Решение № 10423 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6238/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на СД АСПРА - Д. и Сие , ЕИК 010785670, чрез процесуалния представител адв. Е. Христов, за отмяна на основание чл. 239, т. 5 и т. 6 АПК на влязло в сила решение 267/16.01.2025 г., постановено по адм. дело 956/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Според изложените доводи във връзка с основанието по чл. 239, т. 5 АПК, административният съд не е разгледал възраженията на жалбоподателя по съществото на спора, обсъждайки единствено компетентността на органите на НАП и спазването на разпоредбите на ДОПК. По този начин съдът е лишил страната от възможност да упражни правото си на защита. Доводите по втория пункт са за противоречие на влязлото в сила решение с преюдициалното решение на Съда на ЕС от 26.04.2018 г. по дело С-34/17. В подкрепа на защитната си позиция искателят привежда конкретни примери от практиката на националните съдилища. Ответната по искането за отмяна страна, чрез юрк. Ердир, оспорва искането като неоснователно в хода на делото. Моли същото да бъде отхвърлено, както и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. При извършена проверка настоящият тричленен състав на ВАС, Осмо отделение, намира, че искането е подадено против подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт, съгласно чл. 237, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес и в преклузивния срок по чл. 240 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска, административният съд е отхвърлил жалбата на СД АСПРА - Д. и Сие против решение ПИ-199/27.06.2024 г на Директор на ТД на НАП София., с което е оставена без уважение като неоснователно оспорването на дружеството срещу разпореждане за присъединяване с изх. С240001-105-0190356/09.05.2024 г. по изп. дело 190664733/2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София. От фактическа страна съдът е установил, че с разпореждането на публичния изпълнител е допуснато присъединяването на публичен взискател за вземане на държава членка на ЕС в процедура за взаимна помощ - Гърция по реда на глава двадесет и седма а ДОПК. Приел е, че е налице подадено искане за събиране на вземане и/или обезпечителни мерки от 26.03.2024 г., отправено на основание чл. 10 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета и приложен единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащи в обхвата на Директива 2010/24/ЕС с реф. номер EL EL2883_20240326_UIPE_1 от 26.03.2024 г. В резултат от извършената проверка съдът е извел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, като е съобразено с целта на закона и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Подаденото искане за събиране на вземането е придружено от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитаната държава-членка съгласно чл. 12 Директива 2010/24/ЕС, удостоверяващ наличието на изпълнителните основания и публичният изпълнител в случая е действал в рамките на законовите си правомощия. Отмяната по реда на чл.чл. 237 244 от Раздел I, Глава четиринадесета АПК, е извънреден и извънинстанционен способ за защита срещу неправилните съдебни актове. Съответните хипотези са уредени изчерпателно в разпоредбата на чл. 239 АПК. Последните не могат да бъдат тълкувани разширително, тъй като чрез тях се преодолява силата на пресъдено нещо на съдебния акт. Настоящият състав на Върховния административен съд приема за неоснователни аргументите в искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно посочената норма, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Не всички хипотези на засягане на правото на защита на страна в процеса са основание за отмяна на влязлото в сила решение, а само изчерпателно изброените. Молителят не твърди да е бил лишен от възможността да участва в делото в резултат на нарушаване на съдопроизводствените правила или да не е бил надлежно представляван, както и да са съществували пречки за лично явяване или чрез повереника. Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че молителят не е бил възпрепятстван да упражни правото си на защита. Дори напротив, имал е възможност да организира защитата си излагайки всичките си аргументи и попълвайки делото с необходимите доказателства, които счита за относими при разрешаването на спора. Предвид изложеното не може да бъде споделена позицията, че настоящият случай е идентичен от фактическа и правна страна с този по адм. дело 2656/2023 г. по описа на ВАС, 5 чл. състав. Съгласно чл. 268, ал. 2 ДОПК решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, каквото производство дружеството се опитва да инициира по пътя на извънредния способ за отмяна. Не се установява и второто наведено основание по чл. 239, т. 6 АПК в искането за отмяна. Основанието по чл. 239, т. 6 от АПК не е налице, тъй като не се представят данни за наличие на решение на Европейския съд за защита на правата на човека (ЕСПЧ), с което да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по отношение на СД АСПРА - Д. и Сие . Уредената хипотеза предполага конкретно решение на ЕСПЧ, постановено с участие на страна по спора, а не решение по дело на Съда на ЕС, в което са дадени преюдициални насоки относно приложението на съответната норма, на която се позовава искателя. Поради тази причина и предвид факта, че доводът засяга съществото на спора, е безпредметно с оглед крайното заключение да бъде обсъждано приложението по аналогия на решение на Съда на ЕС, а не на ЕСПЧ, което въобще не е предвидено в чл. 239, т. 6 АПК. Обратното разбиране би надхвърлило необосновано пределите и характера на извънредния способ за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. С оглед на изложените съображения не са налице основанията по чл. 239, т. 5 и т. 6 АПК за отмяна на влязлото в сила решение 267/16.01.2025 г. на Административен съд - Благоевград, поради което подаденото искане за отмяна от СД АСПРА - Д. и Сие следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора и предвид своевременната претенция за разноски от страна на ответника по искането, на НАП следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 Наредба за заплащането на правната помощ, Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,