Решение № 189 от 22.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 861/2020 г.

Решение № 189 от 22.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 861/2020 г., II н. о., НК, докладчик съдията Надежда Трифонова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Г. Х. Д., подадена чрез защитника й адв. Б. Б., срещу въззивно решение № 260034 от 24.09.2020 г., постановено по ВНОХД № 147/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд. Релевират се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Посочва се, че са допуснати нарушения на процесуалните правила във връзка с правилното интерпретиране на доказателствата, твърди се, че материалният закон не е приложен правилно, защото подсъдимата е действала като пълномощник на пострадалата, респективно е имала съгласието й да ползва дебитната й карта, излагат се аргументи и за несправедливост на наказанието. Иска се от касационната инстанция отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подсъдимата Г. Д. и защитникът й адв. Б. не се явяват. В депозирана молба защитникът заявява, че поддържа жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата е неоснователна. Счита, че не са допуснати визираните нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, а наказанието е справедливо определено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на представителя на Върховна касационна прокуратура от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 4 от 23.01.2020 г., постановена по НОХД № 1262/2019 г., Окръжен съд гр. Варна е признал подсъдимата Г. Х. Д. за виновна в извършване на престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26 НК, като във връзка с чл. 55 НК й е определил наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. С решение № 260034 от 24.09.2020 г., постановено по ВНОХД № 147/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд присъдата е била потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимата Г. Д. е неоснователна. Не могат да се споделят оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът твърди, че доказателственият анализ не е обективен и не е направена прецизна оценка на релевантните за делото факти. Следва да се отбележи, че възражението в посочения смисъл не е индивидуализирано с точни доводи, а е направено абстрактно, без всякаква конкретика. Производството по настоящото дело е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимата е признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния факт, съгласила се е да се ползват събраните на досъдебното производство доказателства и направеното от нейна страна самопризнание. И двете предходни инстанции, съобразно процесуалните правила и спецификата при провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, са изложили в достатъчна степен правно значими аргументи относно фактическата обоснованост на обвинението, както е повдигнато с обвинителния акт, подкрепени от надлежно събрани доказателства. Възраженията на защитата за липса на прецизен доказателствен анализ се явяват в настоящата хипотеза некоректни, а и лишени от всякаква конкретика на фона на изрично подчертаното в касационната жалба съгласие с приетата фактическа обстановка. По повод касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК настоящата инстанция намира следното: Защитата твърди, че законът е приложен неправилно, тъй като съставът на престъплението по чл. 249 НК изисква деецът да е използвал платежния инструмент или данните от него без съгласието на титуляра, а подс. Д. е имала разрешение от страна на пострадалата да тегли от сметката й по дебитната карта. Аргументите на защитата не могат да бъдат споделени. Предходните съдебни инстанции са взели отношение по този въпрос и са отхвърлили доводите на защитата. Няма спор, че пострадалата М. Т., е предоставила на подсъдимата Д., в качеството й на пълномощник на "В. " Е. правото да ползва дебитната й карта, за което е предоставен и ПИН код. Надлежно я е упълномощила за това, като в пълномощното изрично е отбелязано, че тези права се делегират по повод изтеглен от свидетелката кредит, вноските по който тя няма да може лично да внася. Отбелязано е, че упълномощаването е за теглене на суми за погасяване на месечните вноски по договора за потребителски кредит, до пълното му изплащане. Твърденията на защитата, че в случая е било налице действие в рамките на безсрочно упълномощаване, са лишени от основание. В подобен смисъл са и аргументите на въззивния съд, пред който въпросът е бил поставен на обсъждане. Не може да се сподели твърдението, че волята на упълномощителя следва да се тълкува разширително, след като много ясно и точно са очертани рамките на представителната власт. Действията на подсъдимата по теглене на суми извън вноските, нужни за погасяване на кредита, покриват обективните признаци на състава на чл. 249, ал. 1 НК, тъй като са направени без съгласието на титуляра на платежното средство. Без значение остава в случая факта, дали свидетелката след последната вноска е направила изрично искане да й се върне дебитната карта, респективно дали е предприела действия по оттегляне на пълномощното. Не могат да се споделят възраженията на касатора, че въззивният съд не е аргументирал доводите си относно съставомерните признаци на деянието. Подробно в мотивите към атакуваното въззивно решение, са изложени съображения, касателно обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 249 НК и е отговорено на възраженията на защитата. С нужната пълнота е анализиран фактът, че пълномощното, предоставено на подсъдимата, нито е безсрочно, нито й дава права, по-широки от изрично описаните в него. Съдържанието му е пределно ясно, поради което и въззивният съд аргументирано и правно издържано е защитил изводите си, че са осъществени признаците на състава на чл. 249 НК. При определяне на наказанието въззивната инстанция е отчела всички относими към индивидуализирането му обстоятелства. Подкрепила е становището на първия съд, че са налице предпоставките на чл. 55 НК и наказанието на подсъдимата следва да се определи под законовия минимум. Не са игнорирани смекчаващи вината обстоятелства, както твърди защитата, и същите са оценени като многобройни, което е дало и основание на съдебните инстанции да приложат разпоредбата на чл. 55 НК при индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимата. По-голяма снизходителност не би могла да се иска от подсъдимата, с оглед на преценката направена за обществената опасност на деянието и личността й, както и за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК. В случая предходните съдебни инстанции са се обединили и около становището, че на основание чл. 55, ал. 3 НК не следва да се наложи на подсъдимата наказанието глоба, включено в санкционната част на ч. 249, ал. 1 НК. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в жалбата на подсъдимата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 260034 от 24.09.2020 г., постановено по ВНОХД № 147/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.