Решение № 7230 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12934/2018 г.
ВАСVII отделение15.05.2019 г.докладчик Мирослава Георгиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 235/4.06.2018 година на Административен съд гр. Велико Търново по адм. д. № 393/2017 година и допълнително решение № 295 по номера на същото дело, в частта в която съдът е отменил решение от 4.05.2017 година на ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 година, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ изцяло жалбата на община Варна срещу решение от 4.05.2017 година на ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма "Околна среда" 2014 - 2020 година, с което на общината се отказва верификация по искане за междинно плащане № 3 на следните суми: т. 1. 5 % финансова корекция по договор № РД 16020254 ВН/16.09.2016 година, сключен с изпълнител Обединение "Ален мак 2016" ДЗЗД, съгласно решение от 22.11.2016 година; т. 2 5 % финансова корекция по договор № Д 17000154 ВН/13.02.2017 година, сключен с изпълнител "ХИДРОСТРОЙ" АД, съгласно решение от 10.04.2017 година. ОСЪЖДА община Варна да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляващи разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7230 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12934/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" срещу решение № 235/4.06.2018 година на Административен съд гр. Велико Търново по адм. д. № 393/2017 година, в частта с която е отменено негово решение от 4.05.2017 година и допълнителна касационна жалба срещу решение № 295 по номера на същото дело, с което първото се изменя. Релевира възражения за неправилност. Ответникът по касационната жалба, община Варна, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по съображения различни от изложените в нея: Производството пред Административен съд гр. Велико Търново е образувано по жалба на община Варна срещу решение от 4.05.2017 година на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014 -2020 година. Видно от текста на решението, със същото органът се е произнесъл по искане на община Варна за междинно плащане № 3 по проект BG16 M1 OP002-1. 005-0006-C01 "Подготовка и изпълнение на проект за развитие на инфраструктурата за отпадъчни води в агломерация к. к. "Златни пясъци", Отказът за верификация се основава на наложена 5 % финансова корекция по договор № РД 16020254 ВН/16.09.2016 година, сключен с изпълнител Обединение "Ален мак 2016" ДЗЗД, съгласно решение от 22.11.2016 година; както и наложена 5 % финансова корекция по договор № Д17000154 ВН/13.02.2017 година, сключен с изпълнител "ХИДРОСТРОЙ" АД, съгласно решение от 10.04.2017 година. В хода на производството, с определение от 21.06.2017 година АС гр. Велико Търново е спрял производството по адм. д. № 393/2017 година до приключване на производствата по адм. д. № 278/2017 година и адм. д. № 790/2016 година по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Предмет на тези дела е била законосъобразността на решенията на налагане на финансови корекции, представляващи основание за извършения отказ. С обжалваното решение в оспорената част, първоинстанционният съд е отменил отказа за верификация в частта, в която с решения по посочените по-горе дела са отменени като незаконосъобразни наложените на общината финансови корекции. Решението в обжалваната част е неправилно: На 22.12.2015 г. в Държавен вестник, бр. 101, е обнародван Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Законът влиза в сила на 26.12.2015 г. Създаденият със ЗУСЕСИФ режим подчинява на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от посочения закон всички актове на ръководителя на управляващия орган за определяне по основание и размер на финансова корекция за нередности със средства от Европейските структурни и инвестиционния фондове по програмите включени в Споразумението за партньорство, които са издадени след влизане на закона в сила, независимо кога е започнала процедурата по установяване на нарушението и налагането на финансовата корекция, както и тези актове, които са издадени преди влизане на закона в сила, срещу които е имало подадени в административния съд жалби, съдебното производство по разглеждането на които, към датата на влизане на закона в сила, не е прекратено. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. А чл. 3, ал. 2 от същия н. а. посочва, че средствата от ЕСИФ се предоставят по програмите, включени в Споразумението за партньорство, след тяхното одобряване от Европейската комисия. Приложеният по делото административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е сключен между страните на 26.07.2016 година /след влизане на ЗУСЕСИФ в сила/, касае Оперативна програма "Околна среда" 2014 – 2020 година", основните средства за финансиране на която се предоставят от Кохезионния фонд. Посочените факти във връзка с изписаните правни норми обосновават извод за приложение на ЗУСЕСИФ, като нормативен акт на национално ниво, регламентиращ правната рамка на правоотношенията между страните по договора за безвъзмездна финансова помощ /БФП/. При изпълнение на посочения договор за БФП община Варна е разходвала средства по проекта, изписан в договора, чието възстановяване може да иска от ръководителя на управляващия орган по програмата в сроковете и при условията, заложени както в ЗУСЕСИФ, така и в относимите подзаконови нормативни актове по прилагането му, така и в насоките за кандидатстване по програмата. В изпълнение на това свое право/задължение, община Варна е направила искане за междинно плащане № 3 по административния договор /искането е на л. 23 по делото/. Входираното при РУО искане за плащане по програмата, стартира при ръководителя на УО проверка за допустимост на претендираните за плащане средства по проекта. Разходите се верифицират въз основа на документите /чл. 60, ал. 3 ЗУСЕСИФ/, представени от бенефициера с всяко искане за плащане, чрез извършване на управленски проверки. Управленските проверки за верифициране на разходите включват: 1. документална проверка на всяко искане за плащане, подадено от бенефициера, включително и на придружаващата го документация; 2. проверки на място на бенефициерите, включително на мястото на изпълнение на проекта, финансови посредници или крайни получатели, партньори на бенефициера, когато това е приложимо, по преценка на управляващия орган, с изключение на финансови инструменти, изпълнявани по реда на чл. 39 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. В конкретната процедура е извършена документална проверка на разходооправдателни документи. Верификацията, с оглед на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ, е проверка на допустимостта на разходите, направени в изпълнение на административния договор за предоставяне на БФП.
Цитирани разпоредби
1- чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ