Решение № 15396 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10360/2012 г.

Решение № 15396 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10360/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Милка Цвяткова от гр. Велико Търново, подадена от пълномощника адв. Лазаров срещу решение № 407 от 16.07.2012 г. по адм. д. № 67/2012 г. на Административен съд - Велико Търново. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед № РД-02-1976/15.12.2011 г. на кмета на Община Павликени, ведно със законните последици. Ответникът - кметът на Община Павликени, чрез процесуалният си представител юрк. Тихинова, в писмено възражение оспорва касационната жалба и моли за оставането й без уважение. Претендира разноски - юрк. възнаграждение. Ответницата Юнка Иванова, чрез адв. Дишев, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно по изложените в писмено възражение доводи. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № РД-02-1976/15.12.2011 г. на кмета на Община Павликени, с която на основание § 8 от ПР на ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 и чл. 135, ал. 5 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП-ПР на кв. 42 по плана на гр. Павликени с промяна на дворищната регулация - границата на имот № 267 се нанася по кадастралната граница с УПИ ХII-267 и УПИ ХIV-266. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице основанието по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като производството е инициирано от Юнка Иванова, като собственик на УПИ ХI-267 за нанасяне на общата с УПИ ХII-267 и УПИ ХIV-266 граница, тъй като регулацията по плана от 1970 г. не е приложена и отчуждителното действие на плана е прекратено по реда на ал. 1 на § 8 от ПР на ЗУТ. Обсъдено е заключението на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, която категорично сочи, че изменението с оспорената заповед изцяло отговаря на кадастралната граница, съвпадаща с регулационната граница по приложения план от 1956 г. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е установено по делото, че новонанесената граница изцяло се припокрива с кадастралната такава, която съвпада с регулационната граница по предходния план от 1956 г. Регулационният план, одобрен със заповед № 554 от 8.06.1970 г. не е приложен досежно придаваемите части между трите имота /УПИ ХII-267 и УПИ ХIV-266 и УПИ ХI-267/, не са уредени сметките по регулация по реда и в срока по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, поради което отчуждителното действие на плана е прекратено по силата на ал. 1 на § 8, което е основание за изменение на дворищно-регулационния план по ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 3 на § 8 от ПР на ЗУТ, каквото е и правното основание за издаване на оспорената заповед. То съставлява самостоятелно основание за промяна на плана, извън изброените случаи в чл. 134, ал. 1 и 2 от ЗУТ, поради което възражението за липса на мотиви и основание за изменението по чл. 134 ЗУТ, законосъобразно е отхвърлено от административния съд. Касае се за служебно изменение на вътрешната регулационна линия, по искане на собственик по ал. 2 на § 8, по указания от закона /ал. 4, § 8/ начин, което не изисква съгласието на собственика на съседния имот. При тази фактическа обстановка, приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Доводът по касационната жалба досежно каменната ограда - подпорна стена е ирелевантен в това производство, а се явява и несъстоятелен, тъй като въпросната ограда по заключението на съдебно-техническата експертиза е на регулационната линия по плана от 1956 г., която съвпада с кадастралната граница, т. е. с новонанесената регулационна граница. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Претенциите за присъждане на разноски, своевременно заявени от ответниците, предвид изхода на делото се явяват основателни, поради което касаторката дължи на Община Павликени разноски в размер на 150 лв. - юрк. възнаграждение, а на Юнка Иванова - 200 лв., съставляващи адв. хонорар, надлежно внесен по приложения Договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,