Решение № 9478 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1237/2019 г.

Решение № 9478 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1237/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение № 7858 от 27.12.2018 г., постановено по адм. д. № 778/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – Т. Кьосева, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя отказ от 28.12.2017 г. на главния архитект на Столична община за издаване на удостоверение за търпимост на строеж "постройка с идентификатор 68134.607.1135. 4, със застроена площ от 25 кв. м. ", находяща се в УПИ VІІ – за озеленяване кв. 322, м. "Ботевградско шосе", район "Подуяне"- Столична община. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но същият е постановен в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. За да направи извод, че отказът за издаване на удостоверение за търпимост на процесния строеж е незаконосъобразен съдът приема, че строежът не е допустим по правилата на ЗУТ, но не противоречи на правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му – 1999 г., поради което прави заключение, че спрямо същия са налице материалноправните предпоставки на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост. Съдът се позовава изцяло на заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи и не излага каквито и да било мотиви, обосноваващи на кои действащи към момента на изграждането му норми същият съответства. Това е правен въпрос, на който следва да бъде даден отговор от съда. Неправилна е и констатацията на съда, че по регулационния план, действал към момента на изграждане на строежа, както и в момента, същият е построен върху земеделска земя, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че строежът е построен в УПИ VІІ – за озеленяване. Същевременно съдът възприема заключението на вещото лице, че строежът е допустим по действащия ПУП, което обстоятелство е относимо към приложение на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, но не и към § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Съдът не обсъжда законосъобразността на оспорения административен акт с оглед изложените от административния орган фактически и правни основания за издаването му и по този начин не осъществява проверка за законосъобразност на същия. В тази насока изводите за материална незаконосъобразност на оспорения отказ са формални и направени единствено въз основа на заключенията на вещото лице, без да са мотивирани със самостоятелни изводи и заключения за разпоредбите, на които процесния строеж съответства. Липсата на мотиви по основния спорен въпрос по делото, а именно налице ли са изискванията на § 127, ал. 1 ПР ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост препятства настоящата инстанция да осъществи касационен контрол за материална законосъобразност на обжалваното съдебно решение, за което същата следи служебно съгласно изискването на чл. 218, ал. 2 АПК. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК разноски на страните не следва да се присъждат По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,