че трудовото й правоотношение е прекратено по различна от декларираната от нея обективна причина (изтичане на срока), съответно дължи връщане на сумата, която е получила в по-голям размер от нормативно предвиденото за нейния статут. Съгласно нормата на чл.6, ал.2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, когато по реда на чл. 54ж, ал. 2 КСО се определи ПОБ в по-малък размер, по отношение на неоснователно получените суми се прилагат чл. 114 и 115 от КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати нарушения в хода на административното производство, които са останали незабелязани от първоинстанционния съд. Възраженията за съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл.26 и чл.35 от АПК са обсъдени в оспореното решение и правилно са приети за несъстоятелни. В касационната жалба не се сочат други доводи, опровергаващи изводите на съда. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати от административния съд. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в тежест на касационния жалбоподател следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, в минималния размер от 80лв по чл. 25а от Наредбата за заплащането на правната помощ, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл.228 от АПК. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,