Решение № 9484 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2463/2018 г.

Решение № 9484 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2463/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури срещу решение № 1564/11.10.2017 г. по адм. д. № 26/2017 г. на Административен съд гр. Б., с което е отменено негово волеизявление като ръководител на управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" на Р. Б., финансирана от Европейски фонд за рибарство за програмен период 2007 - 2013 г., обективирано в решение № РД - 383/13.12.2016 г., за налагане на "А. Ф." ЕООД, ЕИК *********, на финансова корекция в размер на 20 233, 41 лева, представляваща 2 % върху изплатената и сертифицирана субсидия в размер на 1 011 670,58 лева по Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 45/30.11.2011 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да отхвърли жалбата на дружеството срещу акта на органа за определяне на така посочената финансова корекция. По делото е постъпила и частна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури срещу определение № 2532/13.11.2017 г. по адм. д. № 26/2017 г. на Административен съд гр. Б., с което съдът е изменил решението си в частта за разноските, осъждайки Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на "А. Ф." ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1 800 лева, представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Твърди, че срокът за представяне на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение е изтекъл към датата на откритото съдебно заседание, в което е даден ход на спора по същество. В случая такива доказателства били представени по делото едва с молбата за изменение на решението в частта за разноските. На следващо място сочи, че страната не представя списък с разноски по чл. 80 ГПК. Прави искане за отмяна на определението като неправилно. Ответникът, "А. Ф." ЕООД взема становище за неоснователност на касационната и частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав прави извод, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: Производството пред Административен съд гр. Б. е образувано по жалба на "А. Ф." ЕООД, ЕИК ********* срещу волеизявление на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури в качеството му на ръководител на управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" на Р. Б., финансирана от Европейски фонд за рибарство за програмен период 2007 - 2013 г., обективирано в решение № РД - 383/13.12.2016 г., за налагане на "А. Ф." ЕООД, ЕИК *********, на финансова корекция в размер на 20 233, 41 лева, представляваща 2 % върху изплатената и сертифицирана субсидия в размер на 1 011 670,58 лева по Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 45/30.11.2011 г. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел, че същото има характер на индивидуален административен акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, който е подписан от компетентен орган, но е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Решението е правилно при следните съображения от правна страна: По допустимостта на жалбата тричленен състав на ВАС по адм. д. № 3453/2017 г. се е произнесъл с определение № 5708/09.05.2017 г., като е върнал делото на Административен съд гр. Б. за продължаване на съдопроизводствените действия. Касаторът не релевира възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на закона: Касационната инстанция изцяло споделя съображенията на Административен съд гр. Б. за допуснати от административния орган съществени процесуални нарушения: Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В ал. 3 е предвидено, че решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представяне на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициера доказателства и направените от него възражения. Правилен е изводът на първоинстанционния съд в насока, че след като оспореното решение съдържа и волеизявление на ръководителя на управляващия орган, с което е установена финансова корекция по основание и размер, органът е следвало да спази процедурата по чл. 73, ал. 2 и ал. 3 ЗУСЕСИФ. Едва след получаване на становището на засегнатите лица по основанието и размера на корекцията, ръководителите на управляващите органи имат правомощие да предприемат корективни действия по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. В конкретната хипотеза, в противоречие с посочените изисквания, на "А. Ф." ЕООД не е предоставена възможност в разумен срок да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че по делото липсват доказателства жалбоподателят да е уведомен за изготвения доклад за нередност и да му дадена възможност да направи своите възражения, коментари, бележки и да представи документи, доказващи липсата на нарушения. По този начин, жалбоподателят е лишен от гарантираната му от закона възможност да вземе участие в производството по определяне на финансова корекция. Без да е обсъдил становището на лицето и без да е изяснил релевантните за спора факти, органът директно е пристъпил към налагане на финансова корекция. Правилен е изводът на първоинстанционния съд в насока, че допуснатото нарушение е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 АПК. Отделно от това, не са спазени и изискванията на чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ. Посочената разпоредба, във връзка с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, изисква финансовата корекция да бъде наложена с мотивирано решение, в което са обсъдени представените от бенефициера доказателства и направените от него възражения. В случая, в действителност липсва такова решение, като волеизявлението се съдържа в решението по чл. 14, ал. 1 от Наредбата за регистриране на нередности, като е посочено, че се касае за финансова корекция, без да са посочени приложимите норми на ЗУСЕСИФ. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, посоченото нарушение е съществено процесуално такова, като представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. Становището на касационната инстанция е, че при констатирани от съда съществени процесуални нарушения, допуснати от органа, АС Б. не е следвало да разглежда спора по същество. Правилното приложение на материалния закон би могло да се изяснява само и едва след като органа установи, след спазване на процедурата по ЗУСЕСИФ, фактите, като отнесе същите към приложимите норми на относимия нормативен акт. Допуснатите съществени процесуални нарушения от органа, свързани с неспазване на процедурата по издаване на обжалвания акт, неустановяване на релевантните за спора факти, непривеждането им към приложимата правна квалификация по чл. 70 ЗУСЕСИФ, препятстват правомощието на съда да установи материалната законосъобразност на акта. Съдът не квалифицира наложената от органа корекция съобразно чл. 70 ЗУСЕСИФ, а проверява приложената от органа квалификация относно законосъобразността й. Последното не се отразява върху правилността на съдебния акт, който следва да бъде оставен в сила. По основателността на частната жалба: По делото е постъпила и частна жалба от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури срещу определение № 2532/13.11.2017 г. по адм. д. № 26/2017 г. на Административен съд гр. Б., с което съдът е изменил решението си в частта за разноските, осъждайки Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на "А. Ф." ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1 800 лева, представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение. За да отхвърли искането на дружеството - жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. съдът в решението си е приел, че страната не представя доказателства за заплащането й по банкова сметка, така както е договорено между адвоката и дружеството - жалбоподател. С определението по чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът е приел, че с молбата на дружеството е представено преводно нареждане от 25.05.2017 г. с наредител "А. Ф." ЕООД и получател Д. И. К. за преведен хонорар в размер на 1 800 лв., като тази сума е платена по сметка на адвокат К. към датата на сключване на договора. Частният жалбоподател прави възражение, че срокът за представяне на доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение е изтекъл към датата на откритото съдебно заседание, в което е даден ход на спора по същество. В случая такива доказателства - за заплащане на сумата по банков път, били представени по делото едва с молбата за изменение на решението в частта за разноските. На следващо място сочи, че страната не представя списък с разноски по чл. 80 ГПК. Касационната инстанция приема частната жалба за основателна. Съгласно ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховен касационен съд, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Посоченото ТР е задължително за съдилищата. Приложението му обосновава извод за недопустимост на определението на съда, постановено по реда на чл. 248 ГПК. С решението по делото, съдебният състав се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, като е отхвърлил същото. С молбата на "А. Ф." ЕООД за изменение на решението в частта за разноските, се прави искане именно за изменение на това решение в частта за разноските. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, обаче е недопустима. В конкретната хипотеза, се прави искане за изменение на решението в частта за разноските, което е недопустимо, тъй като страната не е представила списък с разноски по чл. 80 ГПК. Претенцията е била и неоснователна /в хипотеза на допустимост, каквато съставът на ВАС не приема да е налице/, тъй като претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В случая писмени доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение са представени едва с молбата по чл. 248 ГПК, поради което и същите не е следвало да бъдат присъждани. И при служебното начало, съдът няма задължение да указва на страната, че не сочи доказателства за извършено плащане по договор за правна помощ. Горното обосновава извод за недопустимост на обжалваното определение № 2532/13.11.2017 г., което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено в частта досежно молбата за изменение на решението в частта за разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, както и на основание чл. 221, ал. 3 АПК във връзка с чл. 236 АПК, настоящият състав на Върховен административен съд