Решение № 11623 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6514/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Д. Б. против решение 608 от 02.05.2024 г., постановено по адм.д. 48/2024 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на община Кърджали, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Кърджали отхвърля жалбата на З. Д. Б. против заповед 93/23.01.2024 г. на кмета на община Кърджали, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на жалбоподателката е наредено да бъде премахнат незаконен строеж пристройка към съществуваща жилищна сграда в ПИ 886, кадастрален район 501 по плана на новообразуваните имоти на местност, землището на [населено място], община Кърджали. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Констатира, че процесният строеж е индивидуализиран и за него не са одобрявани строителни книжа, поради което прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон е и обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, предвид категорията на строежа - V-та, както и в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Правилно съдът приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който е констатирано извършеното незаконно строителство. Изготвена е и скица на строежа като е дадена схема разпределение и силует запад с етажност и размери. Констативният акт е връчен на жалбоподателкта, която в законоустановения срок не депозира възражения. Ето защо изводът на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е законосъобразен и обоснован. Доводът в касационната жалба, че констативният акт не е изготвен от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, е неоснователен. От една страна тези твърдения се навеждат за първи път в касационната жалба, от друга страна към писмения отговор на касационната жалба е приложена заповед 318/08.03.2019 г. на кмета на община Кърджали, видно от която е, че длъжностните лица, изготвили констативния акт са с възложени функции по чл. 223, ал. 2 ЗУТ. Законосъобразни са и изводите на съда за съответствие на заповедта с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Строежът представлява изградена стоманобетонова конструкция, едната част на две нива с квадратура - застроена площ 42.70 кв.м. и другата част на едно ниво със застроена площ 39.44 кв.м. Пристройката е с тухлени ограждащи зидове с отвори за прозорци и врата. Покривът на двуетажната сграда е от керемиди, а на едноетажната е метален покрив, който в частта на едно ниво е скосен. Изградено е стоманобетоново стълбище с парапет, започващо от първия етаж и достигащо до втория етаж. Обектът в частта на две нива е с размери 7.30м./5.85 м. и височина 5.20 м., а в частта на едно ниво е с размери 6.80 м./5.80 м. и височина 2.60 м. във високата част на покрива, скосен до 1.90 м. в ниската му част. Законосъобразен е и изводът на съда, че процесния строеж е индивидуализиран, тъй като същият е описан подробно, с дадени точни параметри, както в заповедта, така и в констативния акт, в който е изготвена и скица на строежа. Правилно съдът отбелязва, че се касае за пристройка към съществуваща сграда, която е различна от съществуващите в имота две сгради. По несъмнен начин по делото е установено, че за строежа не са издадени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правилно съдът приема, че строежът не е търпим. Представените удостоверения за търпимост се отнасят за други сгради в имота, описани в нотариалния акт със съответната квадратура. Процесният строеж не е и търпим. В оспорената заповед е посочено, че същият е построен към 2023 г., като жалбоподателката не твърди друга година на изграждането му и съответно не ангажира доказателства. Предвид установената година на извършване на строежа, същият не е търпим. Законосъобразен е и изводът на съда за съответствие на административният акт с принципа на съразмерност, като изложените в тази насока мотиви се споделят от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат в касационната жалба. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди З. Д. Б. да заплати на община Кърджали сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,