Решение № 156 от 12.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 47/2010 г.

Решение № 156 от 12.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 47/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателя Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия А. Ш. Б. срещу въззивно решение № 227 от 8.12.2009 г. по внохд № 256/2009 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Подсъдимият твърди, че наказанието лишаване от свобода, макар и намалено от въззивния съд, е явно несправедливо. В подкрепа на довода, излага аргументи за добро процесуално поведение, млада възраст доброволно възстановяване на щетите, припознаване на родено от съвместно съжителство с млада жена дете. Служебният з. на подсъдимия, в съдебно заседание поддържа и довод за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в участието по делото на назначен служебен з., от когото той искал да се откаже и който не направил искане за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 131 от 14.09.2009 г. по нохд № 375/2009 г. Русенският окръжен съд е признал жалбоподателя - подсъдим А. Ш. Б. за виновен в това, че на 4.12.2008 г. в гр. Р., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи-чанта с пари, мобилен телефон и други вещи на обща стойност 520 лева от владението на Б. В. Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1 и чл. 54 НК го осъдил на осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата в частта за наказанието, като е намалил същото при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на четири години лишаване от свобода. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е неоснователна: Доводът за явна несправедливост на наказанието не се подкрепя от данните по делото. Преценката на съдилищата за наказание в атакувания размер е съобразена с разпоредбите на чл. 35, ал. 3 и чл. 36 НК. Обсъдени са всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието. Отчетени са високата степен на обществена опасност на този вид престъпления, степента на обществена опасност на подсъдимия - осъждан 17 пъти за престъпления от общ характер /справка за съдимост - л. 41-46 от дос. производство/, стойността на отнетото имущество. Сочените в жалбата обстоятелства са взети предвид от въззивния съд, който съобразявайки доброто процесуално поведение на извършителя, възстановяването на щетата /представена нотариално заверена декларация от пострадалата за възстановено сума/, младата възраст, критичното отношение към извършеното, обстоятелството че е баща на малолетно дете, е намалил наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Основание за по-голямо снизхождение, предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия, което сочи на утвърдени престъпни навици, не е налице. В този смисъл наказанието наложено за деяние при условията на опасен рецидив по чл. 29, б. "а" НК не е явно несправедливо, а съответно на извършеното /подсъдимият е нападнал пострадалата в ранните часове на денонощието и след нанасяне на удари е отнел дамската й чанта/, определено е в пределите на закона и отговаря на целите на чл. 36 НК. Множеството осъждания за също такива престъпления - кражби и грабежи, изключва възможността за допълнително намаляване на наказанието. Обратното би означавало неоправдано занижаване на санкцията за престъплението грабеж по чл. 199, ал. 1 НК, за което законодателят е предвидел от 5 до 15 години лишаване от свобода. Съгласно чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 от Наказателния кодекс. Предвид гореизложеното, наказанието от 4 години лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК не е явно несправедливо. По довода за допуснато съществено процесуално нарушение. На първо място, оплакването е направено извън срока в жалбата и принципно не подлежи на обсъждане, тъй като съгласно чл. 347 НПК, касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част. Извън това, правото на защита на подсъдимия не е нарушено. Във всички стадии на наказателното производство, той е бил представляван от легитимен защитник - служебен такъв на досъдебното и първоинстанционното и от договорно ангажиран пред въззивния съд. Независимо, че делото не е разгледано по реда на глава 27 от НК, при който наказанието би се определило при условията на чл. 55 НК, въззивната инстанция намалявайки наказанието, по същество е постигнала същия резултат, съответен на чл. 373, ал. 2 НПК. С оглед на горните мотиви, тъй като при постановяване на решението въззивният съд не е допуснал визираното в жалбата нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, решението следва да се остави в сила. В този смисъл и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение