Решение № 7597 от 10.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба /по своята правна същност касационната жалба/, подадена от А. Мандаджиев в качеството му на ЕТ СИАМ-А. Мандаджиев , срещу решение 406/28.10.2022 г., постановено по адм. дело 585/2022 г. по описа на Административен съд-Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 34/3/3110834/3/01/04/03, за налагане на финансова корекция, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Без да са посочени конкретни пороци на атакуваното решение, в касационната жалба най-общо се твърди неговата неправилност, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Претендира се отмяната на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А. Иванова, в писмена молба оспорва касационната жалба по съображения за нейната неоснователност, по които моли да бъде оставена без уважение. Отправя искане за присъждане на разноски за касационното производство и прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на ЕТ СИАМ-А. Мандаджиев представлявано от А. Мандаджиев, срещу решение 34/3/3110834/3/01/04/03, за налагане на финансова корекция, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , изх. 01-6500 от 30.05.2022г., с което му е определена финансова корекция в размер на 21 350.00 лв. По делото е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт ведно с преписката по предходно издадения от административния орган и в последствие отменен от състав на ВАС, Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 34/3/3110834/3/01/04/02, изх. 01-6500/8829#2/28.07.2020 г., с който на търговеца е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 21 350.00лв лв. По данни от приложените доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано /в резултат на извършени проверка на място и административна проверка/ неспазване на т.4.25, б. а и т.4.25.3 от договора, както и на чл. 55, ал.1, т. 1 от Наредба 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 23/18.12.2009г./, тъй като е била установена липсата на финансовите активи, предмет на подпомагане, в това число налице са били 2бр. коне от заявени и одобрени - 9бр. Бенефициера не е уведомил надлежно административния орган за липсата /кражбата/ на шестте коня и за настъпила смърт на друг кон, поради което е наложена санкция по чл. 59 от Наредба 23/18.12.2019г. Санкцията е определена на основание Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007- 2013 г. според която и във връзка с установените нарушения, предполага неизпълнение на повече от 50 % от стойността на изплатената финансова помощ, което води до налагане на финансова корекция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора. Съда посочва, че неизпълнението от страна на бенефициера се изразява в неуведомяване на административния орган за настъпило застрахователно събитие, в т.ч. настъпила смърт на едно от животните, което води до неизпълнение на договорните задължения, поради което е определена финансова корекция в размер на 2 750 лева, представляваща размера на изплатената субсидия за починалото животно. Установено е още неизпълнение на показателите на одобрения бизнес план за финансовата 2018 г., за което е посочено, че са реализирани приходи в размер на 0%, спрямо заложените годишни приходи в бизнес плана. Същото е квалифицирано като нарушение на т.4.17 и т. 4.25.3 т договор 34/3/3110834 от 14.10.2014г., във връзка с т. 11 от Приложение 2 към договора, респективно чл. 16, ал.2 от Наредбата, като за това нарушение на основание т. 8.1 и т. 1.2 от договора във връзка с чл. 59, ал.1 и 2 от Наредба 23 от 18.12.2009г., респ. чл. 46, ал.1 и ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 29/11.08.2008г./ и т. 30 от Приложение към раздел І Общи положения от Правилата е определена финансова корекция в размер на 21 350 лева. На последно място е констатирано нарушение по неизпълнение на бизнес плана по отношение на устойчивата заетост, т.е. не е разкрито заложеното в същия едно работно място. При така установеното, административния съд е приел, че размерът на наложената финансова корекция е определен съгласно правилата на чл. 3, ал.1 от Правилата. Установените от административния съд правнозначими факти са описани изключително детайлно в мотивите на обжалваното решение. Така, въз основа на вярно установената по делото фактическа обстановка първостепенният съд приема, че решението за налагане на финансова корекция е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ /Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ за определяне на финансовата корекция по основание и размер с мотивирано решение. Съдът е установил, че при издаване на административния акт са спазени регламентираните в ЗУСЕФСУ административнопроизводствените правила, както и че същия е в съответствие с приложимите материалноправни норми. Административния съд е приел, че не е погасено по давност правото на административния орган да извършва проверки и да образуват производство за администриране на нередност и за налагане на финансови корекции. Прието е от съда, че издадения АУПДВ е отменен, тъй като същия е издаден при неспазване на процедурата, съда не е обсъдил и не е изследвал въпроса за наличието на нередност, в това число дали е налице неизпълнение на договора за отпускане на финансова помощ, поради което е заключил, че силата на присъдено нещо се отнася до незаконосъобразното издаване на оспорения акт. По тези мотиви, административният съд постановява оспореното пред касационната инстанция решение, с което отхвърля жалбата на А. Мандаджиев, действащ като ЕТ Сиам-А. Мандаджиев . Решението е правилно по подробно изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав. Не са налице отменителни основания, налагащи отмяната на обжалвания съдебен акт. При проверката на обжалваното решение, дължима на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съставът счита, че то е валидно, допустимо и съответно на приложимите материалноправни разпоредби. Правните изводи на административния съд са законосъобразни, още повече формирани при вярно установена и напълно изяснена по делото фактическа обстановка, по отношение на която са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени правилно. Основното оплакване в касационната жалба, а именно, че е пренебрегнато произнасянето на Върховния административен съд по оспорване на АУПДВ, издаден за същите нарушение, се приема за неоснователно. Така релевираното възражение е било предмет на обсъждане от страна на административния съд. Както правилно е приел първоинстанционния съд, с постановеното от Върховния административен съд решение, с което е отменен актът за установяване на публично държавно вземане, не са разрешени със сила на пресъдено нещо въпросите относно наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо се определят съобразно чл. 177, ал. 1 АПК във връзка с чл. 298, ал. 1 ГПК. Поради това влязлото в сила съдебно решение за отмяна на издадения АУПДВ се ползва със сила на пресъдено нещо, както правилно е приел административния съд, но обективните предели на тази сила се определят от предмета на спора и се свързват само със законосъобразността на отменения акт с оглед критериите по чл. 146 АПК, тъй като след като е отменил акта, съдът не е решил правния спор по същество. Само при решенията, при които, след като е отменил акта, съдът е разрешил спора по същество, в обективните предели на силата на пресъдено нещо се включват не само законосъобразността на акта, но и самите субективни права предмет на акта, които съдебното решение създава или изменя. Въз основа на изложеното следва да се обоснове извода, че силата на пресъдено нещо на цитираното решение на ВАС не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт. Този извод не се променя и от факта, че в посоченото решение на ВАС липсва диспозитив по чл. 173, ал. 2 АПК за връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, тъй като в конкретната хипотеза административното производство не е започнало по заявление на заинтересовано лице, а по служебен почин, тоест административният орган може да се произнесе отново по случая. Несъстоятелно е оплакването в касационната жалба, че неправилно административния съд е приложил ЗУСЕФСУ. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ) са изменени/допълнени редица разпоредби, както и е изменено наименованието на закона на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). С §8, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕФСУ е предвидено, че приетите от Министерския съвет нормативни актове, уреждащи обществени отношения, които са предмет на този закон, както и издадените от министъра на финансите указания за изплащане на безвъзмездна финансова помощ, за верификация и сертификация на разходите, за организация на счетоводния процес, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за приключване на оперативните програми, запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 2013 г.С §10, ал.1 от ПЗР на ЗУСЕФСУ е указано, че започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред. А съгласно § 73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Въз основа на горепосоченото съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г. В настоящия случай административния съд е приложил правилно действащия към момента материален закон, но с посочване на новото му наименование. Във връзка с твърденията в касационната жалба следва да се отбележи, че не намират фактическа и правна опора и възраженията на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на чл. 152 от АПК от страна на административния орган.Съгласно разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от АПК в тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща жалбата заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда, като уведомява подателя за това. Това законово задължение е изпълнено, тъй като видно от доказателствата по делото административния орган е изпратил депозираната от едноличния търговец жалба до Административен съд Стара Загора, ведно с заверено копие на административната преписка и списък на страните в производството по чл. 152, ал. 3 от АПК. Следователно не е налице вреда, като пряка и непосредствена последица от бездействието на административния орган. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при установената липса на касационни отменителни основания, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. ЕТ СИАМ-А. Мандаджиев следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в определен от състава размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,