Решение № 8625 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3194/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Пловдив срещу Решение 2346 от 20.12.2023 г. на Административен съд (АС) Пловдив по адм. дело 1625/2023 г. С решението е отхвърлена жалбата на Общината срещу Решение РД-02-36-3589 от 29.05.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 (ОПРР), с което на Община Пловдив е отказано верифицирането на разходи, включени в Искане за плащане 5 (окончателно) по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) РД-02-37-10 от 29.01.2018 г., в частта му по т. 2 за сумата от 93 180,07 лв. с ДДС, по т. 3.4 за сумата от 249 120,00 лв. с ДДС и по т. 5 за сумата 320 595,06 лв. с ДДС, поради липса на условията предвидени в чл. 57, ал. 1 т. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима съгласно пар. 70 от Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ) във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 3 и 5 и чл. 84 от Общите условия към сключения Административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) РД-02-37-10 от 29.01.2018 г. Касационният жалбоподател - Община Пловдив счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по т. 209, т. 3 АПК. По отношение на отказа за верификация, обективиран в т. 2 от решението на ръководителя на УО, във връзка с доставени мебели, оборудване и обзавеждане, медицинско оборудване и обзавеждане, кухненски и други електроуреди излага, че не са взети предвид представените от Община Пловдив обяснения/възражения и доказателства за изпълнение. Сочи, че по отношение на неверифицираните разходи по т. 2.1. от решението, в размер на 32 325,00 лв. без ДДС (38 790,00 лв. с ДДС), по т. 2.3 от решението в размер на 10 516,91 лв. без ДДС (12 620,29 лв. с ДДС) и по т. 2.6 от решението в размер на 21 210,00 лв. без ДДС (25 452,00 лв. с ДДС), са представени фактури, ведно с двустранно подписани описи и приемо-предавателни протоколи, складови разписки, заповеди за завеждане на амортизируеми активи, рекапитулация за водените счетоводни сметки за дълготрайни материални активи и опис на дълготрайните материални активи, снимков материал. Посочва какви са представените доказателства за всеки един от артикулите посочени в акта от А1 до А44, от Б01 до Б45 и от В01 до В17. По отношение на неверифицираните разходи по т. 2.2. от решението в размер на 5 600,00 лв. без ДДС (6 720,00 лв. с ДДС) сочи, че фактическите основания са извлечени от Констатация 3 от Приложение 10.5-6 - Констативен протокол от 27.05.2022 г. В констатацията административният орган отчита, че по позиция А36 сгъваеми легла тип легло в шкаф, с вкл. възглавница и завивки са доставени друг вид легла. Не е описано каква е разликата в характеристиките на продукта, с какво доставените артикули се отклоняват от спецификацията на поръчката, нито е обоснован извод, че същите не могат да се използват за целите на проекта. От така изложеното фактическо основание, не става ясно дали разходът не се верифицира защото липсва доставка, съответно твърди ли се, че дейността не е извършена качествено. По отношение на неверифицираните разходи по т. 2.4 от решението в размер на 244,19 лв. без ДДС (293,03 лв. с ДДС) счита, че посоченото от административния орган правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция) не съответства на фактическите основания за отказ. По отношение на неверифицираните разходи по т. 2.5 от решението административният орган отчита, че са налични артикулите Б19 2 бр., Б21 2 бр., Б27 и Б33, поради което разходът следва да бъде верифициран. По отношение на неверифицираните разходи по т. 2.7 в размер на 2 440,00 лв. без ДДС (2 928,00 лв. с ДДС) УО приема за налични артикулите Г01 - 4 бр., Г02 - 1 бр., и Г09 - 4 бр., като остава неясно какво несъответствие се констатира. От изложените от органа мотиви следва да се приеме, че доставката на спорните артикули е извършена, като непредставянето на техническа документация, не би могло да обоснове липсата на доставка. Счита, че от изложените от УО мотиви не става ясно фактическото основание, въз основа на което се отказва верифициране на разхода по т. 2.1 2.7 от решението - дали е приел липса на реално доставени продукти, съответно твърди ли се, че дейността не е извършена качествено. За артикулите, посочени в т. 2.1 - 2.7 от административния акт, е представена фактура, опис към нея за доставеното оборудване/обзавеждане, приемо-предавателен протокол, складова разписка (подписана от представители на изпълнителя и възложителя), опис на наличните материални активи, заведени в баланса на Община Пловдив, и снимков материал, които доказват по безспорен начин реално осъществена доставка. В хода на административното производство и пред първоинстанционния съд, УО не е оспорил редовността на счетоводните записвания. По отношение на отказа за верификация в т. 3.4 от решението, за сумата от 249 120,00 лв. с ДДС, сочи, че то касае обект: Център за настаняване от семеен тип за деца с капацитет 12 места (ЦНСТ) и Преходно жилище за деца от 15 до 18 годишна възраст с капацитет 8 места (Преходно жилище) с административен адрес: ул. Петрова нива 51. В административния акт е посочено, че вместо инвестиционен проект за реконструкция на съществуващата сграда в определения обхват и обем е изработен проект за текущ ремонт с по-малък обхват и обем. Посочено е, че строително-монтажните работи (СМР) не са в необходимия обхват и обем съгласно Техническото предложение, неразделна част от договора за инженеринг. Същевременно с решението е отказана в пълен размер верификация на направените по Договор BG16RFOPOO 1-5.001-0015-C01-S-10 от 31.07.2018 г. с възложител Община Пловдив и изпълнител Парсек груп ЕООД разходи, а именно: 249 120,00 лв. с ДДС по Фактури 0000000506 от 19.08.2020 г. и 0000000511 от 01.09.2020 г. по т.3.4. от решението и 62 280,00 лв. с ДДС авансово плащане към изпълнителя по Фактура 0000000231 от 22.08.2018 г. по т. 8 от решението. Административният акт препраща единствено към констатации 11.2 (сградата не е електрифицирана). 16.4 (липса на съгласуване на инвестиционния проект с MTCIT) и 16.5 (неосигурена достъпна среда) от Приложение 10.5-6 - Констативен протокол от 27.05.2022 г., но тези изрично посочени като релевантни констатации не съответстват на изложените в т. 3.4 от решението фактически обстоятелства. Ръководителят на УО не е посочил, че счита, че разходите не са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд. Не са ангажирани и доказателства по делото, че изпълнението, освен че намалява обхвата и обема на поръчката, не покрива в останалата си част в цялост изискванията и одобрените разходи по проекта. Не са конкретно описани липсващите дейности, включително неизпълнените СМР, което препятства надлежното провеждане на съдебния контрол. По посочената точка от административния акт АС Пловдив е допълнил основанията на административния орган, което е недопустимо. Ако се приема, че разходите не отговарят на критериите за подбор, това обуславя приложимост на чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, каквито правни основания не са залегнали в акта. Данни за извършвана проверка, включително във връзка с неизпълнение на одобрени индикатори, в частта на констатациите по т. 3.4 от решението се съдържат в писмо от 09.01.202З г., приложено по делото с молба от 13.11.2023 г. Във връзка с горното е налице Решение РД-02-36-312 от 20.03.2023 г. на ръководителя на УО, с което се приключва посоченият в цитираното писмо Сигнал 2053. Прекратяването на сигнала, защото обектът се възприема като изпълнен, води до недопустимост на последващия отказ за верификация с противоположни мотиви. По отношение на отказа за верификация в т. 5 от решението, с която е отказана верификация за сумата 320 595,06 лв. с ДДС, сочи, че пред първоинстанционния съд са представени и приети по делото относимите актове за установяване на видове СМР, подлежащи на закриване - образец 12, които са относими към посочените в решението на ръководителя на УО констатации. Общата сума на СМР за които се твърди, че не са налице актове за установяване на всички СМР, подлежащи на закриване, а такива са налице, по т. 5.1. е 134 498,83 лв. без ДДС, съответно 161 398,60 лв. с ДДС. По т. 5.2. сумата е 116 246,41 лв. без ДДС, съответно - 139 495,69 с ДДС. Така общата сума за видовете СМР по т. 5 за които са представени актове образец 12 е 250 745,24 лв. без ДДС, съответно - 300 894,29 лв. с ДДС. Необосновано в мотивите на оспореното съдебно решение е посочено, че след като описаните актове образец 12 са представени едва в съдебното производство, същите не могат да бъдат ценени като достоверен източник, доказващ настъпването на посочените в тях обстоятелства, както и че представянето им към момента на производството поставя под съмнение тяхната достоверност. Актовете са надлежно представени в съдебното производство, приети са без оспорване от ответника и се ползват с материална доказателствена сила. Същите се съставят и подписват в съответствие с нормативната уредба от строителя, проектантите по съответната част и технически правоспособните физически лица по съответните части към лицето, упражняващо строителен надзор, а не от възложителя. Няма нормативна забрана актуването на строително-монтажните работи и материали да се прави неколкократно, по различно време, стига изготвянето на актовете образец 12 да е преди подписването на акт образец 19, както е в настоящия случай. Това че актовете образец 12 не са били представени пред административния орган е ирелевантно, тъй като се касае за приемането на доказателства, които са допустими на общо основание и не установяват факти настъпили след издаването на административния акт. В административното производство липсва процесуална норма, която да предвижда преклузия относно представянето на писмени доказателства до приключване на устните състезания пред първата инстанция. Предвид изложените съображения е доказано наличието на реално изпълнение на възложените от Община Пловдив дейности посочени в т. 2, т. 3.4 и т. 5 от административния акт. Посочването в него на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция) не е достатъчно, а административният орган е следвало да посочи и съответните разпоредби от актовете съдържащи специални правила по отношение на ОПРР. Не може да бъде прието като позоваване на конкретни основания за допустимост и посочването от административния орган на клаузи от Общите условия към сключения АДБФП РД-02-37-10 от 29.01.2018 г. Изложените фактически мотиви за непредставяне на доказателства (по т. 2 и т. 5), изискани по чл. 63 ЗУСЕФСУ, както и твърденията за недоказано изпълнение в пълен обем и обхват (по т. 3.4), по същество препращат към нормата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Задължение на административния орган е да формулира волята си по ясен начин, което в случая не е направено, а това не позволява на Община Пловдив да защити в пълнота правата и интересите си. Счита, че оспореният административен акт е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган, извън кръга на неговите правомощия. При условията на евентуалност счита, че е нищожно решението в частта по т. 3.4, като постановено в недопустимо производство чл. 27, ал. 1, т. 1 АПК. Неправилно решаващият състав е заключил, че в производството по верификация, започнало по инициатива на бенефициера, органът няма задължение да му предоставя проект на акта си за становище преди да го издаде. Не са обсъдени и представените от Община Пловдив документи и доказателства за изпълнение на препоръките и не са изведени собствени изводи относно неспазване на посочените като такива от ръководителя УО констатации, независимо от значителния едногодишен период между констативния протокол и издаденото решение, което е нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК. Прави искане решението да бъде отменено, както и да бъде отменен административният акт в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски включително юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба ръководителят на УО на ОПРР изразява становище за неоснователност на жалбата. По отношение на отказа за верификация в частта по т. 2 от решението излага, че от извършената проверка на място в периода 28.07.2021 г. - 30.07.2021 и Констативен протокол от 30.07.2021 г., е установено, че всички доставени мебели, оборудване и обзавеждане, медицинско оборудване и обзавеждане, кухненски и други електроуреди са складирани в различните сгради на интервенция в кашони и не са сглобени. Оборудването не е монтирано на място в сградите, обект на интервенция, както е предвидено в проекта, което го прави невъзможно да се използва по предназначение. Бенефициентът е следвало да монтира обзавеждането и оборудването и да представи снимков материал. В указания срок не са представени доказателства, а бенефициентът многократно е искал удължаване на срока. При повторна проверка на място в периода 25.05.2022 г - 27.05.2022 г. екип на УО на ОПРР отново е установил, че на обектите не са налични част от разплатените артикули, друга част отново са в кашони, несглобени и немонтирани. Посоченото е отразено в Констативен протокол от 27.05.2022 г. с посочени препоръки за изпълнение на направените констатации, подписан без възражения и коментари от ръководителя на проекта Б. Петков. С кореспонденция в ИСУН бенефициерът е представил снимков материал на оборудването/обзавеждането, като в преобладаващата си част снимките са на несглобени мебели/уреди, от които не може да се получи увереност за техния вид и количество. По отношение на т. 3.4 от решението счита за неоснователни твърденията на касатора за противоречия в посочените от ръководителя на УО правни и фактически основания. Изпълнените СМР за обекта на интервенция в неговия обхват и обем не съответстват на изискванията, поставени в техническата документация към обществената поръчка и техническото предложение на изпълнителя, неразделна част от договора за инженеринг. Отразените в акта несъответствия водят до липса на увереност относно целесъобразността и качеството на изпълнените СМР, както и липса на увереност за безопасната експлоатация на сградата. По отношение на т. 5 от решението излага, че в хода на административното производство бенефициерът е посочил, че не разполага с допълнителни актове образец 12, освен приложените до момента. В негова тежест е да представи релевантните доказателства обосноваващи допустимост на претендираните за верификация разходи. Нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство жалбоподателят е ангажирал необходимата пълнота от доказателства, които да оборят констатациите на административния орган. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба са допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна По делото от фактическа страна се установява следното: На 29.01.2018 г. между Община Пловдив и УО на ОПРР е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-5.001-0015-C01 (РД-02-37-10), в максимален размер до 2 391 600,00 лв., за изпълнение на проект Изграждане на ефективна социална инфраструктура за предоставяне на 7 нови социални услуги в Община Пловдив". Съгласно чл. 82, ал. 1 от Общите условия към АДБФП УО на ОПРР извършва проверка (верификация) на декларираните разходи в искането за междинно и окончателно плащане, което включва документална проверка на разходи, на изпълнени дейности от проекта/бюджетната линия (финансовия план) и на процедури за възлагане на обществени поръчки, и по преценка проверка на място на изпълнението на дейността, като се проверяват едновременно посочените в ал. 1, т. 1 - т. 5 обстоятелства, в т.ч. дали декларираната от бенефициера в искането за плащане дейност, за която той е платил разхода, е изпълнена качествено и в срок (т. 3) и дали са представени доказателства за реалното изпълнение на всяка дейност, за която е платен разходът (т. 5). Разпоредбата на чл. 84 от Общите условия предвижда, че в случай, че се установи, че разходът не съответства на условията за допустимост по чл. 82, ал. 1 и ал. 2 и Раздел XIII, УО на ОПРР не го одобрява (неверифицира), като уведомява за това бенефициера и при необходимост назначава допълнителни проверки. На 29.09.2020 г. от Община Пловдив е подадено Искане 5 за окончателно плащане по АДБФП, придружено с окончателен технически и финансов отчет. На 29.05.2023 г. с Решение РД-02-36-3589, ръководителят на УО на ОПРР е отказал извършване на верификация, включени в Искане за плащане 5 (окончателно) по АДБФП РД-02-37-10 от 29.01.2018 г., включително за сумата от 93 180,07 лв. с ДДС, по т. 2 от решението, за сумата от 249 120,00 лв. с ДДС по т. 3.4 от решението и за сумата 320 595,06 лв. с ДДС по т. 5 от решението, поради липса на условията предвидени в чл. 57, ал. 1 т. 3 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022 г., приложима на основание пар. 70 от Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ) във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 3 и 5 и чл. 84 от Общите условия към сключения АДБФП РД-02-37-10 от 29.01.2018 г. Решението е оспорено от Община Пловдив в частта по т. 2, т. 3.4 и т. 5 от него. В хода на съдебното производство от Община Пловдив са представени писмени доказателства, с цел опровергаване на констатациите в оспорената част на административния акт. Органът е представил Заповед РД-02-14-447 от 04.04.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което издателят на административния акт е определен за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 2020 г. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По отношение на отказа за верификация в частта по т. 2 от решението съдът е посочил, че в Община Пловдив е извършена проверка на място в периода 28.07.2021 г. - 30.07.2021 г., за което е съставен Констативен протокол от 30.07.2021 г., подписан без възражение от представители на бенефициера. Проверяващият екип е установил, че всички доставени мебели, оборудване и обзавеждане, медицинско оборудване и обзавеждане, кухненски и други електроуреди, са складирани в различните сгради на интервенция, в кашони и не са сглобени и монтирани на място в сградите, обект на интервенция. В периода 25.05.2022 г. - 27.05.2022 г. е извършена проверка на място от екип на УО на ОПРР, на която отново е установено, че на обектите не са налични част от разплатените артикули, а друга част отново са в кашони, несглобени и немонтирани. Изготвен е Констативен протокол от 27.05.2022 г. с посочени препоръки за изпълнение на направените констатации, подписан от ръководителя на проекта. С кореспонденция в ИСУН от 13.06.2022 г., 17.06.2022 r. и 04.07.2022 г. бенефициерът е представил снимков материал на оборудването/обзавеждането, като в преобладаващата си част снимките са на несглобени мебели/уреди, от които не може да се получи увереност за техния вид и количество. Предвид посоченото съдът е счел, че твърдението на Община Пловдив, че разходите за доставка, предвидени по проекта са за реално доставени продукти, чиято физическа наличност е лесно установима, не следва да бъде споделено, тъй като е невъзможно да се провери/преброи мебел, оборудване и обзавеждане, което е в кашони и несглобено. Подписвайки констативните протоколи без възражения Община Пловдив е била наясно с точния брой и вид на недоставеното и немонтирано оборудване и обзавеждане. В частта по т. 3.4 от решението, касаеща обект Център за настаняване от семеен тип за деца с капацитет 12 места и Преходно жилище за деца от 15 до 18 годишна възраст с капацитет 8 места, съдът е посочил, че в техническата документация към обявената обществена поръчка за избор на изпълнител и в техническото предложение на изпълнителя, е изрично посочено, че предмет на дейността е извършване на реконструкция на съществуващите сгради, в определен обем и обхват. Изпълнителят е изготвил инвестиционен проект, който не отговаря на възложеното, с подробно посочени в решението несъответствия по части Архитектура, Конструкции", Електро", В и К", и ОВК" и не е разработен инвестиционен проект по частите Енергийна ефективност", Геодезия и вертикално планиране", Пожарна безопасност", Паркоустройство и благоустройство", ПБЗ" и ПУСО. Налице са и други посочени в решението несъответствия между техническото предложение и инвестиционния проект. Поради това УО правилно е приел, че разработеният инвестиционен проект за обекта на интервенция, в неговия обхват и обем, не съответства на изискванията, поставени в техническата документация към обществената поръчка и техническото предложение на изпълнителя, неразделна част от договора за инженеринг. Според съда изложеното обосновава правилен извод на административния орган за неизпълнение на чл. 2, т. 2.6. от АДБФП. По техническо предложение е предвидено, че ще се изпълнява авторски надзор по време на строителството, както и технологичен контрол на извършваните СМР, но няма данни за осъществен такъв. По отношение на СМР не е осигурена достъпна среда и достъпни маршрути, а изпълненото СМР не е в необходимия обхват и обем съгласно техническото предложение. Не е осигурено електрозахранване, не са проектирани и изпълнявани противопожарни мерки, не е налична строителна документация за обекта. Предвид това правилно УО на ОПРР е приел, че изпълнените СМР за обекта на интервенция в неговия обхват и обем не съответстват на изискванията, поставени в техническата документация към обществената поръчка и техническото предложение на изпълнителя. Изложеното според съда обосновава правилността на извода на административния орган за липса на увереност относно целесъобразността и качеството на изпълнените СМР, както и липса на увереност за безопасната експлоатация на сградата, което съставлява неизпълнение на чл. 2 т. 2.6. от АДБФП. С АДБФП е предвидено да се разкрие Център за настаняване от семеен тип за деца с капацитет 12 места. Разкриването на друг тип социална услуга в тази сграда (видно от писмо от Министерство на труда и социалната политика 08-600/30.06.2022 г.), съгласно чл. 2 т. 2.6 от АДБФП определя разходите за обновяване и ремонт като недопустими. Предвид изложеното съдът е счел, че отказът за верификация в частта по т. 3.4 от решението на разходи в размер на 207 600,00 лв. без ДДС (249 120,00 лв. с ДДС) е законосъобразен. В частта по т. 5 от решението съдът е посочил, че в задължителните за изпълнение Методически указания за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР, в т. 3.5 Документи, удостоверяващи изпълнението на дейностите и извършването на разходите по проекта" е посочено, че при отчитане на разходи за СМР се представя пълна строителна документация съгласно Наредба 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (Наредба 3). Част от тези документи са и актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване - образец 12. Цитирал е релевантни текстове на Наредба 3. Приел е, че участниците в строителния процес следва да са запознати със задължението тези актове да се представят към отчетените протоколи за приемане на извършените СМР. С оглед на това от бенефициера е изискано да представи всички актове образец 12 за позициите, актувани в протоколи за приемане на извършени СМР, като в кореспонденция от 26.07.2022 г. е посочено конкретно за кои обекти такива не са представени. В отговор от 26.07.2022 бенефициерът е уточнил, че не разполага с допълнителни актове, образец 12, освен тези, приложени до момента. Отчетените разходи за позициите, актувани в протоколите за приемане на извършени СМР, за които не са представени актове образец 12, не подлежат на верификация, тъй като не може да се удостовери по безсъмнен начин, че тези СМР са действително извършени. Предвид това съдът е счел, че административният акт е законосъобразен и в частта по т. 5. По отношение на представените в хода на съдебното производство доказателства съдът е приел, че имат характер на частни писмени документи, без достоверна дата, и без доказателства за автентичност. Изисквани са неколкократно от административния орган в хода на извършената проверка, но не са представени от страна на бенефициера. При отсъствието на други безспорни доказателства, съвместно с които да бъдат ценени, не могат да се приемат за достоверен източник, доказващ настъпването на посочените в тях обстоятелства. Предвид изложеното е отхвърлил жалбата на Община Пловдив. Решението е частично неправилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от съдържанието на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил (макар и не в конкретика) относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко изводите на съда съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. В хода на съдебното производство органът е представил Заповед РД-02-14-447 от 04.04.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което издателят на административния акт А. Бонева е определен за ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 2020 г. В т. 3 от заповедта изрично са регламентирани правомощия на ръководителя на УО да издава всички индивидуални административни актове по ЗУСЕФСУ, какъвто безспорно е обжалваният в първоинстанционното производство отказ за верификация. Предвид изложеното доводите на касационния жалбоподател за нищожност на административния акт са неоснователни. Правилен е и изводът на съда, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Както е посочено в решението производството по верификация започва по искане на бенефициера, който е длъжен да представи релевантните доказателства, обосноваващи основателност на искането му. Предвид това за органа не съществува задължение да предостави на бенефициера проект на административния акт, за изразяване на становище по него, включително когато прецени недопустимост на искания за верифициране разход. Производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕФСУ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право на Съюза и национално, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ отказът от верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. За да бъде един разход допустим трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 ЗУСЕФСУ, което значи, че за да е недопустим трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост. За да откаже верификация на разходите по т. 2, 3.4 и 5 от оспорения акт органът е посочил като правно основание на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 3 (за т. 3.4 от решението) и т. 5 (за т. 2 и т. 5 от решението) и чл. 84 от Общите условия към сключения АДБФП. Според разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.) за допустими се считат разходи, които са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности. По т. 2 от оспорения акт органът е отказал верификация на сумата от 93 180,07 лв. с ДДС. Изложил е, че е извършена проверка на място в периода 28.07.2021 г. - 30.07.2021 г., както и повторна такава в периода 25.05.2022 г - 27.05.2022 г., при които е проследено наличието на доставено и монтирано обзавеждане и оборудване. Установено е, че на обектите не са налични част от разплатените артикули, друга част са в кашони, несглобени и немонтирани. Констатираните липси и пропуски са документирани в Приложение 10.5-6 - Констативен протокол от 27.05.2022 г., където към бенефициера са отправени препоръки в срок до 03.06.2022 г. да представи доказателствен материал за извършената доставка и монтаж на артикулите. Въпреки представените от бенефициера доказателства на 13.06.2022 г. и 17.06.2022 г. ръководителят на УО е приел, че за част от посочените артикули не са представени доказателства за изпълнение и съответните констатации не са отстранени. С решението за отказ за верификация (по т. 2.1.) са потвърдени част от констатациите от Приложение 10.5-6 - Констативен протокол от 27.05.2022 г. за установени липси на подробно описани артикули с номера, наименование, количество и цена, от А01 до А05, А07, А08, А08а, А11, А13, от А20 до А25, А30, А32, А33, А39, А41, от А41а до А44 в общ размер на 32 325,00 лв. без ДДС. Представените от Община Пловдив документи за доставка на артикулите не са в състояние да оборят направените в Констативния протокол установявания за липси на артикулите, доколкото същият е подписан и от представител на бенефициера - Б. Петков - ръководител на проекта. С посоченото установените в Констативния протокол липси са потвърдени от него. В Констативния протокол не е посочен артикул А18, за който с акта е отказана верификация за сумата от 1 920,00 лв. без ДДС. Налице е разминаване между посочения в констативния протокол и в административния акт артикул А19, за който с акта е отказана верификация за сумата от 1 800,00 лв. без ДДС. Предвид това не е установено посоченото от органа основание за отказ за артикули с номера А19 и А19. Административният акт се явява незаконосъобразен в частта, с която е отказана верификация за посочените два артикула. Съдържащото се в акта основание за отказ по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция) се явява основателно за сумата от 28 606,00 лв. без ДДС, 34 327,20 лв. с ДДС и неоснователно за сумата от 3 720,00 лв. без ДДС (4 464,00 лв. с ДДС). В решението за отказ за верификация, по т. 2.2, е отказана верификация на сумата от 5 600,00 лв. без ДДС (6 720,00 лв. с ДДС) за артикул А36 Сгъваеми легла тип Легло в шкаф, вкл. възглавница и завивки. За посочения артикул в Констативния протокол от 27.05.2022 г. е изложено, че са доставени друг вид легла, предвид което отчетените легла не са реално доставени. Налице е основанието за отказ посочено в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция). По т. 2.3 от решението за отказ за верификация са потвърдени констатациите от Приложение 10.5-6 - Констативен протокол от 27.05.2022 г. за установени липси на подробно описани артикули с номера, наименование, количество и цена Б1, Б5, Б11, Б13, Б16а, Б25, Б29, Б33, Б36, Б39, Б41, Б43, Б44 и Б45 на стойност 10 516, 91 лв. без ДДС (12 620,29 лв. с ДДС). Представените от Община Пловдив документи за доставка на артикулите не са в състояние да оборят направените в констативния протокол установявания за липси на артикулите, доколкото същият е подписан и от представител на бенефициера - Б. Петков - ръководител на проекта. С посоченото установените в констативния протокол липси са потвърдени от него. Налице е посоченото в акта основание за отказ по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция). В решението, по т. 2.4, е отказана верификация на сумата от 244,19 лв. без ДДС (293,03 лв. с ДДС) за артикул Б09 килими. За посочения артикул в констативния протокол е изложено, че са доставени 2 броя килими 2х1,33 м. в обекта на ул. Димитър Цончев 11, предвид което отчетеният 1 брой килим с размери 3х4 метра не е реално доставен. Налице е основанието за отказ посочено в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция). По т. 2.5 от решението е отказано верифицирането на 5 313,96 лв. без ДДС (6 376,75 лв. с ДДС) по констатация 5 от Приложение 10.5-6 - Констативен протокол от 27.05.2022 г. за артикули с номера Б19, Б21, Б27 и Б33. Основанието за отказ е чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция) - разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности. Видно обаче от Констативния протокол в него е посочено, че мебелите са налични, но не са монтирани и/или разопаковани и/или напълно сглобени. В чл. 5, ал. 2 от Договор BG16RFOP001-5.001-0015-C01 от 09.06.2020 г. с изпълнител Смарт бизнес къмпани ЕООД, в изпълнение на който са доставени описаните в т. 2.5 от решението артикули, е регламентирано, че стоката, която подлежи на сглобяване и монтаж се доставя сглобена или се сглобява и/или монтира на място от представители на избрания изпълнител при извършване на доставката. Посоченото задължение в случая не е изпълнено. Това обаче не може да се приравни на липса на реална доставка на артикулите, за които изрично в констативния протокол е прието, че са налични. Предвид посоченото не е налице посоченото в административния акт основание по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция) за отказ за верификация на сумата 5 313,96 лв. без ДДС (6 376,75 лв. с ДДС). С решението (по т. 2.6.) е отказана верификация за артикули с номера от В01 до В17 (без артикул В6) на стойност 21 210,00 лв. без ДДС (25 452,00 лв. с ДДС). За разлика от отразеното в решението в Приложение 10.5-6 - Констативен протокол от 27.05.2022 г. са констатирани липси единствено на артикули с номера В1, В2, В3, В7, В11, В12 и В15. Представените от Община Пловдив документи за доставка на артикулите не са в състояние да оборят направените в констативния протокол установявания за липси на артикулите, доколкото същият е подписан и от представител на бенефициера - Б. Петков - ръководител на проекта. С посоченото установените в констативния протокол липси са потвърдени от него. В Констативния протокол обаче не са налице установявания за липси на артикули с номера В4, В5, В8, В9, В10, В13, В14, В16 и В17. Поради това отказът за верификация на сумата от 15 120,00 лв. без ДДС (18 144,00 лв. с ДДС), съставляваща общата стойност на тези артикули, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция), се явява неправилен. По т. 2.7 от решението е отказано верифицирането на 2 440,00 лв. без ДДС (2 928,00 лв. с ДДС) за артикули с номера Г01, Г02 и Г09. Основанието за отказ е чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция) - разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности. Видно обаче от Констативния протокол в него е посочено, че артикулите са налични, но не са монтирани и/или разопаковани и/или напълно сглобени. Това не може да се приравни на липса на реална доставка на артикулите, за които изрично в констативния протокол е прието, че са налични. Предвид посоченото не е налице посоченото в административния акт основание по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция) за отказ за верификация на сумата 2 440,00 лв. без ДДС (2 928,00 лв. с ДДС). Относно сумите по т. 2 от решението, за които не е установено наличието на посоченото в акта основание за отказ по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция), а именно по т. 2.1 - 3 720,00 лв. без ДДС (4 464,00 лв. с ДДС), по т. 2.5 - 5 313,96 лв. без ДДС (6 376,75 лв. с ДДС), по т. 2.6 - 15 120,00 лв. без ДДС (18 144,00 лв. с ДДС) и по т. 2.7. - 2 440,00 лв. без ДДС (2 928,00 лв. с ДДС), следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 82, ал. 1, т. 5, и чл. 84 от Общите условия към сключения АДБФП самостоятелно не могат да бъдат годни правни основания за постановения отказ. Предвид изложеното административният, в частта по т. 2, се явява незаконосъобразен за сумата 26 593,96 лв. без ДДС (31 912,75 лв. с ДДС). Решението, с което е отхвърлена жалбата на Община Пловдив в посочената част се явява неправилно и следва да бъде отменено. По т. 3.4 от решението е отказана верификация на сумата от 207 600,00 лв. без ДДС (249 120,00 лв. с ДДС). Актът, в посочената част, се отнася до обект Център за настаняване от семеен тип за деца с капацитет 12 места (ЦНСТ) и Преходно жилище за деца от 15 до 18 годишна възраст е капацитет 8 места (Преходно жилище) с административен адрес: ул. Петрова нива 51. В административния акт е посочено, За изпълнение на обекта е сключен договор BG16RFOP001-5.001-0015-C01-S-10 от 31.07.2018 г. с изпълнител Парсек груп ЕООД за инженеринг (проектиране, авторски надзор и СМР) на обекта. Относно дейност проектиране е констатирано, че представеният инвестиционен проект в неговия обхват и обем не съответства на Техническото предложение, неразделна част от договора за инженеринг. Вместо инвестиционен проект за реконструкция на съществуващата сграда в определения обхват и обем е изработен проект за текущ ремонт с по- малък обхват и обем. Относно дейност авторски надзор е установено, че няма данни за упражняване на авторски надзор по време на изпълнение на строителството. Относно дейност СМР е констатирано, че: - сградата не съответства на изискванията на Наредба 4 от 1 юли 2009 г.; - изпълненото СМР не е в необходимия обхват и обем съгласно Техническото предложение, неразделна част от договора за инженеринг; - на обекта не е осигурено електрозахранване; - за строежа не е налична строителна документация за обекта съгласно Наредба 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството; липсват измервателни протоколи за електроинсталациите в сградата, липсва становище относно пожарна безопасност на сградата; не са представени доказателства за осъществен строителен и авторски надзор по време на строителството и надлежно въвеждане на строежа в експлоатация. Видно от изложеното ръководителят на УО не е посочил, че счита, че разходите не са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд. Посочените в административния акт разпоредби на чл. 82, ал. 1 и чл. 84 от Общите условия към сключения АДБФП самостоятелно не могат да бъдат годни правни основания за постановения отказ. С оглед изложеното, посочените от органа правни основания не съответстват на фактическите установявания в административния акт. Съдът не може вместо органа да определя правното основание за издаване на един индивидуален административен акт. Противното би значело съдът, вместо органа, да определя целта, с която органът ще упражнява предоставената му от държавата власт, а това не е в компетентността на съда. Контролът за материална законосъобразност на акта обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти, даващи основание за упражняване на предоставена от закона материална компетентност и дали се следват разпоредените правни последици. Предмет на съдебната проверка е не дали изобщо са налице някакви фактически и правни основания за издаването на акта, а налице ли са посочените в обжалвания акт фактически обстоятелства и съответстват ли на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Поради това административният акт, в частта с която е отказана верификацията на сумата 207 600,00 лв. без ДДС (249 120,00 лв. с ДДС) се явява незаконосъобразен. Като не е достигнал до този извод, административният съд е постановил неправилно решение, в посочената част, което следва да бъде отменено. По т. 5.1 от решението е отказана верификация на сумата 150 916,14 лв. без ДДС (181 099,37 лв. с ДДС), а по т. 5.2 от решението - на сумата 116 246,41 лв. без ДДС (139 495,69 лв. с ДДС). Общо отказаната по т. 5 от акта верификация е за сумата 267 162,55 лв. без ДДС (320 595,06 лв. с ДДС). Отказът касае отчетени разходи за СМР по сключен Договор BG16RFOP001-5.001-0015-C01-S-11/08.08.2018 г. с Бибов и КО ООД, поради това, че не са представени в пълнота Актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване Образец 12 за позициите, актувани като изпълнени и платени в протоколите за приемане на извършени СМР. Органът е посочил, че въпреки, че са изискани от бенефициера, в хода на административното производство, атове Образец 12 за посочените в административния акт позиции не са представени. В хода обаче на първоинстанционното производство от страна на Община Пловдив са представени 26 броя актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, които не са обсъдени от първоинстанционния съд. Основателно е направеното в касационната жалба възражение, че посочените доказателства не установяват факти настъпили след издаването на административния акт и са допустими доказателства. В административното производство липсва процесуална норма, която да предвижда преклузия относно представянето на писмени доказателства до приключване на устните състезания пред първата инстанция. Предвид посоченото първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид, при постановяване на решението си, представените в хода на съдебното производство 26 броя актове Образец 12. Решението му, в посочената част, се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това бъде отменен и административният акт в тази част. Доколкото претендираните за верификация средства, за които е налице отказ по т. 5 от административния акт са част от претендираните от Община Пловдив средства в искането му за окончателно плащане, преписката и в тази част следва да се върне на административния орган, за преценка на неговата основателност, след обсъждане на представените в хода на съдебното производство актове Образец 12. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отмени оспорения акт в частта му по т. 2.1 за сумата 3 720,00 лв. без ДДС (4 464,00 лв. с ДДС), по т. 2.5 за сумата 5 313,96 лв. без ДДС (6 376,75 лв. с ДДС), по т. 2.6 за сумата 15 120,00 лв. без ДДС (18 144,00 лв. с ДДС), по т. 2.7. за сумата 2 440,00 лв. без ДДС (2 928,00 лв. с ДДС), по т. 3.4 за сумата 207 600,00 лв. без ДДС (249 120,00 лв. с ДДС) и в частта по т. 5 за сумата за сумата 267 162,55 лв. без ДДС (320 595,06 лв. с ДДС) и да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед на чл. 174 АПК съдът следва да определи срок на органа за произнасяне. Отчитайки характера на отменения акт и разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ (в релевантната редакция преди изменението с ДВ, бр. 51/2022 г.) съдът определя 90 дневен срок на органа за произнасяне. Решението, в останалата му оспорвана част, като правилно следва да бъде оставено в сила. За пълнота следва да се посочи, че при постановяване на диспозитива на решението си съдът не е обозначил оспорваната част на т. 3 от административния акт, въпреки че в мотивите на решението е приел, че оспорваната част от т. 3 на акта е досежно т. 3.4 от него и е на стойност 207 600,00 лв. без ДДС (249 120,00 лв. с ДДС). Наред с това в диспозитива на съдебното решение е посочено, че жалбата на Община Пловдив е отхвърлена по отношение на неверифицирани разходи в общ размер на 621 375,13 лв. Общата част на неверифицираните с решението разходи, за които жалбата на Община Пловдив е отхвърлена, е в размер на 662 895,13 лв. (от които по т. 2 - 93 180,07 лв. с ДДС, по т. 3.4 - 249 120,00 лв. с ДДС и по т. 5 - 320 595,06 лв. с ДДС). Вместо тази сума, съдът е посочил в диспозитива на решението си сумата от 621 375,13 лв. Посочената неточност вероятно идва от факта, че сумата по т. 3.4 от акта е пресметната от съда без в нея да бъде включен ДДС. Предвид обаче отмяната на съдебното решение в посочените части, не се налага връщането на делото на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка. При този изход на спора, разноските в първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта относно присъдените разноски на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), за сумата над 9,25 лв., като бъде осъдено МРРБ да заплати на Община Пловдив разноски в размер на 1 633,64 лв. съразмерно на уважената част от жалбата. С оглед на изхода от спора в настоящото производството, направеното от касатора искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да присъди на Община Пловдив разноски в размер на 1 633,64 лв. за внесената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд