Решение № 8964 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 988/2013 г.

Решение № 8964 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 988/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик, срещу решение № 593 от 27.11.2012 г. по адм. д. № 116/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, 6 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.

По делото е постъпила и частна жалба на адвокат Жанета Димова, в качеството й на процесуален представител на "Доверие - ГППМП" ООД, гр. Велико Търново, срещу определение № 79 от 14.01.2013 г., постановено по същото дело. Поддържа се незаконосъобразност.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност, както на касационната жалба, така и на частната жалба.

Жалбите са постъпили в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, съответно в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, подадени са от надлежни страни и процесуално са допустими, но разгледани по същество, са неоснователни.

I. По касационна жалба на пълномощника на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик:

С решение № 593 от 27.11.2012 г. по адм. д. № 116/2012 г., Административен съд - гр. Пазарджик, 6 състав, е отменил писмена покана изх. № 13/29-05-1625 от 05.12.2011 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик.

Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

По първоначалното дело е било установено, че протокол за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) за трето тримесечие на 2010 г. е бил връчен на "Доверие - ГППМП" ООД, гр. Велико Търново, на 10.12.2010 г. независимо, че в протокола е посочена датата 05.08.2010 г. Протоколът за четвърто тримесечие на 2010 г., в който е вписана датата 04.11.2010 г., също е връчен на 10.12.2010 г.

Съгласно чл. 24, ал. 1 от Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ за 2010 г. (Правилата), регулацията на дейностите за броя на назначаваните СМД и стойността на МДД се определят от РЗОК за лечебните заведения и за лекарите в тях, сключили договор с НЗОК за изпълнение на ПИМП или СИМП, като с всеки изпълнител се подписва протокол съгласно Приложение № 1 "Протокол за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) на изпълнител на ПИМП за тримесечие" и Приложение № 2 "Протокол за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) на изпълнител на СИМП за тримесечие", които са неразделна част от индивидуалния договор на ИМП с НЗОК. Според втората алинея на същия текст, протоколите по ал. 1 за текущото тримесечие се предават на изпълнителите при приемане на отчетите им за първия месец от същото.

В тази връзка правилни са изводите на първоинстанционния съд, че цитираните разпоредби са били нарушени и е налице основание за приложение на текста на § 6 от ПЗР от Правилата.

Неправилна е тезата на касатора, която е в смисъл, че задължение на изпълнителя на медицинска помощ е сам да изиска от РЗОК определяне на регулативните стандарти за конкретното тримесечие. Тази теза не кореспондира с действащата към момента на възникване на спорните правоотношения нормативна уредба, а именно разпоредбите на чл. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г. От тези разпоредби категорично се налага изводът, че право и задължение е на НЗОК, респ. РЗОК, да определя броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на медико-диагностичните дейности (МДД) на изпълнителите на медицинска помощ. В тази връзка са и разпоредбите на чл. 24, ал. 1 и 2 от Правилата, като чл. 36, ал. 2 от договор № 13/РД-29-334 от 12.02.2010 г., сключен между страните по спора.

Действията на длъжностните лица на РЗОК, гр. Пазарджик, при определяне на надвишенията на регулативните стандарти за III и IV тримесечия на 2010 г., които са довели до издаването на процесната писмена покана, се отличават с непрецизност, която представлява нарушение на чл. 35 АПК.

На първо място в заключението на експерта Михаил Николов от 06.06.2012 г. се съдържат констатации, че за бланка МЗ-НЗОК № 3 за трето тримесечие на 2010 г., направление за СИМП № 3029 от 07.09.2010 г. се повтаря два пъти, направление за СИМП № 2261 от 08.09.2010 г. не е открито сред направленията, издадени от "Доверие ГППМП" ООД. Казаното се отнася и до направления № 278 от 02.12.2010 г. (бланка МЗ-НЗОК № 3 за четвърто тримесечие на 2010 г.), бланка МЗ-НЗОК № 4 за трето тримесечие на 2010 г. - направление за МДД № 570 от 22.07.2010 г., направление за МДД № 316 от 27.07.2010 г. и направление за МДД № 617 от 30.09.2010 г. Тези изводи вещото лице е направило след сравнение на информационните файлове на страните по спора. Ответникът по първоначалното дело не е оспорил икономическата експертиза в тази й част, нито е представил доказателства, от които може да се направи друг извод. Административният орган е следвало да извърши прецизна проверка и да изключи тези направления от крайния резултат при изчисляване на превишенията, което той не е сторил.

На второ място, в съдебното заседание, състояло се на 19.11.2012 г., вещото лице Николов е заявило, че при изследване на надвишените регулативни стандарти е констатирало, че при изчисленията на стойностите на регулативните стандарти за първо тримесечие на 2010 г., РЗОК - гр. Пазарджик, неправилно е отчел 85 броя направления по бланка МЗ-НЗОК № 3, а за второ тримесечие - 93 броя, тъй като това са бланки тип 8, 9 и 10.

В разпоредбите на чл. 4, т. 1, букви "в" и "г" от Правилата изрично е посочено, че извън определяните по чл. 3 дейности, изпълнителите на ПИМП или СИМП назначават своевременно и съобразно потребностите следните дейности:

1. издаване на "Медицинско направление за консултация или за провеждане на съвместно лечение" (бл. МЗ-НЗОК № 3), както следва;

тип 9 - за първоначален избор на изпълнител по програма "Майчино здравеопазване";

тип 10 - за първоначален избор на изпълнител по програма "Детско здравеопазване".

С оглед на цитираната нормативна уредба, РЗОК - гр. Пазарджик, неправилно е отчитала бланките от посочените типове, като подлежащи на регулация. За тези дейности не е заложен лимит. Твърденията на касатора в тази връзка са, че жалбоподателят е издавал на своите пациентки бланка МЗ-НЗОК № 3, тип 9, а в последствие специалистът, извършвал прегледите е констатирал, че пациентките не са бременни и е отчитал в РЗОК - гр. Пазарджик, извършените прегледи като остри случаи. В тази връзка следва да се има предвид, че за тези си твърдения касаторът не е представил доказателства, както пред първоинстанционния съд, така и пред тази инстанция. Такива констатации не се съдържат в протоколите от 02.11.2011 г. (констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми). В писмената покана също липсват мотиви в тази насока.

Изчисленията на вещото лице - икономист относно назначените през I и II тримесечия на 2010 г. СМД и МДД са от значение за спора, предвид разпоредбата на чл. 7 от Правилата. Съгласно цитираната, през I, II и III тримесечие, изпълнителите могат да превишават с допълнителни 15 процента определените им брой на назначаваните СМД и стойностите на МДД, но са длъжни да компенсират надвишението през всяко следващо тримесечие. Изчисленията относно регулативните стандарти за I и II тримесечия, като краен резултат (в случая с натрупване) рефлектират върху РС за III тримесечие на 2010 г., съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Правилата. Този текст разрешава неусвоените брой/стойности през предходното тримесечие да бъдат усвоени през текущото тримесечие, ведно с разрешеното надвишение по ал. 1. Това се отнася и за случаите, в които ИМП са разходвали определените им брой/стойности, но не са използвали възможността за надвишение по смисъла на ал. 1.

Тезата на касатора не е съобразена и с обстоятелството, че след извършване на изчисления на база цитираната по-горе действаща нормативна уредба и след отпадане на направленията, които не са издавани от изпълнителя на медицинска помощ, вещото лице Николов стига до окончателния извод, че "Доверие - ГППМП" ООД не е надвишило регулативните стандарти за трето и четвърто тримесечия на 2010 г. Заключението на експерта не е оспорено от процесуалния представител на ответника по първоначалното дело.

При тази фактическа обстановка правилен е изводът на съда, че не са осъществени съставите на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО и чл. 37, ал. 3 от индивидуалния договор, поради което процесните суми, посочени в писмената покана, не подлежат на възстановяване.

По изложените в тези мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила.

II. По частната жалба на "Доверие - ГППМП" ООД, гр. Велико Търново:

С определение № 79 от 14.01.2013 г., постановено по адм. д. № 116/2012 г., Административен съд - гр. Пазарджик, е отхвърлил искането на "Доверие - ГППМП" ООД за изменение на решението в частта му за присъждане на допълнителни разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лв. и за разноските, представляващи разходи за транспорт и командировка на процесуалния представител.

По отношение на сумата 300 лв. определението не се обжалва.

В останалата му част определението не страда от визираното в частната жалба отменително основание - нарушение на материалния закон.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че направените пътни разходи от ангажирания по делото адвокат и разходи по командироването му, не представляват разноски по производството по смисъла чл. 143, ал. 1 АПК.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Според втората алинея на същия текст, размерът на възнаграждението се определя с договор между адвоката и клиента.

С определение № 4887 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7909/2008 г., постановено по друго искане на адвокат Димова за присъждане на разноски за пътни разходи и командировка, съдът е приел, че с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК не са предвидени дължими суми за пътни разноски и командировки, поради което не следва да се бъдат присъждани.

По тези съображения определението, в обжалваната му част, се оставя в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,