Решение № 13615 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7411/2011 г.

Решение № 13615 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7411/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Лилия Георгиева Гуцалска от гр. Самоков против решение № 182 от 23.03.2011 г. по адм. дело № 44/2011 г. на Административния съд - София-област, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу заповед № ОА-14 от 18.01.2011 г. на областния управител на Софийска област, с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е разпоредено изземването по административен ред на имот - частна държавна собственост, която тя държи без основание, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Ответникът - областният управител на Софийска област, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 218 от АПК, като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирани страни, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби на закона. За да бъде законосъобразна една заповед по чл. 80 от ЗДС, с която се изземва по принудителен ред вещ, за която се твърди, че е държавна собственост, от лице, за което се твърди, че я държи без правно основание, следва на първо място да се докаже, че процесната вещ действително е държавна собственост. Производството по оспорване на издадена заповед на основание чл. 80 от ЗДС за изземване по принудителен ред на вещ - държавна собственост, от лице, което я държи или владее без правно основание, е административно производство, регламентирано от разпоредбите на АПК, но макар и то да не е типично производство по иск по чл. 108 от Закона за собствеността, в което по реда на ГПК се установява в отношенията между страните кой е действителният собственик на спорната вещ, за да бъде успешно проведено, и в това производство административният орган в лицето на областния управител следва на първо място да докаже собствеността на държавата върху процесната вещ, тъй като в противен случай административният акт ще бъде отменен като незаконосъобразен. В настоящия случай е било установено по безспорен начин, че процесната вещ е държавна собственост, от което следва, че една от предпоставките за законосъобразност на оспорената заповед е налице. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че жалбоподателката държи процесния недвижим имот - частна държавна собственост, без правно основание, от което за административния орган е възникнало правото по чл. 80, ал. 1 от ЗДС да приложи административна мярка, позволена от закона - принудително изземване на имота. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. От представените по делото писмени доказателства е било установено по безспорен начин, че по отношение на процесния недвижим имот - частна държавна собственост, е бил сключен с жалбоподателката договор за наем, който в чл. 26, т. 8 предвиждал той да може да се прекрати едностранно от всяка една от страните с едномесечно писмено предизвестие. С писмо изх. № 06.00-115 от 17.11.2010 г. областният управител на Софийска област отправил писмено предизвестие до жалбоподателката, че прекратява едностранно на основание чл. 26, т. 8 договора за наем, като я предупредил, че след един месец ще пристъпи към принудителното му изземване, ако тя не го предаде доброволно. Това писмено предизвестие било получено от наемателката на 15.12.2010 г., от което следва, че договорът за наем е бил прекратен, считано от 16.01.2011 г.. След тази дата наемателката продължила да ползва недвижимия имот и областният управител, като констатирал това, издал на 18.01.2011 г. процесната заповед, с която на основание чл. 80 от ЗДС постановил неговото принудително изземване. Следователно като е констатирал, че касаторката държи частна държавна недвижима вещ без правно основание, съдът правилно и в пълно съответствие със закона е преценил, че областният управител правилно е приложил принудителната мярка на чл. 80, ал. 1 от ЗДС по отношение на него и е отхвърлил жалбата й против оспорения административен акт като неоснователна. От изложеното дотук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,