Решение № 6392 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2016 г.

Решение № 6392 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 42 и сл. от ЗИХУ. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане"-Младост, против решение № 1424 от 01.03.2016 г., постановено по адм. д. № 12325/2015 г., по описа на Административен съд - С.-град, с което е отменена заповед № С-747/16.11.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"-Младост, гр. С., потвърдена с Решение № РД-01-650/11.12.2015 г., на директора на РДСП-С.-град. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - В. К., чрез адв. Ибриямов, оспорва жалбата в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение състав на Административен съд С.-град е отменил Заповед № С-747/16.11.2015 г., издадена от името на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"- район Младост, потвърдена с решение № РД-01-650 от 11.12.2015 г. на Директора на РДСП С. град, с която на В. К. е отказана месечна добавка за социална интеграция за обучение по реда на чл. 27 от ППЗИХУ и са присъдени разноски. За да отмени оспореният административен акт първоинстанционният съд е приел, че са налице материалноправните основания за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за обучение на В. К., на основание чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗИХУ и чл. 27 от ППЗИХУ. Така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна е безспорно установено, че пред Дирекция "СП" - Район "Младост", филиал "Студентска" е подадено заявление - декларация от 10.10.2015 г. от В. К., която е освидетелствана с ЕР на ТЕЛК, като лице с трайно намалена работоспособност 100 %, със срок - пожизнено е поискала да й бъде отпусната месечна добавка за социална интеграция, по чл. 42, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания - парични средства за обучение. Представено е с преписката и Уверение № 359/14.10.2015 г. от СУ "Св. К. О.", за това, че е лицето е записана като редовен студент за учебната 2015/2016 г., степен "бакалавър", по специалността "Връзки с обществеността". След проведена социална анкета е изразено мнение, че лицето отговаря, включително на условията по чл. 27 ППЗИХУ и е изготвен социален доклад. Административният орган е издал оспорваната Заповед № С-747/16.11.2015 г., с която е отказал да уважи искането. Директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" С. - град, по жалба от В. К., с решение № РД 01- 650/11.12.2015 г. е потвърдил заповедта, като правилна и законосъобразна, с мотивите, че към административната преписка не са приложени доказателства, че заявителят се обучава, с цел придобиване на специфични знания и/или умения, за компенсиране на увреждането, както и за установена потребност и необходимост от придобиване на допълнителни знания и умения за социално включване, нито за времетраенето на такова обучение. За да обоснове този извод, издателят на заповедта, както и горестоящия му административен орган се позовават на чл. 27, ал. 1 ППЗИХУ и на "Методика за определяне на индивидуалните потребности на хората с трайни увреждания, при които се отпуска месечната добавка за социална интеграция съгласно чл. 42, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания". Настоящият състав на върховният административен съд, шесто отделение счита, че изводът на първоинстанционният съд, че атакуваното решение и потвърдената с него заповед е издадено в нарушение на материалния закон за неправилен. Атакуваното решение и потвърдената с него заповед е издадено в съответствие с материалноправната разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ, която определя, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности, съобразно вида на увреждането, степента на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация, както и с разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗИХУ, която определя, че месечната добавката за социална интеграция е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за обучение. Атакуваната заповед е съобразена и с целта на закона-да подпомага социалната интеграция на нуждаещи се хора с увреждания. Изрично в атакуваното решение е посочено, че определянето на размера, условията и реда за отпускане месечна добавка за социална интеграция - за покриване на допълнителни разходи за обучение, следва да отговаря и на допълнително посочените условия в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Целта на тази форма на социално подпомагане е създаване на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, социална интеграция и пълноценно упражняване на правата им, подкрепа на тях и техните семейства и интегрирането им в работна среда. Настоящият състав не споделя изводите и разсъжденията на първоинстанцинният административен съд относно противоречието на "Методика за определяне на индивидуалните потребности на хората с трайни увреждания за отпускане на месечна добавка за социална интеграция" и по-точно на раздел II -ри с наименование "Методология за отпускане на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните потребности", с разпоредби на ЗИХУ, поради обстоятелството, че в настоящия случай Методиката на която и касатора се е позовал, не би трябвало да има задължителен характер щом като има подзаконов акт от по-висока степен и правораздавателните органи следва да прилагат по-високия по степен акт./ чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове./. В този смисъл достатъчно точна и ясна е разпоредбата на чл. 27 от ППЗИХУ. Освен това за да прецени материалната законосъобразност на обжалвания акт настоящият състав прием, че исканата помощ по реда на ЗИХУ не е просто помощ за подпомагане на съответен молител по реда на Закона за социалното подпомагане /ЗСП/, а помощ за социална интеграция. Съгласно чл. 4 от ЗИХУ социалната интеграция на хората с увреждания се осъществява чрез различни държавни мерки и политики, една от които социално-икономическата защита. В чл. 42 от ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности, съобразно степента на намалена работоспособност или вида на и степента на увреждането. Законът е регламентирал, че добавката е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за транспортни услуги, информационни и телекомуникационни услуги, обучение, балнеолечение и рехабилитационни услуги, достъп на информация, наем на общинско жилище, диетично хранене и лекарствени средства. В закона е уредено - ал. 5 и ал. 6 на чл. 42, че добавката се "отпуска" въз основа на молба на правоимащия или упълномощено от него лице, по предложение на комисията по чл. 13, ал. 2 въз основа на социална оценка. В ал. 13 на чл. 42 е регламентирано още, че определянето на размера, условията и реда за отпускане, прекратяване и възобновяване на добавката по ал. 1 се уреждат в правилника за прилагане на закона. В правилника за прилагане на закона - в чл. 27, е посочен размера на добавката за обучение и условията за нейното отпускане. Предвидено е, че тя се предоставя на лица с трайно намалена работоспособност или с определени вид и степен на увреждане, които имат потребност от придобиване на допълнителни знания и умения, чрез различни форми на обучение извън заложените в системата на общообразователната подготовка. Правото на ползване на добавката е ограничено по отношение на лицата, които се обучават в специални училища и лицата, които са включени в обучение по реда на закона за насърчаване на заетостта. Съдът приема, предвид законовата делегация в чл. 42, ал. 13, че е налице правно основание за определяне на допълнителни условия за отпускане на добавка за обучение чрез правилника за неговото приложение. Не е налице противоречие между подзаконов и законов нормативен акт, тъй като законът изрично е посочил, че условията за отпускане на добавката ще се уредят с правилника за неговото приложение. Правото е признато от закона, но законодателят е дал възможност условията за неговото възникване и упражняване да се уредят чрез подзаконовия нормативен акт. Възраженията на ответника по касацията - В. К. в тази насока съдът намира за неоснователни, както и черпените аргументи от решение № 4425 от 14.04.2008 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 8358/2007 г. на 6-то отделение по повод на тълкуването на текста на чл. 27, ал. 1 от ППЗИХУ. Наличието на посочените в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от правилника положителни предпоставки е удостоверено от молителката чрез писмени документи, а липсата на отрицателните предпоставки е удостоверено чрез декларация, инкорпорирана в самата молба за отпускане на добавките. Наличието на обсъжданите положителни предпоставки и липсата на обсъжданите отрицателни предпоставки не се оспорва нито от молителката К., нито от административния орган. Отказът на административният орган е мотивиран с нормата на чл. 27, от ППЗИХУ - исканата добавка е за подпомагане на висшето образование на молителката, а не за обучение в специално училище за придобиване на допълнителни знания и умения за подобряване/улесняване/ на нейната социална интеграция извън общообразователната подготовка. От разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ППЗИХУ е видно, че регламентира не условието за отпускане на добавката, а за нейното изплащане/предоставяне/. Разликата между отпускане и изплащане на добавката е съществена и не може да се приеме, че различните термини са употребени, за да се избегне повторение на термина "отпускане". Логиката на нормата е ясна и ярко изразява целта на закона - добавката се отпуска със заповед на директора на дирекция "социално подпомагане", когато са налице предпоставките за това, но се изплаща след представяне на документ, удостоверяващ продължителността на обучението, чрез различни форми на обучение извън заложените в системата на общообразователната подготовка. Този подход цели да защити както интереса на правоимащото лице, така и интереса на държавата. Правоимащото лице ще може да предприеме разходи по обучението си, които ще има възможност да компенсира напълно или частично чрез добавката за обучение едва когато тази добавка му е отпусната. Държавата на свой ред чрез съответните органи ще изплаща добавката само на лица, които фактически се подлагат на обучение за придобиване надопълнителни знания и умения . По тези мотиви съдът приема че оспореният пред първоинстанционния съд административен акт с който е отказано отпускане на месечна добавка за социална интеграция за обучение поради обстоятелството, че обучението е във висше учебно заведение, което е част от системата на общообразователната подготовка е правилен и законосъобразен. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице материална незаконосъобразност на процесната заповед, потвърдена с Решение № РД-01-650/11.12.2015 г., на директора на РДСП-С.-град. Като е достигнал до обратния извод и е отменил заповед № С-747/16.11.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане"- Младост, гр. С., потвърдена с Решение № РД-01-650/11.12.2015 г., на директора на РДСП-С.-град, А. съд-С.-град е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. При този изход на спора, решението следва да се отмени и в частта за разноските. Така мотивирана и на основание чл. 221. ал. 2, предл. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,