Решение № 6709 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16510/2009 г.

Решение № 6709 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16510/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Евгения Любенова Иванова от гр. Благоевград срещу решение № 13233 от 6.11.2009 г. по адм. д. № 9354/2009 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Комисия за защита от дискриминация и заинтересованата страна Директор на Регионален исторически музей гр. Благоевград молят решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 13233 от 6.11.2009 г. по адм. д. № 9354/2009 г., Върховният административен съд, Седмо отделение е отхвърлил жалбата на Евгения Любенова Иванова от гр. Благоевград срещу Решение № 86 от 27.05.2009 г. на Комисия за защита от дискриминация. Съдът е приел за установено, че не са доказани конкретни факти, от които може да се заключи, че е нарушен принципа на равно третиране. Не се установява "тормоз" по смисъла на ЗЗД и не може да се направи извод за пряка и непряка дискриминация. Иванова не е третирана по по-неблагоприятен начин на основата на признаците "лично положение" и "увреждане", в сравнение с други лица при сходни обстоятелства. Направен е окончателния правен извод за законосъобразност на административния акт. Обжалваното съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Евгения Любенова Иванова от гр. Благоевград е сезирала на Комисия за защита от дискриминация с жалба с оплаквания по признаците "лично положение" и "увреждане". Твърдяла е, че й налаган тормоз заради психическото й заболяване. С настоящата касационна жалба лицето заявява, че никъде не е писала, че й е налаган тормоз заради психическото й заболяване. Очевидно се касае до извод, който противоречи на доказателствата по административната преписка, която е била приета по първоначалното дело. Всички оплаквания на Иванова са били подробно изследвани от административния орган, като са събрани всички релевантни за спорните правоотношения доказателства. В тази връзка неоснователни са наведените от касаторката оплаквания, че както при разглеждане на спора от Комисията, така и пред тричленния състав на ВАС са останали неизяснени от фактическа страна обстоятелства относно нейното дискриминиране. Съдът не е допуснал това твърдяно нарушение на съдопроизводствените правила. Представени са графиците за работа в експозицията за периода 21.12.2006 г. - 1.07.2008 г. и същите са били обсъдени в мотивите към решението на ВАС. Правилно съдът е приел, че предоставянето на жалбоподателката на нова длъжностна характеристика, която да подпише, не форма на дискриминация, тъй като е налице преобразуване на историческия музей в регионален исторически музей от 1.07.2007 г. и одобряването на нов правилник за дейността на музея от Министерство на културата и кмета на Общината, което преобразуване изисква за длъжността "екскурзовод" притежаване на специалността "история", каквато жалбоподателката не притежава. В тази връзка е и уволнението й, а не по други показатели. Недоказани са и твърденията на Иванова, че е принуждавана да роботи в почивни дни без заплащане, а в други почивни дни при условията на заплащане на извънредния труд не е работила. Правилно по делото е било прието, че дори и да е имало практика извънредния труд да се компенсира, а не да се заплаща, тази практика не е била предприета само по отношение на жалбоподателката, както и че не е налице принудително възлагане на работа в почивните й дни. Не е било доказано също така, че трудовото законодателство е било нарушено спрямо нея, както и че в тази връзка става дума за дискриминация. Категоричният извод на тричленният състав, че не е установено нетолерантно отношение спрямо жалбоподателката на работното място кореспондира с доказателствата по делото. Правилно е преценено също така, че служителите в Музея, които получават по - високо възнаграждение от Иванова съвместяват няколко дейности. Що се касае до трудовоправните спорове, те подлежат на разглеждане по друг ред и за тях съществено е дали е налице нарушение на трудовото законодателство, а не проблемите на дискриминацията, които са на друга правна плоскост, а именно за нарушения на ЗЗД. Дискриминацията по признаците "лично положение" и "увреждане" са забранени по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД. Но след като в конкретния случай не е установено, че Иванова е била третирана по-неблагоприятно на основата на тези признаци, правилно и законосъобразно тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата й срещу Решение № 86 от 27.05.2009 г. на Комисия за защита от дискриминация. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките по прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество не са допуснати в процесното решение. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,