Решение № 8575 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5392/2015 г.

Решение № 8575 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5392/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалби на "П. фиш" ООД, "Д. 2000" ООД и "К. 12" ООД срещу заповед № РД 09-152/9.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, в частта й по т. 1.2, в която се забранява стопанският риболов с всякакъв вид тралиращи уреди в конкретно посочените крайбрежни зони на Черно море през 2015 г. Иска се отмяна на заповедта в обжалваната част като незаконосъобразна. Ответникът счита подадените жалби за неоснователни. Според настоящата инстанция оспорването на министерската заповед, която има характеристиката на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, е процесуално допустимо. Жалбите са в срок и подателите им имат правен интерес от съдебния контрол като търговски субекти, притежаващи удостоверение за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав. Разгледани по същество жалбите са основателни. Съображенията са следните: Съгласно чл. 30, ал. 3, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) министърът на земеделието и храните, съгласувано с министъра на околната среда и водите, определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗРА или отделни зони от тях за опазване на популациите на риба и други водни организми. Следователно в случая издателят на акта е компетентният административен орган. При липса на основанието по чл. 146, т. 1 от АПК, съдът констатира други пороци, водещи до незаконосъобразност на заповедта. Споделя се възражението на жалбоподателите, че заповедта не е мотивирана. Фактически основания не се съдържат и в предхождащите издаването й документи. В писмо с изх. № 12-00-109/29.01.2015 г. на МОСВ (л. 38), към който документ заповедта препраща, няма никаква обосновка за възникналата, респективно съществуващата необходимост за опазване на биологичното разнообразие и създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на популациите на риба и други водни организми в определените рибностопански обекти по т. 1.2. Относими към тази част от заповедта мотиви липсват и в доклада на зам-министъра на земеделието № 93-2708/9.03.2015 г. ( л. 40). Всички останали писма и становища, които хронологично следват издаването на заповедта, са ирелевантни и не удовлетворяват изискването за надлежно мотивиране на акта съгласно АПК. Налице са и съществени процедурни нарушения. Дори и да се приеме, без да е категорично доказано по делото, че проектът на заповедта е бил оповестен на 12.11.2014 г. и в продължение на месец е бил достъпен на интернет страницата на ИАРА, то това в никакъв случай не е достатъчно, за да гарантира ефективно обсъждане и защита на интересите на засегнатите от заповедта лица. Такова уведомление въобще липсва на сайта на МЗХ, чийто министър е издател на акта, както и сайта на МОСВ, чийто министър е съгласуващ орган. Няма оповестяване и по какъвто и да е друг начин съгласно способите по чл. 66, ал. 1 от АПК. Ответникът не доказва и обстоятелството, че на заинтересованите лица и техните организации е осигурен достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на общия административен акт съгласно чл. 68 от АПК и липсата на такава възможност основателно се твърди от оспорващите и се установява от възражението на браншовата организация "Черноморски изгрев", постъпило в администрацията на ИАРА на 9.01.2015 г. (л. 84). В хода на процеса по оспорване на заповедта се прави опит да се обясни какви са причините за въвеждане на целогодишната забрана и защо в посочените параметри, като предложенията за това са били направени от началниците на отделите в ИАРА и били съгласувани с регионалните структури на МОСВ и ИАГ (л. 102). Това твърдение не се подкрепя от доказателствата по преписката. Налице е и нарушение на чл. 71 от АПК, т.е. неизясняване на фактите и обстоятелства, налагащи издаването на акта и необсъждане на предложенията и възраженията на заинтересованите лица, при очевидна неприложимост на хипотезата по чл. 73 от АПК за неотложен случай. Тези констатирани от съда съществени нарушения на административнопроизводствените правила категорично обосновават извод за отмяна на заповедта в обжалваната й част на основание чл. 146, т. 2 и 3 от АПК, тъй като съдебен контрол за неговата материална законосъобразност е невъзможен. Настоящият състав счита за неоснователно възражението на жалбоподателите за нарушение на чл. 13 от Регламент № 1308/2013 г. на Е. П. и на Съвета. Посочената норма предвижда спешни мерки на държавите - членки в случай на сериозна заплаха, налагаща опазване на морските ресурси или екосистема, в която хипотеза те могат да приемат кризисна мярка, приложима до три месеца. В конкретния казус липсва основание да се приеме, че административният орган е действал именно в посочената хипотеза, за да се анализира доколко актът му е обоснован от гледна точка на съюзното законодателство. Наличието на извънредна и сериозна заплаха е отделно правно основание, налагащо специфична преценка. От данните по делото следва извод, че процесната заповед е издадена в контекста на обичайните мерки по опазване на рибните ресурси, предприета с цел защитата им през размножителния период, в определена зона и за срок, необходим според органа за защита на рибната популация, надхвърлящ изискванията за кризисно действие и предполагащ стандартна защитна процедура от националния специализиран орган. В този смисъл обсъждането на посочената норма от вторичното право на ЕС е напълно неотносимо към казуса. Едва при позоваване от страна на издателя на акта на посоченото правно основание, съдът има задължение да прецени неговата обоснованост и дължи произнасяне в тази посока. Предвид изложеното жалбите се явяват основателни и следва да бъдат уважени, като се отмени оспорената част от процесната министерска заповед. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателите за присъждане на разноските в настоящето производство, поради което МЗХ следва да се осъди да заплати на "П. фиш" ООД сумата 2270 лева, на "К. 12" ООД сумата 2870 лева и на "Д. 2000" ООД сумата 2070 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,