Решение № 8620 от 18.9.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ботевград, чрез юрк. М. Христова, срещу Решение 770/19.07.2022 г. на Административен съд София-област по адм. дело 989/2021 г., с което е отменена негова Заповед ОА-386 от 13.08.2021 г., нареждаща премахването като незаконен на строеж Стопанска сграда с навес, находящ се в УПИ VII-787, кв. 38 по плана на [населено място], община Ботевград. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът Т. Маринов, чрез процесуалния си представител адв. Б. Сертов, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на оспорването и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима и основателна. По квалификацията на обекта като постройка на допълващото застрояване и липсата на разрешителен акт за извършването му, определящ го като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, по същество не е налице спор между страните. За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приел, че строежът е изграден без строителни книжа през 1963 г., но е допустим по разпоредбите на чл. 77, ал. 1 и 3 от Строителните правила и норми за изграждане на населени места, действали по време на извършването му, поради което същият е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и не подлежи на премахване. Решението е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Проверката дали строежът се ползва от изключващото премахването му положение на търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ включва изследването бил ли е той допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. Административният съд се е позовал на заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, възприемайки, че в кадастрално- регулационния план от 1965 г. в съседния имот УПИ IX-785 по страничната му граница с УПИ VII-787 са отразени две едноетажни паянтови сгради с навеси, едната от които допряна до и покриваща процесната постройка; при огледа на експерта е констатирано, че сградите не съществуват на място, а е налице друга по-ниска постройка, също долепена до калканната стена на строежа. Обоснован е извод за търпимост на построения на калкан по имотната граница строеж, доколкото неговата допустимост не е поставена в зависимост от съществуването на постройката в съседния имот и към настоящия момент. Анализът на вещото лице на действалите към момента на изграждане на незаконния строеж строителни правила е извършен по редакцията на чл. 77, ал. 1-6 от Строителните правила и норми за изграждане на населени места от ДВ, бр. 13 от 1965 г., неотносима към момента на изграждане на постройката 1963 г. Следователно и изложените от съда съображения за търпимост на строежа не почиват на изследване на действалите към 1963 г. строителни правила и норми, а на разпоредби с изменено съдържание. От друга страна, изводът на съда за отразяване в КРП за местността на постройки в УПИ IX-785 по страничната му граница с УПИ VII-787 противоречи както на всички представени по делото скици-извадки от КРП за имотите, така и на самото заключение на експерта. В действителност вещото лице е на становище, че не всички строежи в УПИ IX-785 фигурират в КРП, визирайки именно построения по страничната му граница с УПИ VII-787, установен при огледа му на наредения за премахване строеж. Експертът не е обсъждал съществуването на предходен строеж в съседния УПИ IX-785, построен на калкан с постройката, предмет на заповедта, и липсват обективни източници на данни някога да е отразяван в КРП на местността, включително и след нанасянето в кадастралния план на стопанската сграда с навес в УПИ VII-787 през 2017 г. Твърдение в тази насока по делото се съдържа единствено във възражението на жалбоподателя срещу съставения констативен акт, сочещо на съществувал и долепен на калкан до собствената му стопанска сграда сламник в съседния имот в периода преди да придобие собствеността. Съдът не е изследвал подобна постройка действително ли е изграждана и дали същата е изпълнявала условието за покриващи се на калкан стени с наредената за премахване в УПИ VII-787, като погрешно е кредитирал несъществуваща констатация в разглеждания аспект. Заключението пък, че строежът е допустим като отразен в действащия план, е немотивирано. Действащият КРП е от 1965 г., а попълването на кадастралната му основа с постройката е осъществено през 2017 г. Не е проведено съдържателно разграничение между предвижданията на ПУП и нанасянето на обекта в кадастъра, респ. каква е правната значимост на отразяването на строежа в плана, нито са обсъдени правилата и нормативите за допустимост на обект от този вид съгласно ЗУТ. Допуснатите процесуални нарушения са от категорията на съществените и обуславят отмяната на обжалваното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК. При него съдът следва да установи всички релевантни факти за преценката на допустимостта на строежа към момента на изграждането му и по ЗУТ (вкл. с допълнителна или повторна експертиза при необходимост), да формира основани на доказателствата фактически констатации и да даде мотивиран правен отговор на въпроса притежава ли постройката статус на търпим строеж. По претендираните разноски и от двете страни трябва да се произнесе АССО при новото разглеждане на делото чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение