Решение № 13011 от 20.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5148/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЛН Сълюшънс" ООД против решение 1121 от 23.02.2021 г., постановено по адм. д. 9977/2020 г. Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С637-0040481/14.09.2020 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности"- София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС и чл. 187 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект "Доминус пица", стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до този обект за срок от 2 (два) дни. Касаторът твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че процесната ЗПАМ не е надлежно мотивирана, доколкото изложените в нея мотиви са пределно общи, не кореспондират на критериите, изведени в общото становище на изпълнителния директор на НАП, както и на действителните факти по случая, което съставлява нарушение освен на чл.186, ал. З от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК, но и на принципите на истинност, на последователност, предвидимост и на съразмерност (чл.6 от АПК), което води и до материалната незаконосъобразност на акта и несъответствието му с целта на закона. Като допълнителен аргумент за незаконосъобразност се сочи и изключването от обхвата на новата редакция на нормата на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС на визираното в заповедта нарушение. Според касатора изменението на закона е израз на законодателна преоценка на по-малката тежест на подобни нарушения, при които вреда за фиска не настъпва. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - началник на отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Йорданов, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "ЛН Сълюшънс" ООД против ЗПАМ ФК-С637-0040481/14.09.2020 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности"- София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС и чл. 187 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект "Доминус пица", стопанисван от дружеството и забрана за достъп до този обект за срок от 2 (два) дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ, в това число обстоятелствата по извършената проверка и събраните доказателства. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съпоставяйки приложимите в случая правни норми и установените факти по делото, първоинстанционният съд е приел, че безспорно закупената стока /1 бр. пица 14,90 лв./ от проверяващите органи на 31.08.2020 г. е от група "Б" на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н - 18/13.12.2006 г., за която следва да се начисли ДДС 20%, тъй като касае доставка на стока /храна/ до адрес на клиента, но същата неправилно е регистрирана в данъчна група "Г", като стока и услуга, продажбите на които се облагат с 9% ДДС, доколкото последните не попадат в приложното поле на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, като неотговарящи на легалната дефиниция за ресторантьорски и кетъринг услуги по смисъла на § 1, т. 61 и т. 62 от ДР на ЗДДС (ред. преди изм. бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.12.2020 г. до 31.12.2021 г.). По арг. от чл. 142, ал. 1 от АПК съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на акта доколкото същата се преценява към момента на издаването му, към който са били налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Съдът e счел за неоснователно оплакването за погрешна правна квалификация на нарушението и липса на правно основание за издаване на оспорената заповед. Този си довод е аргументиран от жалбоподателя с обстоятелството, че конкретната продажба е с незначителна стойност, като същата е обложена, но с по ниска ставка и с това са изпълнени изискванията на закона. Според решаващия състав заповедта съдържа и конкретни мотиви относно срока за налагането й, продължителността на забраната е сведена почти до минимум 2 дни, поради което и срокът е определен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената ЗПАМ и неоснователност на жалбата. Решението е неправилно. По делото няма спор както за факти, така и по тълкуването на закона. Единственото спорно обстоятелство в случая е това как следва да се регистрира извършената доставка на храна за в къщи дали тя покрива критериите за ресторантьорска услуга по смисъла на § 1,т.62 ДР ЗДДС /в приложимата редакция/ и върху нея следва да се начислява 9% ДДС /към процесния период/ съгласно чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗДДС, каквато теза поддържа жалбоподателят, или следва да бъде регистрирана по общия ред, каквато теза поддържа административния орган. Съгласно нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС (прил. ред.) Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за: а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В конкретния случай е безспорно, че документ за продажба е издаден. Според административния орган начислената ставка на ДДС е неправилна, като е следвало да се начисли 20%, доколкото в случая се касае за доставка на стока /храна/ до адрес на клиента, а не 9% както е начислил търговеца при издаване на фискалния бон, което е счетено като нарушение на реда за издаване на фискална касова бележка. В тази връзка органът се е позовал на хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, съгласно която норма задълженият търговеца следва да регистрира всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: т. 2 група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност. В случая обаче, дори и да се приеме, че поръчката на храната е била за вкъщи, както е отбелязано в протокола, то всъщност продажбата е била извършена в търговския обект. Проверяващият орган по приходите е взел храната, платил е сумата от 14,90 лева в брой на място. При това плащане е издаден фискалния бон и е отбелязано в протокола, че поръчката е изконсумирана изцяло, не е сторнирана, т.е. на място в обекта. В този смисъл не може да се счита, че е налице доставка за вкъщи, изискваща начисляване на 20% ДДС, тъй като изложените фактически данни не обосновават хипотезата на този вид доставка. На основание изложените мотиви следва да се приеме, че при наличие на издаден фискален бон, съответстващ на поръчка, която не може да се квалифицира като доставка на храна за вкъщи, не са били налице материалните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. В случая не е налице нарушение на реда за издаване на фискална касова бележка, поради което мярката следва да се отмени, като наложена при неправилно приложение на материалния закон. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е потвърдил същата, АССГ е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменена процесната ЗПАМ. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 370 лева - платена държавна такса. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,