Решение № 5163 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15706/2008 г.

Решение № 5163 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15706/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК Образувано е по касационна жалба от Пенка Виденова Петрова, Веселинка Виденова Тодорова, Минчо Веселинов Пешев, Сърменка Веселинова Димитрова, Янко Стефанов Дудев, Първан Милев Иванов, Смиляна Първанова Маринова, Иван Борисов Митов, Даниел Иванов Митов, Веселин Василев Пешев, Васил Велинов Василев, Кирил Василев Пешев, Цветан Тодоров Пешев, Александър Младенов Ангелов, Мадлен Младенова Ангелова, Желязка Георгиева Цветанова, Васил Спасов Цветанов и Георги Спасов Цветанов чрез пълномощника им - адвокат Светла Бамбалска против решение от 7.11.2008 година по адм. дело № 76/2005 година на Софийски градски съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата им срещу заповед № РД-64-10 от 30.03.2004 година на кмета на Столична община, район "Студентски". С нея е одобрено решение № 2 по протокол № 4 от 22.03.2004 година за определяне на бивш имот № 935, к. л. № 622 по плана на София от 1973 година за застроен. Релевират се доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че имотът попада в двора на Националната спортна академия, поради което правилно е прието, че общественото мероприятие е изпълнено. Касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Пенка Виденова Петрова, Веселинка Виденова Тодорова, Минчо Веселинов Пешев, Сърменка Веселинова Димитрова, Янко Стефанов Дудев, Първан Милев Иванов, Смиляна Първанова Маринова, Иван Борисов Митов, Даниел Иванов Митов, Веселин Василев Пешев, Васил Велинов Василев, Кирил Василев Пешев, Цветан Тодоров Пешев, Александър Младенов Ангелов, Мадлен Младенова Ангелова, Желязка Георгиева Цветанова, Васил Спасов Цветанов и Георги Спасов Цветанов против заповед № РД-64-10 от 30.03.2004 година на кмета на Столична община, район "Студентски", с която е одобрено решение № 2 по протокол № 4 от 22.03.2004 година за определяне на бивш имот № 935, к. л. № 622 по плана на София от 1973 година за застроен. Възраженията са били, че от имота има останали свободни части, незаети от обществени мероприятия. От приложената по делото административна преписка е установено, че с протокол № 4 от 22.02.2004 година, техническата служба е обсъдила застрояването в процесния имот, заснет по кадастралния план на София от 1973 година с площ от 7800 кв. м. Констатирала е, че той попада изцяло в района на Националната спортна академия. Застроен е с двуетажна и триетажна сграда; през него преминават подземни комуникации - водопровод, осветление, ел. кабели и телефонни кабели. Проведени са озеленителни мероприятия с алейна мрежа. Поради това с решение № 2 по протокола целият имот е приет за застроен. За изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, представила основно и две допълнителни заключения. Изслушана е и експертиза от вещо лице, специалист по озеленяване. Установено е, че имотът е отреден за нуждите на НСА и изцяло попада в оградения с масивна метална ограда район на академията. Една част е застроена с малкоетажни сгради, представляващи учебни корпуси. Върху друга част е издигнат паметник на Васил Левски с оформяне на околното пространство за подход към него с декоративни пътеки и декоративни храсти. Останалата част от имота съставлява добре поддържани зелени тревни площи с алеи и засадени декоративни дървета. При тези данни по делото, съдът е приел, че целият имот е зает от благоустройствени мероприятия и не разполага със свободна част, която би могла да бъде възстановена по реда на земеделската реституция. Извел е правен извод за законосъобразност на обжалваната заповед на кмета на район "Студентски" и е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба на първо място се твърди, че съдът неправилно е преценявал статута на имота към 2001 година, когато имотът е бил отразен с ЧЗРКП. Релевантният момент за преценката бил 1991 година. Доводът не се подкрепя от данните по делото. Именно за изясняване на този въпрос е назначена първата допълнителна експертиза. С нея е безспорно установено, че регулационното отреждане на терена за нуждите на ВИФ - предшественик на НСА е по регулационния план от 1967 година. Изградените сгради се запазени и имат траен градоустройствен статут. Имотът е заснет в кадастралния план, изработен през 1974 година, на който сградите са нанесени. Това е дало основание на вещото лице да направи категоричен извод, че те са съществували към 1973 година. А всички останали мероприятия, реализирани върху имота са в пряка връзка с отреждането му за спортна академия. Преценен е статута й на учебно заведение, за нуждите на което са необходими освен сгради и игрища, още кортове и спортни терени, съпроводени със зелени площи и алейна мрежа. Във второто допълнително заключение е доизяснен въпросът с изграждането на паметника на Васил Левски, нанесен още в кадастралния план. На второ място се твърди от касаторите, че сградите нямали строителни книжа. Това обстоятелства не е от значение при наличие на хипотезата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Още повече, че във второто допълнително заключение е отразено, че след заснемането им в кадастралния план през 1973 година, те са отразени и в регулационния план от 1975 година и в последния ЧЗРП от 2001 година. По този начин същите се запазват и имат постоянен градоустройствен статут. Последният довод е за липса на подземен кадастър. Доводът е неотносим към спора, тъй като експертизата ясно е отразила какви подземни комуникации преминават през имота. Наличието им е отразено на плана, независимо от факта, че липсва самостоятелен подземен кадастър. С всички събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност се установява безспорно, че целият имот е зает от предвидените планови мероприятия и от него не е останала част, подлежаща на реституция на наследниците на бившия собственик. Като е отхвърлил жалбата срещу заповедта на кмета за одобряване решението на техническата служба за определяне на целият имот, като застроен, съдът е постановил правилно решение. Не е допуснато нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение