Решение № 14568 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10325/2012 г.

Решение № 14568 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10325/2012 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 25.06.2012 г. по адм. д. № 1121/2012 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Стоян Тодоров Търнев срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-42/08.02.2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район. Решението се обжалва с касационна жалба от Стоян Тодоров Търнев. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответникът по касационната жалба я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Пловдивския административен съд заповед на началника на РДНСК Южен централен район е наредено на жалбоподателя Търнев да премахне незаконен строеж, подробно описан в констативните актове и мотивите на заповедта, изграден без строителни книжа. Пловдивският административен съд е приел, че е налице незаконен строеж поради това, че за изграждането му липсват разрешение за строеж и инвестиционен проект. Приел е, че строежът не е търпим съгласно § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ и подлежи на премахване. Пловдивският административен съд законосъобразно и обосновано е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Изградена е пристройка към жилищната сграда на жалбоподателя, функционално свързана с нея, но със самостоятелен вход откъм дворното място. За строежа не са издадени строителни книжа, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Законосъобразно и обосновано Пловдивският административен съд е приел, че начинът на премахване на строежа не е обстоятелство, което има значение за законосъобразността на акта, който разпорежда това, а има отношение към неговото изпълнение. В Наредба № 13 от 2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК са предвидени мерки, които да гарантират, че премахването на строежа ще е безопасно и няма да засегне части от него, които са законно изградени - чл. 12 от наредбата, § 4 от ДР на същата. Незаконосъобразно и необосновано Пловдивският административен съд е приел, че строежът не е търпим по правилата на § 16 ПР ЗУТ. Нормата на § 16 ПР ЗУТ е императивна. Както административният орган, така и съдът са задължени да установят дали незаконният строеж е търпим или не. Той подлежи на премахване само ако не е търпим. Критериите за това са изчерпателно изброени в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Един от тях е времето на изграждане на строежа - преди 07.04.1987 г. Административният орган е издал заповед за премахване, без да е изследвал въпроса за неговата търпимост, въпреки, че в административното производство са събрани доказателства за времето на изграждането му. В заповедта липсват каквито и да било мотиви относно търпимостта на строежа. Само на това основание заповедта е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Въпросът за търпимостта на строежа не е изяснен и от съда. В противоречие със закона съдът е приел, че строежът е завършен към 1985 г. (стр. № 4 от решението), но не е търпим, тъй като не е деклариран по реда на § 16, ал. 2 и 3 ПР ЗУТ, което е необходимо само, ако времето на завършване е след 07.04.1987 г. Пловдивският административен съд е приел, че не са събрани доказателства за това дали строежът е допустим по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. След като съдът е приел, че не са събрани доказателства за установяване на посочените обстоятелства е следвало съобразно задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на страните да посочат такива, а на административния орган да изпълни задълженията си по чл. 170, ал. 1 АПК. Решението на Пловдивския административен съд е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и е необосновано. Следва да се отмени, като делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Разноските по делото за тази инстанция следва да се претендират при новото разглеждане на делото от Пловдивския административен съд. По изложените съображения Върховният административен съд