Решение № 7906 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1228/2017 г.

Решение № 7906 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1228/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуален представител, против решение № 162/14.12.2016 г., постановено по адм. дело № 228/2016 г. по описа на Административен съд Я.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърден като законосъобразен оспорения акт. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 8 от ГПК. Ответникът - П. Р. Г., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № УРИ 3282з-2641/20.09.2016 г. на директора на ГДГП-МВР, с която на основание чл. 202, т. 3 вр. чл. 201, ал. 1, т. 3 и ал. 2, вр. чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 197, ал. 1, т. 4 ЗМВР, на П. Р. Г.-старши полицай на ГКПП Л. от ГПУ-Е. към РДГП Е., е наложено дисциплинарно наказание "Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението на Административен съд Я. е валидно и допустимо, но е неправилно. Не се установяват от настоящия съдебен състав сочените в мотивите на първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Неправилен е извода на съда, че оспорващия е бил лишен от възможността да разбере вмененото му дисциплинарно нарушение. Осъщественото деяние е квалифицирано от административния орган като дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, изразяващо се в нарушения, затруднили дейността на други служби, държавни органи или организации, за което се налага дисциплинарно наказание, регламентирано в чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР в хипотезата по чл. 201, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. При подробното описание на извършеното нарушение, с конкретно посочване, че деянието е изразено в непредприемане на вмените с разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП /обн. ДВ бр. 55 от 21 юли 2015 г./ действия, е видно, че нарушението е от визираните в чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, поради което посочената от ДНО допълнително т. 2 на цитираната разпоредба не е нарушение от категорията на съществените и не препятства наказаното лице да осъществи в пълен обем правото си на защита. На следващо място не е налице нарушение разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. В процесния случай видно от приетите по делото пред първата инстанция и неоспорени от страните доказателства, П. Г. е запознат с предложение УРИ 4070р-8161 от 13.09.2016 г., в което подробно е описано извършеното деяние и е направено предложение за налагане на дисциплинарното наказание, като същия изрично е посочил, че няма да дава писмени обяснения, т. е. не се е възползвал от даденото му законово право, който факт е посочен и от ДНО в оспорения акт. Налага се извода, че наказващия орган е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Пространно описаните в мотивите на административния съд нарушения на правилата залегнали в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г., и наричана по-долу Инструкцията/, не се споделят от настоящата инстанция. Детайлното описание на организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания в цитирания подзаконов акт има за цел да конкретизира и улесни дейността на съответните органи по раздел VIII, глава осма от ЗМВР при провеждане на дисциплинарното производство, като разписаните процедури в Инструкцията касаят единствено организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, поради което нарушението на нормите на Инструкцията ще бъде съществено само в случаите, когато води до нарушение разпоредбите на ЗМВР, уреждащи дисциплинарното производство. Неспазването на визираните от първоинстанционния съд разпоредби на чл. 25, чл. 26, чл. 27 и чл. 28 от Инструкцията, не представляват нарушения от категорията на съществените, тъй като по никакъв начин не препятстват лицето, срещу което се води дисциплинарното производство да осъществи своевременно и адекватно правото си на защита, като извършените действия по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказания в процесния случай са извършени изцяло в съответствия с предписанието на съответните норми в ЗМВР. Не се кредитират заключенията на Административен съд Я., че компетентен дисциплинарнонаказващ орган е бил и ВПД Директор на РДГП Е.. Приравняването между РДГП и ОД на МВР не намира опора в закона, а цитираните от съда разпоредби на чл. 204, т. 3 и чл. 37 от ЗМВР не обосновават некомпетентност на директора на ДГП /ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, поради което изводите на съда, че оспорената заповед е издадена извън сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР не съответства на установените факти по делото и приложимите материалноправни разпоредби. Обжалваното решение е изцяло необосновано-изводите на съдебния състав не кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани при неправилната им преценка. С оглед установените изрично посочените от касатора касационни основания и липсата на предпоставките по чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, настоящата инстанция следва да разгледа спора по същество. В процесния случай от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че наказаното лице е осъществило описаното в заповедта и в изготвената справка рег. № 4070р-4380/20.05.2016 г., дисциплинарно нарушение, изразено чрез бездействие, а именно: П. Р. Г.-старши полицай на ГКПП Л., на 22.04.2016 г. около 22.30ч., изпълнявайки служебните си задължения на ГКПП Л. до 08.00ч. на 23.04.2016 г. след като му е предаден за по-нататъшна работа турския гражданин V. S., с приложена по чл. 68 от НПК забрана за напускане на РБ и мярка по постановление 161/15 от 21.04.2015 г. на РП П. за принудително довеждане, не е изпълнил разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП /в случаите когато при гранична проверка се установи, че лицето, неговите вещи, управляваното от него ППС или представеният документ за пътуване са обекти в АИС, граничният полицай предприема мерки лицето да не напусне района където се извършва контрола/, служителят е оставил без надзор в помещение за контрол на "втора линия" предадения му турски гражданин, за когото е било установено, че фигурира в АИС "ГК" под категория "Е"-забрана за напускане територията на страната и категория "Г"-свидетел по досъдебно производство с наложена мярка "принудително довеждане", при което като следствие турският гражданин е избягал в Р. Т.. Виновното неизпълнение на горепосочените задължения от страна на Г., правилно е определено от ДНО като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1, и ал. 2, от ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание, и при осъществен от служителя състав на чл. 201, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, законосъобразно административния орган е наложил дисциплинарното наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР в предвидения минимален размер, а именно -забрана за повишаване в длъжност за срок от една година. Обжалваната заповед съответства и на целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. С издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство се постига предвиденият от законодателя резултат - възпитателно и превантивно въздействие върху държавния служител за спазване на служебната дисциплина. Жалбоподателят не е представил доказателства, опровергаващи установената в административното производство фактическа обстановка. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,