Решение № 11253 от 7.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие против решение 96/10.05.2022г., постановено по административно дело 89/2022г. по описа на Административен съд-Ловеч, с което по жалба на Инова топ грийн ЕООД е отменено уведомително писмо изх. 01-110-2600/24 от 23.02.2022 г., с което директорът на ОД на ДФЗ- Ловеч отказва да сключи анекс към договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ BG06 RDNP001-6. 007-1454-С01/22.07.2021 г. по направено искане BG06 RDNP001-6. 007-1454-С01-М002 от 24.09.2021 г. за промяна в договора. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради наличието на касационните основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК- противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Поради това касационният жалбоподател моли за отмяната на оспореното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна- Инова топ грийн ЕООД със седалище в [населено място], община Троян, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на сторените в касационното производство разноски съобразно представения списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол в първоинстанционното производство е уведомително писмо, с което директорът на ОД на ДФЗ-Ловеч отхвърля искането на Инова топ грийн за промяна на договора, с който на дружеството е предоставена безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия . Съобразно приложения към делото бизнес-план, дружеството ще оглежда трайни насаждения с овощни дървета- сливи, на площ от 10, 8 дка, като на третата година от сключване на договора се планира увеличаване на площта на насажденията на 13, 8 дка. Срокът за изпълнение на договора е 60 месеца- от 22.07.2021г. до 22.07.2026г. С подаденото искане ползвателят на помощта е поискал следните промени в договора- в сроковете за засяване и гъстота, като за първа година е посочена стопанската 2020/2021 г., засаждането на нови площи със сливи е посочено през 2022/2023 стопанска година, при гъстота 50 бр. на дка, посочени са нови срокове за увеличаване на размера обработваема земя и инвестиции в земеделски инвентар /култиватор, пръскачка, мулчер/, както и промяна на крайната дата на периода на проверка и за подаване на искане за второ плащане от 01.08.2022 г. на 01.08.2023 г. С обжалваното уведомително писмо искането е отхвърлено. Административният орган е мотивирал отказа си с обстоятелството, че искането за промяна в договора с включване на площи с угари, заети от сукулентни растения, е в нарушение на изискванията на т. 4 от Раздел 22. 2 от Условията за кандидатстване и на т. 9 и т. 11 на Раздел 1 от Условията за изпълнение на одобрените проекти, тъй като би променило планираното увеличение на стопанството и същото, изчислено в СПО, ще е различно от зададеното към момента на кандидатстване. Първоинстанционният съд е преценил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но е постановен в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Изложени са подробни и конкретни мотиви по отношение на всеки един от констатираните пороци и въз основа на направения извод за незаконосъобразността на оспореното уведомително писмо, съдът го е отменил и е върнал преписката за ново произнасяне по искането на Инова топ грийн за изменение на сключения договор за финансова помощ. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Касационната инстанция споделя напълно изводите, че оспореното писмо е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. За да откаже исканата промяна, административният орган е приел, че включването на площи с угари, заети от сукулентни растения, е в нарушение на изискванията на т. 4 от Раздел 22. 2 от Условията за кандидатстване и на т. 9 и т. 11 на Раздел 1 от Условията за изпълнение на одобрените проекти, тъй като би променило планираното увеличение на стопанството и същото, изчислено в СПО (стандартен производствен обем), ще е различно от зададеното към момента на кандидатстване. Този извод на административният орган обаче е напълно необоснован, тъй като не почива на каквито и да било фактически констатации относно размера на СПО преди и след евентуалната промяна, които да обосноват наличието на твърдяната разлика. Липсват фактически констатации и как евентуалната промяна ще се отрази на всеки от показателите, с които се измерва икономическият размер на стопанството стопанския производствен обем, определен в чл. 3, ал. 6 от договора. В писмото липсват каквито и да било мотиви във връзка с направеното искане за промяна на периодите от І до V стопанска година, във времето на засаждане през третата стопанска година от проекта и промяната в крайната дата на проверката и крайната дата на подаване на искане за второ плащане. Едва в касационната жалба се изтъква, че искането за промяна по отношение на заложените в бизнес плана дейности, промяна в стопанските години и сроковете за засаждане на културите, промяна в годината на придобиване на ДМА е уважено и в резултат на това е сключен анекс BG06RDNP001-6.007-1454-C02. Това обстоятелство обаче не променя изводите за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган е отхвърлил искането за промяна с включването в стопанството на площи, заети с други култури. При липсата на фактически констатации, които да обосновават постановения отказ, следва да се приеме, че при издаването на административния акт органът е нарушил административнопроизводствените правила, установени в чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил депозираните от ползвателя на помощта обяснения. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и обуславя незаконосъобразността на постановения акт. Касационната инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд относно материалната незаконосъобразност на акта. В чл.39 от относимата Наредба 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., е предвидено, че ползвателят на помощта може да подаде искане за промяна на договора за предоставяне на финансова помощ в съответната областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" по образец, публикуван на електронната страница на РА. Според Наредбата, не се допуска промяна на договора в случай, че тя води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени в Наредбата или до увеличение на стойността на договорената финансова помощ. Тълкуването на цитираните разпоредби във връзка с чл.17, ал.2, предл. последно от Наредбата, съгласно което включването в стопанството на допълнителни и непосочени в бизнесплана видове култури и/или животни е допустимо само след изричното писмено одобрение на РА, води до извод, че законодателят допуска в периода на изпълнение на договори за безвъзмездна помощ стопанствата да увеличават обема си като включват и други култури и дейности, които не водят до замяна на приоритетната култура или до неизпълнение на заложените в бизнес плановете им показатели. Според депозираните от ползвателя на помощта обяснения, заявените по схемите и мерките за директни плащания угари не заменят отглежданите съгласно бизнес плана сливи, а заложеното в бизнес-плана увеличение на обработваемите площи със сливи се запазва така, както е предвидено. Ползвателят на помощта е уточнил, че на площите, декларирани като угар, ще се отглежда чим от сукулентни растения като това няма да доведе до промяна в планираното увеличаване на площите със сливи. Развитите в касационната жалба доводи, че с включването в стопанството на нови площи, заети с култури, които не са включени в Приложение 10 ще доведе до промяна в планираното увеличение на стопанството, изчислено в СПО, което ще е в нарушение на изискването да се поддържа съответствие по всеки от критериите, на които е отговарял проектът за целия период, са поддържани и в първоинстанционното производство и са обсъдени в решението на съда. Изводът на административния орган в тази насока е голословен и неподкрепен с доказателства. Поради това правилно административният съд е приел за недоказано, че поисканата промяна ще доведе до неспазване на изискването за целия период да се поддържа съответствие по всеки от критериите, на които е отговарял проектът. След като наличието на предпоставката, на която административният орган е обосновал отказа си, не е установено по несъмнен начин, следва да се приеме, че отказът е постановен и в противоречие с материалния закон. Правилен е и изводът на съда за наличието и на порока по чл.146, т.5 от АПК. Наредбата няма за цел да ограничи земеделските стопани като им забрани през следващите години да обработват площи и култури извън обхванатите с бизнес плана при кандидатстване, които не водят до неизпълнение на планираните увеличения на размера на стандартния производствен обем на единица площ и заложените показатели относно приоритетните култури, за които е предоставено финансирането. Съобразно изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на направените в касационното производство разноски е основателна. Същите възлизат на 1000 лева и представляват заплатено адвокатско възнаграждение. Според правилото на чл.143, ал.3 във връзка с ал.1 от АПК същите следва да се възстановят от бюджета на ДФЗ, в чийто състав е органът, издал отмененото с първоинстанционното решение уведомително писмо. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,