Решение № 5433 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11642/2013 г.

Решение № 5433 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11642/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Индустриалинвест" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Братя Бъкстон", № 24, ет. 8, мезонет 1, подадена чрез изпълнителния директор Георги Антонов Петков, против решение № 4621/9.07.2013 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 2504/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 2021201260/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП -София, потвърден в обжалваната част с решение № 2967/14.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е безспорно установено авансовото плащане, поради което на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗДДС следва да се признае правото на данъчен кредит. Стоката, предмет на доставката, е точно идентифицирана в договора. Недопустимо е да се установява неизпълнение на доставката извън ревизираните периоди. Правото на жалбоподателя като изправен кредитор да търси изпълнение заедно с обезщетение за забава все още не е погасено по давност. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част, както и да се присъдят направените разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Соколова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2021201260/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП -София, потвърден в обжалваната част с решение № 2967/14.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "Индустриалинвест" АД е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС в размер на 51 040 лв. по фактура № 34/30.08.2010 г., издадена от "Пиа - Агро" ЕООД. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата против РА. Приел е, че правото на данъчен кредит във връзка с авансовото плащане не може да бъде признато, тъй като в случая е безспорно доказано, че няма осъществена доставка не само в срока по договора, но и след това. Установените факти сочат, че не може да се очаква и бъдещо изпълнение на договора. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че след като срокът за изпълнение изтича извън времевия обхват на ревизията, то обстоятелството, свързано с наличие или липса на доставка, не може да бъде установявано. Така постановеното решение е правилно. Позоваването в мотивите на решението на АССГ на решение на СЕС от 21 февруари 2006 г. по дело С-419/02 BUPA Hospitals Ltd и Goldsborough Developments Ltd. е точно. В т. 50 от същото е посочено, че доставките на стоките или услугите са предмет на ДДС, а не плащанията, направени във връзка с тях. Правилни са изводите на съда, че въпреки безспорно установеното авансово плащане, правото на приспадане на данъка не е налице, тъй като липсва доставка и тъй като такава няма как да бъде извършена, доколкото доставчикът не разполага със стоката. Обстоятелството, че срещу представляващия "Пиа - Агро" ЕООД е образувано досъдебно производство във връзка с подадената от жалбоподателя жалба и същият е обявен за общодържавно издирване, показва, че изпълнение на договорните задължения от страна на продавача след срока на договора не е възможно. В тази връзка, са неоснователни доводите на касатора, че това не е така, тъй като правото му на изправен кредитор да поиска изпълнение заедно с обезщетение за забава, са неоснователни. Наличието на доставка е правнорелевантният факт за признаване на правото на приспадане и не е налице забрана той да бъде установяван както от ревизиращия екип, така и от съда, независимо от това, че срокът за изпълнението на договора е извън ревизирания период. С оглед на така изложените съображения, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение