Решение № 11155 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4042/2009 г.

Решение № 11155 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4042/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас срещу решение № 34 от 13.01.2008 г. по адм. д. № 1229/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, Х състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Ответникът "Водолей 62" ЕООД гр. Средец моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 34 от 13.01.2008 г. по адм. д. № 1229/2008 г., Административен съд - гр. Бургас, Х състав е отменил Решение № 61 от 21.07.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас и потвърденото с него Разпореждане № 1858 от 20.06.2008 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас. Съдът е приел за установено, че Стела Наскова Николова и Росица Василева Ботева са били на работа на 4.01.2005 г. Те са започнали реално да осъществяват трудова дейност, имат качеството на осигурени лица и за тях са били налице материалноправните предпоставки за възникване на правото на обезщетение по чл. 48 а и чл. 52 а от КСО. До 1.08.2007 г. Стела Николова е ползвала платен отпуск за отглеждане на дете до 1.08.2007 г. и след тази дата й е било изплащано обезщетение за безработица. Тя е била осигурено лице и това обезщетение й е било изплатено при спазване на изискванията на чл. 54а от КСО. Направен е окончателния извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението, предмет на касационното производство е не е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Росица Василева Ботева и Стела Наскова Николова са работили при ЕТ "Водолей-62-Тодор Джермов". На 1.01.2005 г. трудовите им договори с този осигурител са прекратени и на същата дата двете сключват нови трудови договори с "Водолей 62" ЕООД. От 1.01.2005 г. до 5.05.2005 г. на цитираните лица са начислени и изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане. За периода 25.04.2005 г. до 2.2007 г. са им начислени и изплатени обезщетения за отглеждане на малко дете. От 2.08.2007 г. до 1.12.2008 г. Стела Наскова Николова е получавала парично обезщетение за безработица. Според чл. 48а от КСО, в редакцията му, която е била в сила към момента на възникване на спорните правоотношения, осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено лице за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Разпоредбата на чл. 52а от КСО в съответната й редакция създава право за осигурените лица за посочените по-горе социални рискове да получават обезщетение за отглеждане на малко дете, при условие че са придобили осигурителен стаж с продължителност шест месеца. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.). Съгласно тази дефиниция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение второ, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 КСО. Така законово установената правна фикция признава за осигурителен стаж времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (т. 1), на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане (т. 2) и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година. С причисляването на случаите по чл. 9, ал. 2, т. т. 1 и 2 КСО към осигурените лица законодателят включва в този кръг и тези лица, които се ползват от осигурителната закрила на майчинството. От казаното става ясно, че кодексът никъде не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, за да възникне правото на платен отпуск за бременност и раждане, както и на платен отпуск за отглеждане на малко дете. Задължението за постъпване на работа на работника или служителя в срока по чл. 63, ал. 3 КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановените посочени по-горе отпуски. При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на платен отпуск за бременност и раждане, както и на платен отпуск за отглеждане на малко дете, е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовото правоотношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един ден при новия работодател и да е получавало възнаграждение. В тази връзка приетото от съда, че Стела Наскова Николова и Росица Василева Ботева са били на работа на 4.01.2005 г. и са започнали реално да осъществяват трудова дейност е правно ирелевантно, защото такова законово изискване в КСО няма, а осигурителният орган няма дори твърдения, че при предишния работодател Николова и Ботева нямат изискващия по закон 6-месечен осигурителен стаж. Развитите от органите на РУСО гр. Бургас съображения са единствено, че при новия работодател лицата не са отработили нито един ден и съответно няма възникнало трудово правоотношение. Казаното се отнася и до изплатеното обезщетение за безработица. Никъде в административната преписка така както е приложена по делото не се съдържат конкретни данни и констатации защо Стела Наскова Николова не е отговаряла на изискванията на 54а КСО, С когато й е било отпуснато обезщетение за безработица. Данни в тази връзка липсват и към ревизионния акт. Хипотезите на този текст изобщо не са били коментирани, както в разпореждането, така и в обжалваното решение на директора на РУСО гр. Бургас. В тази връзка в тези административни актове по цитирания пункт липсват конкретни мотиви, а съображенията на административния орган са изложени общо с обезщетенията за бременност, раждане и отглеждане на малко дете. Административният акт, в тази му част не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради което правилно е бил отменен и в тази му част. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на решението на директора на РУСО и на разпореждането, макар и по други съображения, решаващият състав на Административен съд - гр. Бургас не е постановил като краен резултат решението си в нарушение на материалния закон. Ето защо това решение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед съдържанието на договор за правна защита и съдействие № 077452 от 2.09.2009 г., в полза на ответника се присъжда сумата 200 лв., представляваща възнаграждение за адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,