Решение № 11646 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1762/2016 г.

Решение № 11646 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1762/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. Х., против решение № 339 от 04.01.2016 г. по адм. дело № 415 по описа за 2015 г. на Административен съд - Х., с което е отменено решение № Ж-59-2 от 13.07.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Х. и потвърденото с него разпореждане № 5401141619/ПР-368/18.03.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х., а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 70 и чл. 70а от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Б. Р. Делчева от гр. Х. е оспорила касационната жалба в писмена защита. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Х. е решение № Ж-59-2/13.07.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Х. и потвърденото с него разпореждане № 5401141619/ПР-368/18.03.2015 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, с което на самоосигуряващото се лице Б. Р. Д. от гр. Х. е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минималния за страната размер от 154.50 лв., считано от 14.09.2014 г. Отказът за определяне на пенсията в действителния й размер е мотивиран с незачетен осигурителен стаж за периода м. март - м. септември 2001 г. поради невнесени осигурителни вноски за месеците май и юни 2001 г., което е пречка за изчисление на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО. С постановеното решение Административен съд - Х. е уважил жалбата, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорените актове в нарушение на материалния закон. Невнасянето на дължима осигурителна вноска по чл. 6, ал. 8 от КСО може да има за последица само незачитане на съответния период за осигурителен стаж, но не е пречка за определяне на реален размер на пенсията по чл. 70, ал. 3 от КСО чрез изчисляване на индивидуален коефициент въз основа на признатия осигурителен стаж и осигурителния доход за периодите, за които са внесени осигурителни вноски за ДОО. В съответствие с чл. 70а, ал. 1 от КСО средномесечният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица следва да бъде определен от осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски. Определянето на пенсията в минимален размер не намира опора в закона и е в противоречие с неговата цел. При придобит от самоосигуряващото се лице осигурителен стаж с продължителност 36 години, 05 месеца, 28 дни размерът на пенсията следва да се определи въз основа на данните за осигурителен доход в представените документи. Така постановеното решение е правилно. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за осигурителен стаж и възраст се извършва по реда на чл. 70, ал. 3 - 6. Съгласно чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО, в сила към датата на издаване на оспорения акт, за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. В разглеждания случай осигурителният доход и съответно осигурителният стаж на самоосигуряващото се лице след 31.12.1996 г. се установяват от представените надлежни доказателства. При спазване на чл. 70а, ал. 1 от КСО при определяне на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Периодът от два месеца, през който не са внасяни осигурителни вноски, не се зачита за осигурителен стаж. На основание чл. 1, ал. 5, изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания 2-месечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. При непредставени документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за определен период пенсията за осигурителен стаж и възраст на ответницата по касация следва да бъде отпусната в действителния й размер съгласно данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се в наличните редовни документи, представени в двумесечния срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС, съгласно която при доказано право на съответния вид пенсия се издава разпореждане за отпускането и изплащането й в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО, е неприложима в разглежданата хипотеза. Визирани са случаите, в които са налице достатъчно данни за навършена възраст и придобит осигурителен стаж, но размерът на пенсията не може да бъде определен по реда на чл. 70 от КСО поради липса на документи относно точната продължителност на стажа и/или относно размера на осигурителния доход. Разпоредбата е създадена в полза на осигурените лица, придобили право на пенсия, които не разполагат с документи за установяване на осигурителния им стаж и доход, необходими за изчисление на размера на пенсията. Настоящият случай е различен: продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход са установени. Не съществува пречка за определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 и 4 от КСО и изчисление на размера на пенсията в реалния й размер съгласно наличните документи за осигурителен доход след 01.01.1997 г. В същия смисъл е сложилата се безпротиворечива съдебна практика. Посочената от касатора разпоредба на чл. 70, ал. 7 от КСО в редакцията й, действаща към датата на издаване на административния акт, е изцяло неотносима към материалноправния спор. Оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане, с които е отказано определяне в действителен размер на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са издадени в нарушение на материалния закон. Като ги е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество съобразно дадените указания, Административен съд - Х. е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за касационното производство в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,