Решение № 10695 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10846/2012 г.

Решение № 10695 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10846/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Гюра Великова, в качеството й на процесуален представител на Тинко Илиев Димитров, управител на "Тинком инвест" ЕООД, срещу решение № 1798 от 9.07.2012 г. по адм. дело № 332 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 1101061 от 5.08.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 675 от 27.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна относно отказано право на данъчен кредит по фактура № 1 от 22.10.2012 г., издадена от "Калид 2010" ЕООД. Образувано е и по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна) срещу същото решение № 1798 от 9.07.2012 г. по адм. дело № 332 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна, в частта, с която по жалба на "Тинком инвест" ЕООД е отменен ревизионен акт № 1101061 от 5.08.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 675 от 27.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна относно отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2009 г., м. 06.2010 г., м. 07.2010 г. и м. 12.2010 г. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата, съответно с уважаването й. Претендира се присъждане на съдебни разноски от двамата касатори. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба на "Тинком инвест" ЕООД и за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество първата касационна жалба е неоснователна, а втората касационна жалба е основателна. По касационната жалба на "Тинком инвест" ЕООД. С ревизионния акт, който е оспорен, на търговското дружество е отказано правото на данъчен кредит по фактура № 1 от 22.10.2012 г., издадена от "Калид 2010" ЕООД в размер на 25 200.00 лв. с предмет "слънчоглед" - 200 тона. В хода на ревизионното производство е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК, като не са представени исканите документи и обяснения. От страна на ревизираното лице са представени заверено копие на фактурата, банково извлечение по повод плащане по нея и счетоводни регистри във връзка с осчетоводяването на фактурата. Защитната теза на ревизираното дружество, че основанието за издаването на фактурата е авансово плащане, а не слънчоглед, понеже няма реална доставка на стока и доставчика се издирва за издаване на кредитно известие. По повод спора относно реалното осъществяване на тази доставка в административното производство не са ангажирани доказателства като такива за прехвърляне на собствеността на предмета на доставката, транспортирането й, съхраняването й, както и относно произхода на стоката. Административният съд при разглеждане на спора в тази му част е приел, че ревизионният акт е законосъобразен, като този извод изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. Начина на осчетоводяване на фактурата при получателя не може да обоснове друго основание за издаването й както твърди касаторът, още повече, че не е доказано, че тя е издадена от посочения доставчик, както и не е установено как тя е осчетоводена при него. Предметът на доставката е стока, като по нея е осъществено плащане. Дали страните по нея ще развалят сделката е в кръга на техните взаимоотношения, които следва да намерят адекватно отразяване в счетоводствата им, което по делото не е установено. На практика касаторът смесва фигурата на разваляне на сделката с тази на подмяна на предмета на същата чрез твърденията си в жалбата. Представените с касационната жалба доказателства са изходящи от неговото счетоводство и по тези факти няма спор. В касационната жалба не е посочено, че се обжалва решението в частта относно отказаното право на данъчен кредит по фактура № 198 от 9.08.2010 г., издадена от "Автостил 13" ЕООД. Обжалваното решение е правилно постановено. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна. С ревизионния акт на търговското дружество е отказано правото на данъчен кредит за данъчен период м. 12.2009 г. в размер на 4 200.00 лв., главница и лихва за забава в размер на 675.40 лв.; за данъчен период м. 06.2010 г. в размер на 7 632.00 лв., главница и лихва за забава в размер на 835.00 лв.; за данъчен период м. 07.2010 г. в размер на 14 952.00 лв., главница и лихва за забава в размер на 1 505.82 лв. и за данъчен период м. 12.2010 г. в размер на 162 948.20 лв., главница и лихва за забава в размер на 527.00 лв. по фактури, издадени от "Агро тинком" ЕООД и "Ив импекс" ЕООД. В тази част ревизионния акт е отменен като незаконосъобразен, поради което жалбата е насочена именно към решението в тази му част. По повод на издадените четири броя фактури от "Агро тинком" ЕООД за данъчни периоди м. 12.2009 г., м. 05.2010 г., м. 07.2010 г. и м. 12.2010 г. административният орган е констатирал, освен, че страните по доставките са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "д" от ДР на ДОПК, а и че при съпоставка на представените договори между ревизираното лице, в качеството на получател и прекия му доставчик "Агро тинком" ЕООД и на последното дружество и ревизираното дружество, но в качеството му на предходен доставчик, тези договори са еднотипни. Съгласно тях транспортните разходи са за купувача, като продавачът е нормативно задължен да издаде декларации от производител за произход и добра земеделска практика, като такива не са издадени. Представени са прехвърлителни разписки, в които се сочи, че прекият доставчик е прехвърлил правото на собственост върху стока, която е съхранявана от ревизираното лице, понеже последното е предходен доставчик и пряк такъв на прекия доставчик на ревизираното дружество, понеже е налице идентичност между тях. По повод на фактурата, издадена от "Ив импекс" ЕООД е установено, че тя е издадена от това дружество, но по нея няма плащане. Представен е договор и анекс по повод доставката, като е направено уточнение, че поради прекратяване на взаимоотношенията между страните по нея, съответно и на договора е издадено кредитно известие № 71 от 1.02.2011 г. с ДДС на стойност 153 028.20 лв. Фактурата и КИ са отразени в дневниците за продажби и в СД за данъчните периоди, както и по кредита на с/ка 702 "Приходи от продажби". в административното производство е прието, че не е налице основание за издаване на КИ, понеже няма възникнало данъчно събитие, което да е основание както за неговото издаване, така за издаване на процесната фактура. В ревизионното производство не са били ангажирани доказателства относно реалността на доставката, за която част се твърди, че има изпълнение. Първоинстанционният съд е приел, че от представените доказателства и обяснения и установеното при насрещните проверки, се установява произхода на стоките - пшеница, слънчоглед и ечемик. Установен е и произхода на стоките, по повод доставките, при които предходен доставчик е самото ревизирано лице. Според съда представените частни писмени документи не са оспорени, както и че фактът, че стоката предмет на доставките е съхранявана от ревизираното лице, а при прехвърлянето на правото на собственост са съставени разписки, не може да обоснове извод за нереалност на доставките от страна на административния орган. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази му част е неправилно. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че частните документи не са оспорени. Дори да няма изрично постановен съдебен акт по повод откриване на производство по оспорването им, фактът, че те са частни писмени документи и не са приети като годно доказателство от административния орган, същият обосновава извода, че те са оспорени в какъвто смисъл е и съдебната практика. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която потвърждава безспорни факти относно осчетоводяването на фактурите и начисляването на ДДС. Неправилно е преценен и факта на държането на стоката, предмет на доставките, от ревизираното лице, явяващо се предходен доставчик, понеже няма икономически смисъл същият да получава стока от дружество-доставчик чрез покупко-продажба, а последното да е придобило преди това тази стока от него, още повече, че тези дружества са свързани лица, за които факти не се спори. По повод втория спорен момент съдът неправилно е преценил, че липсва основание както за издаване на фактурата, понеже няма прехвърлено право на собственост, така и за издаването на КИ в хипотезите на изменение на данъчна основа или при разваляне на доставката, за която е издадена фактурата. След като е нереална, тя не би могла да бъде третирана по посочения начин, за да се издава кредитно известие. Понеже спорът е изяснен от фактическа страна обжалваното решение следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора. При този изход от спора на първия касатор не се дължат съдебни разноски, а на втория следва да се присъдят такива в общ размер за двете съдебни инстанции от 5 183.86 лв., на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение