Решение № 5648 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1945/2010 г.

Решение № 5648 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1945/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Димитър Тончев-пълномощник на Манол Асенов Манолов от гр. Търговище, срещу решение № 338 от 11.01.2010 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 11 313 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената жалба срещу заповед № К-4553 от 12.06.2009 г. на министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за допуснато нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане. Направено е и алтернативно искане - да се постанови решение по същество, като обжалваната заповед се отмени. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, я оспорва. Излага съображения за нейната неоснователност и правилност на съдебното решение, като моли, тя да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно и законосъобразно, като правейки анализ на доказателствата и правните изводи на съда намира, че те са правилни. Според прокурора, направените възражения за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила е неоснователно. То се опровергава от § 1а ДР на ЗМВР и § 2, ал. 1 ПЗР на ЗДСл. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Манол Асенов Манолов е обжалвал заповед № К-4553 от 12.06.2009 г. на министъра на вътрешните работи. Със заповедта, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, като главен инспектор, началник сектор при Областна дирекция на МВР-Търговище, категория "В", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Към заповедта е приложена и справка за осигурителен стаж на жалбоподателя. При така установените факти, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Според чл. 268, ал. 1 ППЗМВР, органите по чл. 268а от същия правилник могат да правят предложение до органа по назначението, в случаите на прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Съдът е приел, че нормата не е императивна, а дава възможност и да не се направи предложение Преценил е, че при издаването на заповедта са спазени административно производствените правила. От справката за осигурителния стаж е приел за установено, че жалбоподателят има 33 години осигурителен стаж, от които 31 години в системата на МВР, поради което са налице и предпоставките на чл. 69, ал. 2 КСО в редакцията на нормата, действала към момента на издаването на заповедта. Въз основа на това е направен и основният извод, че заповедта е законосъобразна, поради което жалбата срещу нея, като неоснователна е отхвърлена. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът като не е обсъдил всички доводи в първоначалната жалба е допуснал нарушение на съществени процесуални правила. Необсъждането на всички доводи и твърдения не е касационно основание за отмяна на решението. Основното възражение в касационната жалба е относно това, че от момента на изменението на отменения ЗМВР, жалбоподателят е придобил статут на държавен служител, поради което същият няма изискуемия се стаж като такъв, за да бъде прекратено служебното му правоотношение. Според твърдението, стажът като държавен служител е започнал да тече от 1997 г. Твърдението е невярно. От приложената и неоспорена справка за осигурителен стаж се установява, че в системата на МВР жалбоподателят има осигурителен стаж от 33 години, от които 31 години в системата на МВР, поради което отговаря на изискването на чл. 69, ал. 2 КСО. Справката не е оспорена от жалбоподателя и е приета като доказателство по делото. Без значение е обстоятелството, че тя е издадена след заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, защото справката не е елемент от фактическия й състав. На следващо място според § 1а ПЗР на ЗМВР за неуредените в глави петнадесета, шестнадесета, осемнадесета и деветнадесета въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител.