Решение № 860 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9848/2011 г.

ВАСV отделение18.01.2013 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3014 от 20.06.2011 г. по адм. дело № 9698/2010 г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 860 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9848/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол против решение № 3014 от 20.06.2011 г. по адм. дело № 9698/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 65/26.10.2010 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Левент Мюджелит Фахри е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички процесуални и материалноправни изисквания, а изводите на съда не съответстват на събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Фахри против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 65/26.10.2010 г., с която служебното правоотношение на ответника в касационното производство и жалбоподател пред първоинстанционния съд е прекратено, е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 23, т. 11 от Устройствения правилник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол изпълнителният директор е орган по назначаването за държавните служители в агенцията) и в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същата е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Аргументирано и законосъобразно е и заключението, че въпреки изложеното по-горе атакуваната заповед следва да бъде отменена, тъй като материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на заеманата от служителя длъжност не са осъществени. Ответникът по касационната жалба и жалбоподател пред първоинстанционния съд е назначен на длъжност "главен експерт" в отдел "Правно-нормативно обслужване, връзки с обществеността, деловодство, архив и човешки ресурси" към дирекция "Административно-правно обслужване и финансово-стопански дейности" заема една от двете щатни бройки за тази длъжност в отдела (другата е вакантна) съгласно длъжностното и поименно разписание на агенцията от 27.05.2010 г. Функциите на заемната от служителя длъжност са свързани със създаване, поддържане и съхранение на архива на агенцията, като в длъжностната характеристика са изброени конкретни правомощия във връзка с архивната дейност. Дирекцията, в която жалбоподателят работи е част от общата администрация на агенцията заедно с дирекция "Административно обслужване, човешки ресурси и финансово-стопански дейности". В последната дирекция е обособен отдел "Човешки ресурси и канцелария", в който са разкрити 1 бр. за длъжността "главен експерт - човешки ресурси" и 1 бр. за длъжността "главен експерт - завеждащ архив". Общо щатните бройки за длъжността "главен експерт" в двете дирекции в общата администрация на агенцията са пет (една бройка за длъжността е разкрита в сектор "Информационно обслужване" на отдел "Човешки ресурси и канцелария", а служителите, заемащи тази длъжност в общата администрация са четирима (както се посочи едната бройка в отдела на жалбоподателя е вакантна) съгласно щатното и поименното длъжностно разписание на агенцията от 27.05.2010 г. С Постановление № 241/15.10.2010 г. е приет нов Устройствен правилник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Съгласно устройствения правилник общата администрация на агенцията е организирана в дирекция "Административна", на която са възложени дейности по правно, информационно и техническо обслужване и обезпечаване, водене на трудовите и служебните досиета на служителите и работещите по трудови договори, изготвяне на отчети, баланси, инвентаризации, контрол върху счетоводната и финансова дейност, съхранение и ползване на счетоводния архив и такива по организиране и осъществяване на архивната дейност (чл. 29 от устройствения правилник). Съгласно заповед № 109/20.10.2010 г. на изпълнителния директор и утвърденото от 01.11.2010 г. ново длъжностно разписание на агенцията в дирекция "Административна" са създадени три отдела: отдел "Финансово- стопански дейности", отдел "Човешки ресурси и архив", в който има 1 бр. за длъжността "главен експерт - човешки ресурси", 1 бр. за длъжността "главен експерт - завеждащ архив" и 1 бр. за длъжността "главен експерт" и отдел "Правно-нормативно и информационно обслужване" със сектор "Информационно обслужване" с 2 бройки за длъжността "главен експерт" и сектор "Експертно- технически към Надзорния съвет" с 1 бр. за главен експерт. Общо бройките за главен експерт във всички отдели и сектори на дирекция "Административна" са шест (длъжностно и поименно разписание на агенцията от 01.11.2010 г.). С оглед предприетите длъжностни промени със заповед № 65/26.10.2010 г., предмет на оспорване в настоящото производство, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол прекратява служебното правоотношение на Левент Фахри поради съкращаване на длъжността. При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да възникне основанието, предвидено в цитирания текст, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая правилно е преценено, че предпоставките на цитирания текст не са осъществени. С изменението на устройствения правилник дейността на общата администрация на агенцията е организирана и структурирана по различен начин. Запазени са обаче функциите във връзка с правното обслужване, организация на човешките ресурси, финансово стопанските дейности, както и функциите във връзка с организацията и осъществяването на архивната дейност (чл. 29, т. 14 от Устройствения правилник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол). С оглед осъществяването на последните функции правилно е преценено, че длъжността "главен експерт", заемана от служителя Фахри като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не е премахната, независимо че наименованията на отдела и на дирекцията са променени. Не е намален и броят на служителите, на които е възложено изпълнението на тази длъжност, тъй като втората бройка за длъжността по предходното длъжностно разписание не е заета. Следователно с промените в устройствения правилник и утвърденото ново длъжностно разписание от 01.11.2010 г. броят на служителите, изпълняващи длъжността "главен експерт" фактически е запазен. Поради това следва да се приеме, че по отношение на жалбоподателя не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо като достига до заключение в този смисъл, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съдебния състав изцяло кореспондират с ангажираните доказателства. Изводът, че длъжността, заемана от Фахри като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания е запазена, е направен след съпоставка и анализ на представените по делото длъжностни и поименни разписания и длъжностна характеристика. Ето защо крайните изводи за съда за липса на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и незаконосъобразност на постановения на това основание административен акт, се подкрепят от доказателствата по делото. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. При липсата на доказателства за действително направени разноски в касационното производство съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ответника по касация въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2