Решение № 11604 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10541/2014 г.

Решение № 11604 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10541/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Стивинекс 97" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Освобождение" № 3, ст. 306, представлявано от управителя Величка Любенова Христозова, чрез адв. Н. Шилев, против Решение № 1512 от 25.06.2014 г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 1314 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 161204795 от 20.12.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик, и РА за поправка на РА № 1302090/22.01.2013 г., потвърден с Решение № 306 от 28.03.2013 г. на зам. Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на жалбоподателя са установени данъчни задължения ДДС за внасяне общо в размер на 237 738, 31 лв., начислени са лихви в размер на 51 156, 38 лв. и са присъдени разноски поради отказано право на данъчен кредит по фактури на "Холи Флайт" ЕООД и "Ник-97" АД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи, че не е доказана реалността на доставките по фактурите на "Холи Флайт" ЕООД и "Ник-97" АД, защото не било доказано предаването, нито транспортирането на процесната родовоопределена стока. В жалбата се твърди, че още в ревизионното производство са представени доказателства за получаването на захар и олио по вътреобщностни придобивания от Румъния и Гърция от предходни доставчици на прекия "Холи Флайт" ЕООД - "Вен Партнер Груп" ЕООД, "Кристи Индивидуал" ЕООД и "Дани 73" ЕООД като стоката била директно транспортирана съответно захарта - до гр. Пловдив на адреса на пакетираща фирма "Г и С Комерс" ЕООД, а олиото - в гр. Харманли в склад на бутилираща компания "Слънчева Тракия" ООД. Посочените фирми, фактически получатели на стоките, са фактурирали на ревизираното лице услугите по пакетирането и бутилирането и по тези фактури на РЛ е признато право на данъчен кредит. Твърди се, че директната транзитна доставка била доказана с обясненията на представители на фирмите превозвачи, както и с обясненията на самото ревизираното дружество. Допълнително, следвало да се вземе предвид влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 3793/2012 г. на ВАС, с което окончателно била призната реалността на доставката на транспортна услуга с получател "Вен Партнер Груп" ЕООД за транспортиране на олио по вътреобщностна доставка с изпращач румънски търговец. Съдът не е взел предвид твърденията за транзитна продажба по чл. 329 от Търговския закон, нито доказването на предаването на стоката по преките доставки с валидни приемо-предавателни протоколи. Реалността на доставките се подкрепя и от приетите основна и допълнителна експертизи. Доказана е последващата реализация на стоката- чрез продажби на захар и олио на "Пени маркет България "ЕООД и на олио на "Олим" ООД, като при ревизията на първото дружество е признато правото на данъчен кредит по доставки на РЛ. Доказани са реалните доставки и по фактурите на "Ник 97" ЕООД на амониева селитра и ориз. По фактурата за амониева селитра № 2101 от 30.04.2010 г. отказът на ДК е за данъчен период невключен в ревизията и само на това основание - незаконосъобразен. Доказана е и доставката на 69 тона ориз по фактура № 2340 от 26.11.2010 г. В крайна сметка, недопустимо е отказано право на данъчен кредит при наличие на редовни данъчни документи, доказване на получаването на родовоопределената стока от ревизираното лице, както и използването й за последващи доставки, само въз основа на резултати от проверки на доставчиците, като по този начин не е съобразена задължителна съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС и на ЕСПЧОС за нарушения на ЕКПЧОС и Протоколите към нея. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил посоченият РА, с който на ревизираното лице за данъчни периоди м. 05.2010 и 1.08.2010 - 31.01.2011 г. е отказано право на данъчен кредит по 43 бр. фактури на "Холи Флайт" ЕООД общо в размер на 247 220,69 лв., издадени в периодите м. 08.2010-01.2011 г. с предмет захар и олио и по 2 бр. фактури на "Ник-97" АД общо в размер на 8 800 лв., издадени през м. 04.2010 и м. 11.2010 г. с предмет амониева селитра и ориз. За да откажат претендираното право, органите по приходите са приели, че ревизираното дружество не е доказало фактурите да отразяват действително осъществени данъчни събития. По фактурите на "Холи Флайт" ЕООД са приели, че представените приемо-предавателни протоколи между прекия доставчик и РЛ не доказват предаване на родовоопределената стока, защото не носят подписи на представители на двете дружества, а само печати, а и в тях не е посочено място на предаване на стоката, при положение, че нито доставчикът, нито ревизираното лице разполагат със складове. От друга страна, според приходните органи, съдържанието на приемо-предавателните протоколи противоречи на тезата на ревизираното лице, че стоката е директно транспортирана от предходни доставчици в конкретно посочени складове в гр. Пловдив за захарта и в гр. Харманли за олиото, като последното също не е доказано. По фактурите на "Ник-97" АД, органите по приходите са приели, че по доставката на 95 тона амониева селитра не е доказано стоката да е била налична в склад на доставчика, нито да е била предадена на РЛ, което да я е използвало за последващи доставки, а по доставката на 23 тона ориз с посочен предходен доставчик "Холи Флайт" ЕООД не е ясно дали стоката е предадена директно от прекия доставчик на ревизираното лице или фактурираната стока от "Холи Флайт" ЕООД е доставена директно на клиенти на "Ник-97" АД, като нито една от двете възможности не е доказана. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано ревизираното дружество да е получило родовоопределените стоки, предмет на процесните фактури, поради което обосновани са изводите на приходните органи, че последните не отразяват действително осъществени доставки и това е пречка за признаване на претендираното право на данъчен кредит. Принципно правилно първоинстанционният съд е приел, че реалността на доставките на стоки по фактурите, по които е приспаднато право на данъчен кредит е условие без което не може да се признае претендираното право. С основание съдът е приел и това, че посоченото право не възниква за получателя само защото ДДС е вписан като дължим от доставчика във фактурата. Необосновани и формирани при съществени нарушения на процесуалните правила обаче са фактическите изводи на съда, че посоченият факт с правно значение не е доказан. Както се поддържа в касационната жалба, съдът не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност множеството писмени доказателства за установяване на стокови потоци с предмет фактурираните родово-определени стоки; не е изяснил твърденията на страните и не е дал конкретни указания по доказателствената тежест в първоинстанционния процес. Ревизираното лице е поддържало, поддържа и сега, че директно транспортиране и предаване на стоката от преките доставчици "Холи Флайт" ЕООД и "Ник-97" АД на ревизираното дружество не е извършвано. Затова представените от него в ревизионното производство приемо-предавателни протоколи между тези доставчици и РЛ противоречат на посочената защитна теза, както е изтъкнато и в потвърждаващото РА Решение на Директора на Дирекция "ОДОП". Следвало е съдът да задължи жалбоподателя да обясни какво конкретно поддържа относно механизма на доставките и да отстрани това противоречие, за да бъде конкретизиран предметът на доказване. В същото време, твърденията на жалбоподателя пред първата инстанция, че фактурираните олио и захар са доставени в определени складови бази - в гр. Пловдив на ул. "Брезовско шосе" за захарта и в гр. Харманли - за олиото, където посочени конкретно фирми са пакетирали захарта, съответно - бутилирали олиото, са се нуждаели от уточняване: чия собственост или от кого са наети въпросните складови бази, как документално са приемани количествата захар и олио в тези складове; каква е връзката, ако има такава, между предходните доставчици "Вен Партнер Груп" ЕООД и "Дани 73" ЕООД /за които има данни, че са получатели на стоки от процесните видове по вътреобщностни придобивания, съгласно представените международни товарителници/ и тези складове; с чии транспортни средства и за чия сметка стоката е транспортирана до тези складове. Същото се отнася за доставката на амониева селитра в склад на прекия доставчик "Ник-97" АД в с. Маноле /нает от доставчика, съгласно декларацията на стр. 1 397 от делото на АС/. Това е така, защото няма никакво съмнение, че при установена верига доставки на родовоопределени стоки не е необходимо, за да са реални доставките по веригата, да има непременно физическо предаване и/или транспортиране на стоката. Необходимо е обаче да се установи нейното наличие и получаването на собствеността върху нея в патримониума на от ревизираното лице, съответно - използването й за последващи доставки или изобщо в независимата икономическа дейност на получателя. Съдът е оставил без коментар онази част от основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза /на стр. 5 от заключението, стр. 1 976 от делото на АС/, където вещото лице е установило осчетоводяването на данъчни фактури по доставки с получател РЛ на услуги за ишлеме и на стоки-етикети и бутилки за олио, разходите за които са осчетоводени като част от себестойността на продадените от ревизираното лице захар и олио. Фактически констатации по така наведените доводи в тази връзка, изтъквани и пред АС, не могат да се правят за първи път в касационната инстанция. Първоинстанционният съд е установил, въз основа на представените ревизионен акт на "Пени Маркет България", стокови разписки и фактури, че ревизираното дружество е извършвало последващи доставки на стоки от фактурираните видове, по които на получателите не е оспорено правото на данъчен кредит. Изводите на първоинстанционния съд на страница 2358, че доказаната последваща реализация на стоки от процесните видове е без значение, защото не било доказано, че ревизираното лице не се е снабдило по друг начин със стоката /не чрез фактурираните доставки/ биха били обосновани, ако въпросът дали РЛ е получател по други доставки със същия предмет като процесните в същите данъчни периоди е бил изследван. В тази връзка също не са давани никакви указания на страните. Като е направил фактическите си изводи, без до уточни конкретно какво ревизираното лице поддържа относно механизма на доставките, без да укаже конкретно на страните доказателствената тежест, съгласно определен предмет на доказване и като не е преценил задълбочено поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, административният съд е постановил решението си при съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане следва се разгледат и направените в настоящото производство претенции за разноски. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение