Решение № 7781 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4814/2021 г.

Решение № 7781 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4814/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Омуртаг против решение № 18/12.02.2021 година, постановено по административно дело № 278/2020 година по описа на Административен съд – Търговище в частта му, с която са отменени заповеди № Д_Т_О – Л – 12 от 16.09.2020 г. и № Д_Т_О – ВС – 19 от 15.09.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Омуртаг. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответниците па касационната жалба - М. Хасанова и К. Хасан, от гр. Антоново, област Търговище, чрез адвокат С. Александров представят писмен отговор, с който молят първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 18/12.02.2021 година, постановено по административно дело № 278/2020 година Административен съд – Търговище е отменил по жалба на М. Хасанова заповед № Д_Т_О – Л – 12 от 16.09.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Омуртаг, с която е била лишена от право на целева помощ за отопление за определен срок. Изпратил е преписката на административния орган за провеждане на производството при спазване на административнопроизводствените правила и указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Присъдил е разноски. Отменил е по жалба на К. Хасан заповед № Д_Т_О – ВС – 19 от 15.09.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Омуртаг, с която е наредено възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ. Изпратил е преписката на административния орган за провеждане на производството при спазване на административнопроизводствените правила и указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Присъдил е разноски.

Решение № 18/12.02.2021 година, постановено по административно дело № 278/2020 година на Административен съд – Търговище в тези му части е предмет на касационен контрол по подадената касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Омуртаг по аргумент на чл. 14 б от Закона за социално подпомагане.

С решение № 18/12.02.2021 година, постановено по административно дело № 278/2020 година Административен съд – Търговище е отменил по жалба на М. Хасанова заповед № 3 СП/Д_Т_0/1992 от 12.10.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Омуртаг, с която е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2020/2021 г. Изпратил е преписката на административния орган за провеждане на производството при спазване на административнопроизводствените правила и указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Присъдил е разноски. На основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП решението в тази му част е окончателно и следва да бъде ценено от касационната инстанция, доколкото е акт разрешил правния спор във връзка, с който е постановено със сила на пресъдено нещо.

Решението в обжалваната му с касационната жалба част е правилно.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по три служебно съединени за общо разглеждане жалби.

1. на М. Хасанова срещу заповед № Д_Т_О – Л – 12 от 16.09.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Омуртаг, с която е била лишена от право на целева помощ за отопление за определен срок;

1. на К. Хасан срещу заповед № Д_Т_О – ВС – 19 от 15.09.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Омуртаг, с която му е било наредено да възстанови недобросъвестно получена социална помощ;

1. на М. Хасанова срещу заповед № 3 СП/Д_Т_0/1992 от 12.10.2020 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Омуртаг, с която и е била отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2020/2021 г.

Заповедите са били оспорени по административен ред пред директора на РДСП – Търговище, който ги е потвърдил.

По делото е установено, че М. Хасанова и К. Хасан са съпрузи, които живея в гр. Антоново, област Търговище. Административните производства по издаване на заповеди № Д_Т_О – Л – 12 от 16.09.2020 г. и № Д_Т_О – ВС – 19 от 15.09.2020 г. са започнали по подаден сигнал на 10.08.2020 г. до директора на ДСП – гр. Омуртаг от социален работник на ДСП – Омуртаг. В сигнала е посочено, че при направена проверка в МДТ Община Антоново, по повод на подадено заявление-декларация за целева помощ за отопление от М. Хасанова по имотните регистри същата притежава два недвижими имота – един жилищен имот в землището на [населено място] и един имот, представляващ: земя, сграда, второстепенна постройка, навес с оградни стени и гараж в гр. Антоново, при които обстоятелства за нея не е налице хипотезата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, изискващ обитаваното от заявителите за социално подпомагане жилище да е единствено за тях при условията на която е било осъществено подпомагането за предходната година.

Със заповед № 2501 – РД01 – 0205 от 17.08.2020 г. директорът на ДСП – Омуртаг е възложил проверка по сигнала, разпореждайки резултатите от нея да бъдат обобщени в констативен протокол в два екземпляра, единият от които следва да се връчи на проверяваното лице с указание, че в тридневен срок от връчването проверяваното лице може да представи писмени възражения пред него.

Резултатите от проверката са били описани в съставения констативен протокол на 21.08.2020 г., но същият не е бил връчен на проверяваните лица и не им е била предоставена възможност за възражения и изясняване на относимите за случая факти. Издадени са били директно оспорените пред първоинстанционния съд заповеди.

В хода на съдебното производство М. Хасанова и К. Хасан са посочили, че имотът в [населено място] е необитаем и е бил закупен от бащата на Хасанова преди 1978 г. без нотариален акт. В техническата служба на Община Антоново същият се води на името на трето лице. Във връзка с тези обстоятелствата е била изискана допълнителна информация от Дирекция "МДТ" при Община Антоново относно начина и основанието на деклариране на собствеността на имота в [населено място], на което от дирекцията са изпратили данъчната декларация на Хасанова, с която е декларирала имота като свой. Уточнили са, че към данъчната декларация не е приложен документ за собственост, а отделно от това партидата е била закрита въз основа на молба декларация от 21.08.2020 г., придружена от разписен лист на [населено място], тъй като имотът се е водил на името на Р. Цеков.

Административното производство по оспорване на третата заповед е започнало по повод подадена от М. Хасанова заявление-декларация от 14.09.2020 г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво. В декларацията същата е описала семейното си положение и че семейството няма други имоти освен жилището, в което живее със съпруга си. По повод на заявлението е бил изготвен социален доклад, в който са описани извършените служебни проверки на декларираните обстоятелства. В доклада е било посочено, че "семейството е лишено от подпомагане за срок от две години или до възстановяване на дължимите суми, съгласно заповеди № Д_Т_О – Л – 12 от 16.09.2020 г. и заповед № Д_Т_О – ВС – 19 от 15.09.2020 г. ". Предложено е на това основание да се откаже отпускане на помощта. Със заповед № 3 СП/Д_Т_0/1992 от 12.10.2020 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" – Омуртаг на Хасанова е била отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2020/2021 г. "на основание издадените заповеди № Д_Т_О – Л – 12 от 16.09.2020 г. и заповед № Д_Т_О – ВС – 19 от 15.09.2020 г. ".

Съдът е установил обстоятелствата около т. нар. втори имот на М. Хасанова и К. Хасан, находящ се в [населено място], като е приел, че същият е негоден за обитаване, а статутът досежно правото на собственост върху него лишен от безспорност.

Съгласно чл. 14а от Закона за социалното подпомагане, при сигнал за недобросъвестно получени средства от социални помощи или по преценка на директора на съответната дирекция "Социално подпомагане" се извършва проверка от длъжностно лице на дирекцията. За резултатите от проверката длъжностното лице съставя констативен протокол, който предоставя в тридневен срок на директора на дирекцията "Социално подпомагане". В случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва.

Съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗСП лицата получили недобросъвестно социални помощи се лишават от тези помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години със заповед на директора на съответната Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице.

С разпоредбата на чл. 35 от АПК е уредено, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията на страните. В случая това не е извършено и обосновано административният съд е приел, че това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Тези пропуски в работата на администрацията са рефлектирали и върху изясняването на статута на т. нар втори имот, собственост на М. Хасанова, за които спорни обстоятелства административният съд е дал конкретни указания по прилагането на закона, които се споделят и от настоящия състав на Върховния административен съд. Установяването на относимите факти в тази насока имат пряко отношение към прилагането на материалноправните разпоредби.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция (чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК). Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора основателно е заявеното искане за разноски по чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА). Налице е договор за правна помощ серия Т № 0000037876/19.03.2021 г., съгласно който адвокат С. Александров от Адвокатска колегия – Търговище е оказал безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Дължимите разноски съдът определя по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като общата сума във връзка с двете заповеди, първата от които с материален интерес възлиза на 800, 00 лева (300, 00 лева – чл. 8, ал. 1, т. 1 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения + 500, 00 лева – чл. 8, ал. 3 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение