Решение № 1075 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13337/2013 г.

Решение № 1075 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13337/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба от Николай Петков Башков, действащ в качеството си на ЕТ "Николай Башков", чрез процесуален представител адв. Илиева срещу Решение № 1606/12.07.2013, постановено по адм. дело № 3283/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт с № 261100498 от 01.08.2011 г. на главен инспектор по приходите в ТД - Пловдив, ИРМ - Хасково, на НАП, в частта му, потвърдена с Решение № 1058 от 01.11.2011 г. на директора на Д "ОУИ", а понастоящем Д "ОДОП", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с която на едноличния търговец е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 194 552,40 лв. и са определени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 44 462,44 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че събраните по делото доказателства не са обсъдени от съда в тяхната съвкупност, а те установяват реалното осъществяване на процесните доставки. Моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на ЕТ "Николай Башков" срещу Ревизионен акт с № 261100498 от 01.08.2011 г. на главен инспектор по приходите в ТД - Пловдив, ИРМ - Хасково, на НАП, в частта му, потвърдена с Решение № 1058 от 01.11.2011 г. на директора на Д "ОУИ", а понастоящем Д"ОДОП", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с която на едноличния търговец е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер от 194 552,40 лв. и са определени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 44 462,44 лв.

За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Относно отказания данъчен кредит по 13 броя данъчни фактури, издадени от "Б. О. П. - 2007" ЕООД в данъчните периоди 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г. и 01.03.2009 г. - 31.03.2009 г., първостепенният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, оборващи констатациите в оспорения РА, относно липсата на кадрова, техническа и материална обезпеченост на прекия доставчик, включително и доказателства за притежаване на правото на собственост върху процесните строителни материали, продадени на жалбоподателя.

Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по 24 броя данъчни фактури, издадени от "Титан Сити" ЕООД в данъчните периоди 01.05.2009 г. - 31.08.2009 г., съдът е намерил за недоказано обстоятелството относно притежаването на собствеността върху строителните материали, фактурирани към жалбоподателя.

Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по 5 броя фактури, издадени от "Транс Строй Плюс" ЕООД в данъчния период 01.04.2009 г. - 30.04.2009 г., първоинстанционният съд е приел, че при така установената фактическа обстановка, съдът намира за недоказано обстоятелството за направено прехвърляне на правото на собственост върху фактурираните строителни материали именно от лицето, посочено като доставчик в процесните 5 фактури.

Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по 3 броя данъчни фактури, издадени от "Пламинвест" ЕООД административен съд Пловдив е приел, че липсата на прехвърляне на право на собственост върху процесните строителни материали между издателя и получателя по фактурата предпоставя извод за липсата на реална доставка по фактурата.

Административен съд Пловдив е посочил, че установените в настоящото производство факти не съответстват на фактите по главните производства на съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, и дела С-285/1, С-642/11 от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, поради което в случая не е приложимо и задължителното тълкуване, дадено с постановеното по тях решение на Съда на Европейския съюз.

Постановено решение е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Както правилно е посочил съда, доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към него, както и заключението по съдебно- счетоводната експертиза, не установяват, че доставчиците действително са извършили доставка на строителни материали, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на кадровата обезпеченост, включително непредставянето на безспорни доказателства за материалния ресурс на дружествата да осъществят доставка на материалите, описаните в процесните фактури.

Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, обективирани в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил, излагайки подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя. Съдът се е произнесъл по делото, с мотиви, проследявайки доставките от

• "Б. О. П. - 2007" ЕООД по 13 броя данъчни фактури, издадени от в данъчните периоди 01.12.2008 г. - 31.12.2008 г. и 01.03.2009 г. - 31.03.2009 г., с обща данъчна основа (ДО) от 183 289,60 лв., ДДС в общ размер от 36 657,92 лв. и предмет на доставките различни видове строителни материали.

• "Титан Сити" ЕООД по 24 броя данъчни фактури, от данъчните периоди 01.05.2009 г. - 31.08.2009 г., с обща ДО от 568 107,65 лв., ДДС в общ размер от 113 621,53 лв. и предмет на доставките различни видове строителни материали.

• "Транс Строй Плюс" ЕООД по 5 броя фактури, в данъчния период 01.04.2009 г. - 30.04.2009 г., с обща ДО от 93 351,20 лв., ДДС в общ размер от 18 670,24 лв. и предмет на доставките различни видове строителни материали.

• "Пламинвест" ЕООД по 3 броя данъчни фактури, съответно с № 4 от 30.01.2009 г. (лист 1026), с обща ДО от 30 000,00 лв., ДДС в общ размер от 6 060,00 лв. и предмет на доставката "пясъкостроене и боядисване, отдаване на труд"; с № 160 от 31.03.2009 г. (лист 435, 1004), с обща ДО от 37 500,00 лв., ДДС в общ размер от 7 500,00 лв. и предмет на доставката "дървени маси и скамейки, пясъкостроене и боядисване"; и с № 172 от 30.10.2009 г. (лист 372, 992), с обща ДО от 60 213,80 лв., ДДС в общ размер от 12 042,76 лв. и предмет на доставките различни строителни материали - битум 18 кг, разредител 24 кг, стиропор, арматура ф36 и цимент.

Обосновано съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки. Безспорно е установено, че не са представени доказателства, че издателите на фактурите притежават нужната материална, кадрова и техническа обезпеченост, която да му позволи изпълнението на доставките; няма категорични доказателства, удостоверяващи приемане и предаване на процесните строителни материали между страните по сделките.

Относно доставчика - "Б. О. П. - 2007" ЕООД по 13-те фактури правилно е приел първостепенният съд, че липсват доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС; не са налице данъчни събития по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС; данъкът по фактурите е неправомерно начислен, поради което и на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 36 657,92 лв., върху която сума са начислени законни лихви до 01.08.2011 г. в общ размер от 7 459,61 лв.

Относно доставчика - "Титан Сити" ЕООД, въз основа на събраните доказателства, от ревизиращите органи е прието за установено, че липсват реални доставки по издадените от прекия доставчик 24 броя фактури, доколкото не са представени доказателства, че издателят на фактурите притежава нужната материална, кадрова и техническа обезпеченост, която да му позволи изпълнението на доставките; няма категорични доказателства, удостоверяващи приемане и предаване на процесните строителни материали между страните по сделките. Следователно, 24-те фактури не документират доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС; липсват данъчни събития по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС; данъкът по фактурите е неправомерно начислен, поради което и на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на и правилно на касатора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 113 621,53 лв., върху която сума са начислени законните лихви до 01.08.2011 г. Според заключението на вещото лице Т., не се установяват данни за наличието на първични счетоводни документи по които "Титан Сити" ЕООД е получател; няма данни за предходни доставчици, няма данни за произхода на доставените впоследствие към жалбоподателя строителни материали; не са налице данни за водене на счетоводна отчетност; няма данни за наличие на машини и трудов ресурс за извършване на дейността, посочена във фактурите.

Относно 5-те фактури, издадени от "Транс Строй Плюс ЕООД, правилно е прието, че не отразяват реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС; данъкът по тези фактури е начислен неправомерно и на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 18 670,24 лв., върху която сума са начислени законните лихви до 01.08.2011 г.

Правилно е прието, и че фактурите издадени от "Пламинвест" ЕООД не отразяват реално изпълнени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, данъкът по тези фактури е неправомерно начислен, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 от закона, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от закона на жалбоподателя се отказва право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 25 542,76 лв., върху която сума са начислени законните лихви до 01.08.2011 г. Липсата на прехвърляне на право на собственост върху процесните строителни материали между издателя и получателя по фактурата предпоставя извод за липсата на реална доставка по фактурата.

Правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от закона се обуславя от наличието на условие по чл. 71 от ЗДДС, като кумулативно изискване за целта е и наличието на облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и/или по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

Тези факти се подкрепят и от заключението на вещото лице Т., което установява за "Транс Строй Плюс" ЕООД липса на счетоводни документи и липса на данни да е водена системна счетоводна отчетност; невъзможна е преценката относно начина на осчетоводяване на получаваните и доставяни суровини и материали; невъзможно е съставянето и проследяването на входящ и изходящ стоков поток; липсват данни за наличие на машини и трудов ресурс за извършване на дейността, посочена във фактурите.

Приходният орган е стигнал до извода, че тези фактури не отразяват реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, респективно данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС. Органът по приходите е приел, че доставчиците нямат капацитета да извършат възложената работа, поради което тези фактури не документират реални доставки на строителни услуги.

Всичко това налага извода за неосъществяване на реални доставки, поради което начисления от доставчика данък е в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и 9 от ЗДДС и не е основание за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Представените от касатора доказателства по делото, не опровергават тези изводи.

В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит, са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Напълно неоснователни са възраженията на касатора за някакво "разместване на тежестта на доказването", според израза на касатора от страна на съда.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да иска събирането на доказателства, относно всички относими към настоящия спор доказателства. В този смисъл съдът правилно е изтълкувал и приложил разпоредбите на чл. 170, ал. 1 от АПК, вр. с разпоредбата на § 2 от ДР на ДОПК, както и на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като е приел, че в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникването на правото на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС. Следва да бъдат споделени и изводите на съда, свързани с новата практика на СЕС по свързаните дела С-80/11 г. и С-142/11 г., относно тълкуването на разпоредбата на чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО и правилно е стигнал до извода, че фактическите обстоятелства по разглеждания от унгарския съд спор, който е отправил преюдициалното запитване не се покриват с тези, които са установени по настоящето дело, като съдът е изложил подробни мотиви в тази насока и не е необходимо тяхното приповтаряне.

Позоваването в касационната жалба на практиката на СЕС е неоснователно, тъй като в случая данъчно- задълженото лице не е освободено от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставка на стоки в случая. Сочената от касатора съдебна практика на Съда на Европейския съюз дела С - 354/03, С - 484/03, С - 273/11, е неотносима за процесния казус, тъй като по него не е установена реалността на доставките. Реалността е от основно значение за признаване на това право, тъй като при недоказаността й, наличието на издаване на данъчни фактури и начисляване на ДДС не е достатъчно за признаването на правото на данъчен кредит. Ето защо, приемайки, че коментираните доставки не са реално осъществени и достигайки до крайния правен извод за установеност на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, административният съд е постановил в тази му част правилно решение.

Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

С оглед изхода на спора и липсата на данни за направени разноски от ответника по касация, не се присъждат разноски в касационното производство.

Водим от горното и в същия съд, Върховният административен съд, Осмо отделение