Решение № 14850 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14977/2010 г.

Решение № 14850 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14977/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на председателя на Комисията за разкриване на конфликт на интереси при Общински съвет - град Сливен против решение от 13.10.2010 г., постановено по адм. дело № 146/2010 г. на Административен съд град Сливен. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон. Ответникът по касационната жалба - Мартин Симеонов Славов от град Сливен е депозирал писмено възражение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отхвърлено искането на Комисията на Общински съвет град Сливен по чл. 25, ал. 2, т. 3 от ЗПУКИ за налагане на административно наказание "глоба" на общинския съветник Мартин Сиемонов Славов за нарушение по чл. 12, ал. 1, т. 2 от закона. Първоинстанционният съд е установил, че административното производство е образувано по доклад на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси при Общински съвет град Сливен с искане за установяване на конфликт на интереси по отношение на общинския съветник Мартин Славов, изразяващо се в допуснато от него нарушение по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗПУКИ - поради неподаване на предвидената в този текст декларация в определения законов срок, налагане на глоба за това нарушение, както и отнемане в полза на община Сливен на полученото от него възнаграждение като общински съветник в размер на 1560 лева, за периода от 01.04.2009 г. до 03.05.2010 г.. В събраните в административното и в съдебното производство писмени доказателства е установено, че на свое заседание на 28.04.2010 г. комисията по чл. 25, ал. 2, т. 3 от ЗПУКИ при ОбС Сливен е обсъдила подаден от кмета на община Сливен сигнал срещу общински съветници, ката на проведеното заседание е констатирано, че общинския съветник Мартин Славов не подал декларация по чл. 12, ал. 1, т. 2 от закона. На последващо заседание на комисията, проведено на 03.05.2010 г. е присъствал и общинският съветник Славов, който не е оспорил факта на неподаване на декларация, като е заявил, че ще я попълни и подаде в момента на заседанието. На 11.05.2010 г. комисията е приела доклад, в който е визирано неизпълнение на задължението за подаване на декларация по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗПУКИ от страна на общинския съветник Славов и е направено предложение по отношение на същия да бъдат приложени разпоредбите на чл. 33, ал. 2, т. 1 и чл. 34, ал. 1 от ЗПУКИ. Този доклад е внесен в Административен съд град Сливен. АС е обсъдил всички относими към спора доказателства и е обосновал правни изводи, че е неприложима разпоредбата на чл. 34 от ЗПУКИ, съгласно която лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по чл. 12 от закона в законоустановения срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. Приел е, че Славов е избран за общински съветник преди влизане в сила на ЗПУКИ и по силата на § 2 от ПЗР на ЗПРКИ, лицата, заемащи публични длъжности са задължени да подадат дакларации по чл. 12, т. 2 в тримесечен срок от влизане в сила на закона, а с последващо изменение /обн. в ДВ бр. 26/2009 г./ срокът е удължен до 30.04.2009 г.. Поради това съдът е приел, че за дата на извършено от общинския съветник административно нарушение следва да бъде приета посочена от закона дата, на която е следвало да бъде престирано дължимо поведение от задълженото лице, и тъй като са касае за административно нарушение, за което се налага административно наказание по реда на ЗАНН, срокът за налагането му е една година от извършване на нарушението. Докладът на комисията при ОбС Сливен е внесен на 11.05.2010 г., т. е. след изтичане на преклузивния едногодишен срок и с изтичането му е погасено правото на административнонаказващия орган да наложи административна санкция. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище, че неподаването на декларация по чл. 12 от ЗПУКИ е едно продължавано деяние до момента докато лицето изпълнява публичната длъжност. В случая това е административно нарушение, което се осъществява чрез непрекъснато, а не с еднократно действие или бездействие и началният момент на извършване на административното нарушение е без значение. Докладът на Комисията по чл. 25, ал. 2, т. 3 от ЗПУКИ при Общински съвет - Сливен е приет на 11.05.2010 г.. Това е релевантната по делото дата на извършване на нарушението, която съвпада с момента на извършване на проверката. От датата 11.05.2010 г. започват да текат сроковете за давност за търсене на административно наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 34 от ЗПУКИ е в Глава девета - Административноказателни разпоредби на закона и по отношение на предвидените в нея наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, освен в предвидените подробно изброени в текста нарушения, за които срокът е две години. В случая правилно АС е приел, че крайният срок за изпълнение на задължението по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗПУКИ от страна на общинския съветник Славов е била датата, определена със закона - 30.04.2009. Неподаването на дакларацията на задължено лице по чл. 3 от ЗПУКИ не може да бъде квалифицирано като продължавано деяние, тъй като се касае за административно нарушение, а не за престъпление. С изтичането на определение преклузивен срок нарушението е извършено и за компетентния орган /който към действащата към този момент редакция на ЗПУКИ е била Комисията по чл. 25, ал. 2, т. 3 от закона/ е възникнало задължението да установи нарушението и да състави акт, а в случая - да сезира съда в тримесечен срок. В настоящият казус дори не следва да бъде прилаган едногодишния срок от извършване на нарушението, тъй за комисията при ОбС Сливен е възникнало задължението в кратния тримесечен срок да установи нарушението и да сезира с доклад в съда съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗПРКИ към действащата му редакция, предвид на обстоятелството, че както нарушението, така и нарушителят са били известни и декларациите на общинските съветници се приемат и съхраняват в Комисията при ОбСъвет. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претентдирани пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,