Решение № 3573 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12213/2010 г.

Решение № 3573 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12213/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Симеон Цанков Симеонов от гр. София против решение № 2622/27.VII.2010 г. по адм. д. № 3470/10 г. на Административен съд-София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № ЧР-з-678/4.ХI.2009 г. на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" гр. София, връчена му на 13.IV.2010 г., с която на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от Закона за държавна агенция "Национална сигурност" /ЗДАНС/ е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в ДАНС поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 3 от КСО, с искане де се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касатора, редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и поддържа жалбата на изложените в нея основания, като представя и подробна писмена защита в същия смисъл. Ответникът - Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" - гр. София, редовно призован, не се явява, но се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Хубанова, която от негово име оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение на посочените в касационната жалба пороци, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон-отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, съдът е провел съдебно производство, в което е събрал всички относими към спора писмени доказателства и като е извършил обстоен анализ на тези доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е стигнал до извода, че обжалваната административна заповед, с която на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС е прекратено служебното правоотношение с касатора, е правилна и законосъобразна, тъй като същият е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, и при издаването и не са нарушени административно производствените правила. Този извод на съда е правилен и законосъобразен, тъй като действително към датата на издаването и касаторът е придобил право на пенсия по смисъла на чл. 69 от КСО, което той и не оспорва. Правилно е съждението на съда, че за прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС при наличието на това условие е достатъчна само инициативата на органа по назначаването, а не е необходимо и съгласието на служителя. Правилно съдът е преценил, че за действителността на заповедта, с която административния орган е прекратил служебното правоотношение с касатора, е без значение обстоятелството, че той вече е придобил право на пенсия с Разпореждане № 5704143940, считано от 26.VII.2007 г., тъй като това е станало след като той е бил освободен със Заповед № К-3509/27.VI.2007 г. от Министерството на вътрешните работи по собствено желание на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, а не на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В този смисъл е и постоянната и безпротиворечива практика на Върховния административен съд, изразена в решение № 11335/5.Х.2010 г. по адм. д. № 3064/10 г. на трето отделение на ВАС, решение № 14008/22.ХI.2010 г. по адм. д. № 4963/10 г. на трето отделение на ВАС, решение № 93/5.I.2011 г. по адм. д. № 4442/10 г. на трето отделение на ВАС и други. Следователно, като е отхвърлил жалбата и с това е потвърдил обжалваната заповед, с която на касатора е било прекратено служебното правоотношение на основание чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗДАНС, съдът е постановил едно законосъобразно решение, което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение