Решение № 901 от 20.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2029/2008 г.

Решение № 901 от 20.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2029/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.). И. Д. А. е подал касационна жалба срещу решение № 612 от 14.01.2008 г. по гр. д. № 915 от 2007 г. на П. апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 1388 от 12.07.2007 г., постановено по гр. д. № 2792 от 2006 г. на Пловдивския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от И. Д. А. против община "П." иск за заплащане на сумата 22 792,80 лева, представляваща разходите по подържането на гробно поле № 50, гроб 100 за период от 50 години. В жалбата се прави искане за отмяна на решението и произнасяне по същество по предявеният осъдителен иск. Ответника община "П." не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в срока по чл. 218в, ал. 3 ГПК /отм/ започнал да тече на 28.01.2008 г. и изтекъл на 28.02.2008 г., а касационната жалба е подадена на 22.02.2008 г. с вх. № 790 в рамките на определения законен срок. Решението е валидно, допустимо и правилно. И. Д. А. е предявил иск срещу община "П. ", който съдилищата са квалифицирали като претенция за заплащане на вреди от непозволено увреждане. Посочил е, че притежава необходимите документи за гробно поле № 50, гроб № 100 от 1958 г. В този гроб обаче е бил положен покойникът Г. Д. А., брат на ищеца, което е попречило в това гробно място да бъдат погребани съпругата и дъщерята на И. А. По делото е представил фактура от 19.03.1958 г. за заплатени 160 лв. за гробно място № 86, гробно поле № 50 със срок на ползване до 1968 г. В това гробно поле през 1967 г. е бил погребан бащата на ищеца Д. А., а през 2005 г. неговия брат. С фактура № 6302 от 9.12.1978 г. И. А. е заплатил такса за ползване на мястото до 19.03.1988 г. С фактура № 9697 от 29.12.1997 г. е заплатено ползването за вечни времена на гроб № 100, гробно поле № 50. От извършените справки с ОП"Т. дейност" е установено, че на посоченото гробно място в момента е поставен нов № 103а, гробно поле № 50, в което е допустимо да се извърши погребение. При тези данни правилно Пловдивския окръжен съд е намерил, че И. Д. А. е предявил иск за заплащане на обезщетение за вреди от противоправните действия на служителите на общинската администрация, натоварени със задължения по осъществяване на дейността по погребения и обредни услуги на гражданите, които са нарушили правата му на гробоползване в ТП "Ц." в[населено място], поради което е квалифицирал претенцията като иск за вреди от непозволено увреждане. Основателно обаче въззивният съд е заключил, че общината не е пасивно легитимирана да отговаря по този иск, тъй като подържането и управлението на гробищните паркове е възложено на общинско предприятие "Т. дейност", което е юридическо лице и е на бюджетна издръжка. Вредите за които претендира ищеца касаят именно дейността, която е предоставена на това общинско предприятие и е свързана с изкопаване на гроб, извършване на погребение и оформяне на гробно място. Община "П." съобразявайки се с разпоредбите на Закона за общинската собствеността и издала Наредба за устройство и управление на гробищните паркове и други обредни дейности, в която подробно са разписани задълженията на Общинското предприятие. Съобразно тази Наредба отговорността за вреди следва да се понесе от това юридическо лице. Именно за това правилно е бил отхвърлен иска спрямо община "П." и подадената касационна жалба е неоснователна. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.