Решение № 15258 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7242/2009 г.

Решение № 15258 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7242/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Венета Тодорова Баева, Венета Миткова Топалова и Мария Миткова Владева срещу решение от 26.02.2009 г., постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 2540/2007 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-07-7706-205/8.08.2007 г. на областния управител на област Варна, с която е одобрен ПНИ по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местн. "Панорама" I, II, III в частта относно имот № 167 и № 380. Считат същото незаконосъобразно, тъй като не е отчетено, че има грешка в кадастралния план. Областният управител - ответник по жалбата, не е взел становище. Заинтерсованите страни Никола и Цветан Николови оспорват жалбата. Заинтерсованите страни - Велко и Марин Панайотови не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че за касаторите е налице правен интерес да обжалват заповедта само досежно имот 167, в землището на с. Осеново, а по отношение имот 380 оспорването е недопустимо поради липса на правен интерес. Спрямо първия имот при извършения контрол за законосъобразност не са допуснати нарушения на чл. 28, ал. 4-9 от ППЗСПЗЗ. Не се установявали твърдяните касационни основания. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, по твърдяните касационни доводи Върховният административен съд установи следното: Тримата касатори са сезирали административния съд с първоначална жалба срещу заповедта на областния управител, издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение посочените по-горе два имота. Твърдели са, че с плана имотът им № 167 неправилно е бил разделен и от него образуван друг - № 380, който неправилно бил записан като собственост на Киряк Николов Николов и Жеко Петров Ганев, тъй като същите нямат права върху бившия имот 167. Освен това съществувала опасност в бъдеще да се отнеме част от техния имот за прокарване на път до имот № 380. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. От трите приети експертизи, изследвали статута на двата имота е установил, че жалбоподателките са собственици на 600кв. м. от имот 167, придобили го по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. От разликата над 600те кв. м. на същия имот е образуван нов № 388, с площ от 532 кв. м., който е възстановен на бившите собственици - ответниците по делото. За осигурен достъп с път. При тези данни е прието, че твърденията са неоснователни. Според касаторките изводите на съда били неправилни, тъй като са в противоречие с кадастралния план, който следвало да бъде одобрен с плана на новообразуваните имоти. Възраженията на касаторите не могат да бъдат възприети. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Съдът се е съобразил със събраните по делото доказателства, в това число и със заключенията на вещите лица, които не са оспорени от страните. Изводите му кореспондират с установеното. На жалбоподателите е отреден имот, който точно съответства на правата им на собственост върху 600 кв. м. Всъщност те възразяват срещу отделянето в нов имот на фактически ползваната от тях част от имота, която е извън правата им от 600 кв. м и която желаят да продължат да ползват и да придобият. Посоченото е без всякакво правно основание. Действително им е предоставен за ползване по голям имот, но правото на собственост е придобито само върху 600 кв. м, с оглед ограничението по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Претенциите им за придобиване на по-голяма част от имота са извън предмета на настоящото производство. Основателно съдът е отказал да коментира възражението относно бъдещо несигурно събитие, свързано с отнемане на част от имот 167 за път, тъй като същото е неотносимо към настоящия спор. При това в. лице е установило, че към новообразувания имот № 380 е осигурен достъп. Изложеното дава основание да се приеме, че съдът правилно е приложил нормата на § 4к, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Безспорно се е установило, че имотът на жалбоподателите отговаря на изискванията на цитираните текстове, а спрямо имот 380 същите нямат правен интерес да оспорват, след като е създаден от разликите над техните 600кв. м., допустими по закон. Постановеното решение е в съответствие с данните по делото, въз основа на които е приложен материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени процесуално нарушения. Воден от горното и основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,