Решение № 6016 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2678/2018 г.

Решение № 6016 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2678/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационни жалби на началника СГКК гр. В. и "Атлант" ООД гр. В. против решение № 2109 от 27.11.2017 г., постановено по адм. д. № 988/2017 г. по описа на Административен съд гр. В.. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - "Пазари" ЕАД чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. обявява нищожността на заповед № 18-1210/22.02.2017 г. на началника на СГКК гр. В., с която на основание чл. 54, ал. 4 вр. ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., състоящо се в нанасяне на промени в кадастрален обект с идентификатор 10135.1501.973.51 с предназначение сграда за търговия, който се попълва с козирка, подпряна на стоманени колони, като част от конструкцията на сградата, с площ преди промяната 344 кв. м., а след това - 424 кв. м. За да постанови този резултат съдът приема, че между същите страни е налице влязъл в сила административен акт, който е пречка за образуване на административно производство, при което компетентността на административния орган е отпаднала, тъй като образуването на административното производство е недопустимо. Съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и поради това, че в същата не са посочени фактически основания за наличие на която й да било от хипотезите на чл. 99 АПК за възобновяване на административното производство. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда за недопустимост на образуваното повторно административно производство. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че със заповед от 23.11.2015 г. е постановен отказ за попълване на кадастралната карта и кадастралните регистри с описаната по-горе козирка, който не е обжалван и влиза в сила на 16.12.2015 г. Отказът е постановен на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР - поради наличие на спор за материално право между "Атлант" ООД и "Пазари" ЕАД. Със заповедта, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, се допуска изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при наличие на влязъл в сила административен акт между същите страни и на същото основание, като в заповедта административният орган сочи като правно основание за издаването й - чл. 54, ал. 4 вр. ал. 1 ЗКИР, като не са налице нови фактически основания за постановяването й. Липсват както правни така и фактически основания за постановяване на административния акт и на някое от основанията по чл. 99 АПК. Съгласно императивното правило на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт, като първото условие за допустимост на производството е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая е налице влязъл в сила акт със същия предмет и страни, поради което образуваното производство е недопустимо и в този смисъл компетентността на административния орган да постанови последващ административен акт е отпаднала. Правилно съдът приема, че в случая не са налице хипотезите на чл. 99 АПК. Такива не са посочени, както в заявлението на "Атлант" ООД, така и от административния орган. В заповедта, както и в приложената административна преписка липсват, както фактически, така и правни основания за издаването й на основанията по чл. 99 АПК, което обосновава нейната незаконосъобразност. Освен това в случая са изтекли и преклузивните срокове по чл. 102 АПК за възобновяване на производството, което води до нищожност на издадената заповед. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за нищожност на оспорената заповед е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди Службата по геодезия, картография и кадастър гр. В. да заплати на "Пазари "ЕАД сумата 720 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, като се има предвид, че минималния размер съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 600 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,