Решение № 12100 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6115/2011 г.
ВАСIII отделение29.09.2011 г.докладчик Пенка Гетова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1 от 17.02.2011 г. по адм. дело № 9/2010 г. на Административния съд - Габрово. ОСЪЖДА Симеон Цветанов Недков и Кина Цветанова Костова да заплатят общо на държавата разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12100 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6115/2011 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Симеон Недков и Кина Цветанова против решение № 1 от 17.02.2011 г. по адм. дело № 9/2010 г. на Административния съд - Габрово като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационните жалбоподатели обжалват с частна жалба съдебното решение в частта, с която предявения от тях иск е оставен без разглеждане и производството по делото прекратено като неправилно. Ответните страни - кметът на община Габрово и министърът на финансите съответно касационната и частната жалби като неоснователни. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изявява становище за неоснователност на двете жалби. Върховният административен съд - III отделение приема, че подадените частна и касационна жалби са подадени в срок. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил предявения от касационните жалбоподатели против община Габрово иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 400 000 лв. и законната лихва, като е оставил без разглеждане така предявения иск срещу държавата като недопустим и препратил производството по делото. Съдът е изложил съображения, че заповеди № 750/18.06.1993 г. и № 233/01.03.1993 г., издадени от кмета на община Габрово, с които са отписани посочените в тях недвижими имоти от актовите книги на общината като държавни, въз основа на които действия се претендира обезщетение за вреди на основание чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от една страна са законосъобразно издадени в съответствие с чл. 88, ал. 4 от НДИ (отм), а от друга страна тези действия представляват вътрешнослужебна дейност на общинската собственост, не създават права на собственост върху имотите, поради което не представляват индивидуални административни актове, което изключва приложението на хипотезата на чл. 203 АПК. Относно така предявения иск срещу държавата съдът е изложил съображения, че тя не притежава пасивна легитимация на ответна страна, тъй като посочените административни заповеди за деактуване на недвижимите имоти са издадени само от кмета на общината, поради което производството по делото срещу държавата като недопустимо, е прекратено. Решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора факти като е изложил подробни законосъобразни съображения относно тълкуването на разпоредбата на чл. 203 АПК. Основателността на иск с правно основания чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. При всички случаи тя е една подзаконова дейност, осъществява се в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от длъжностни лица. Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е при липса на законово основание. Съдът подробно е изследвал дали е налична, която и да е от предпоставките и правилно е установил липсата им, а именно: В съответствие с разпоредбите на чл. 88, ал. 4 от НДИ (отм.) кмет на община Габрово е издал заповед № 750/18.06.1993 г. и заповед № 233/01.03.1993 г., с които процесните два имота са отписани от Актовите книги на община Габрово като държавни. Редът и формата за актуване и деактуване на имот като държавна или общинска собственост представляват вътрешнослужебна дейност на областната, респ. общинската администрация, касаеща отчета и регистрацията на имотите и правото на собственост на държавата или общината не възниква от съставянето на акта за държавна, респ. общинска собственост. Поради това актуването (чл. 5, ал. 3 от Закона за държавната собственост и чл. 5, ал. 3 от Закона за общинската собственост ), както и реципрочната дейност по деактуване нямат конститутивен характер, от тях не възникват права и задължения, нито се засягат права, свободи и законни интереси. Следователно посочените по-горе две заповеди на кмет на община Габрово, с които процесните имоти са деактувани като държавни не представляват годен за оспорване административен акт. С писмо изх. № 94.Н-246/10.08.1993 г. кмет на община Габрово е уведомил жалбоподателите за издадените две заповеди № 750/18.06.1993 г. и заповед № 233/01.03.1993 г., като от съдържанието на това писмо също не може да се приеме, че административния орган е въвел в заблуждение адресата му относно собствеността на двата имота. Цитираните заповеди на кмет на община Габрово и последващата кореспонденция между същия административен орган и жалбоподателите в настоящото производство не водят до промяна относно собствеността на заявените от тях за реституиране имоти. Липсва акт, изхождащ от общинската администрация на община Габрово обективиращ промяна в правото на собственик по отношение на въпросните два парцела, а именно преминаването им от патримониума на Държавата (общината/или тяхното търговско дружество) към ищците. Това е така, тъй като реституционния ефект по отношение на подобни имоти е по силата на закона, а не е резултат от прехвърлителна сделка, имаща в основата си волеизявление на административен орган. Освен чене се установява незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, няма и причинно следствена връзка между претендираната за обезщетяване вреда от ищците и незаконосъобразен акт, действие или бездействие на кмета на община Габрово, поради което искът е неоснователен. Правилно и законосъобразно съдът е прекратил производството по делото по предявения иск срещу държавата, тъй като претендираните вреди не са в резултат на актове, действия или бездействия на държавата, представлявана от министъра на финансите, поради което не притежава процесуална легитимация в разглеждания случай. От страна на процесуалния представител на министъра на финансите е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото е основателно и следва да се определи съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на 150 лв. платимо от касационните жалбоподатели. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,