Решение № 96 от 7.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1148/2010 г.
ВКСI гражданско отделение07.03.2012 г.докладчик т Костадинка Арсова
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение от 3.06.2010 г. по гр. д. № 211 от 2010 г. на Окръжен съд, [населено място]. ДЕЛОТО да се изпрати на Районен съд, [населено място] за извършване на делбата. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 96 от 7.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1148/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Костадинка Арсова Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ГПК. С определение № 1084 от 16.11.2011 г. по гр. д. № 1148 от 2010 г. по описа на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на решение от 3.06.2010 г. по гр. д. № 211 от 2010 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е оставено в сила първостепенното решение от 12.01.2010 г. по гр. д. № 920 от 2008 г. на Районен съд, [населено място] по жалбата на Е. Г. К. Обжалването е допуснато по следните въпроси: възниква ли право на собственост върху постройка в съсобствен имот въз основа на фактическо строителство и изграждането на сграда в съсобствен имот без учредено право на строеж и създава ли семейна имуществена общност между строилите я съпрузи при положение, че нито един от тях не е самостоятелен собственик на терена. С решението е допусната съдебна делба на жилищна сграда с идентификатор №................ със застроена площ от 54 кв. м. при квоти: 5/12 ид.ч. за К. Й. К., 3/12 ид.ч. за Й. Г. К. и 4/12 ид.ч и в частта, с която е отхвърлен иска за делба на сграда с идентификатор №... ........... В касационната жалба се позовава на неправилност на решението като подържа нарушение на всички основания, посочени в чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците К. Й. К. и Й. Г. К. са взели становище по жалбата, като намират, че същата е неоснователна. Постановеното решение е обосновано, съобразено със закона и при произнасянето му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Решението е правилно. Кюстендилския окръжен съд е споделил изводите на Районен съд, [населено място] и е допуснал съдебна делба на дворно място, съставляващо парцел...... ., кв......... по плана на гр. "С. б." при квоти: К. Й. К. -3/8 ид. части; Й. Г. К. - 1/8 ид.ч. и Е. Г. К. - 4/8 ид. части, ведно с изградените в този имот три броя сгради - жилищна сграда с идентификатор №............... със застроена площ от 54 кв. м. при квоти: 5/12 ид.ч. за К. Й. К., 3/12 ид.ч. за Й. Г. К. и 4/12 ид.ч. за Е. Г. К., стопански сгради с идентификатори №...... ........; №.............. и №................... при квоти за страните както следва: К. Й. К. -3/8 ид. части Й. Г. К. - 1/8 ид.ч. и Е. Г. К. - 4/8 ид. части и е отхвърлен иска за делба на сграда с идентификатор №........... ............ Касационната жалба касае решението в две части - отхвърлителният диспозитив по отношение на двуетажната жилищната сграда, която е построена от К. и Й. К. през време на брака върху съсобствено място и квотите при които е допусната делбата на сграда с идентификатор №......... ........... Собственик на мястото е бил Й. К. К., който е починал на 5.11.1972 г. /у-ние за наследници №....... от......... г./. Той е наследил спорния терен от баща си К. С. К., който е починал през 1968 г. и е оставил петима наследници- низходящи. Самият К. К. го е придобил по договор за доброволна делба от 20.12.1965 г. К. К. е съставил декларация с достоверна дата от 7.09.1967 г. установяваща, че едноетажната жилищна сграда е била построена през 1952 г. от неговите синове Й. и К. К.. Към тази година Й. К. е бил женен за съпругата си Е. К. Й. К. е оставил наследници съпруга Е. К. и трима низходящи. Брака между него и съпругата му е сключен на 12.08.1951 г. С н. а. по обстоятелствена проверка №......, т......., н.д. №........ от........ г. всичките му наследници са били признати за собственици по давност върху парцел стар №... ....... и нов №............, кв......... по плана на гр. "С. б." при равни квоти или по 1/4 ид. ч. за всеки един от тях. В този нотариален акт е посочено, че са съсобственици при тези квоти на едноетажна жилищна сграда. Действително мястото е наследствено защото негов собственик е бил бащата на Й. К., но половината от едноетажната жилищна сграда е строена през време на техния брак и е станала имуществена общност. Следователно след прекратяването на брака поради смъртта на Й. К. неговата съпруга по принципа на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. е притежавала 1/4 ид.ч. от тази изградена половина от сградата върху съсобствено място. По делото е представен стр. протокол за изграждането на името на К. К. на жилищна сграда с площ от 60 кв. м. Представено е и строително разрешение №..... от 1977 г. За тази сграда е издаден и констативен н.а. №....., т.... .., рег. №........, н.д. №...... от....... г. на името на К. К. за придобиването на двуетажна жилищна сграда на основание извършено строителство и давност. Тази сграда е била построена върху съсобствен терен и е станала по приращение - чл. 92 от ЗС съсобствена. Отхвърлянето на иска за делба е мотивирано с обстоятелството, че върху сградата с идентификатор №... .......... липсва съсобственост, тъй като е изградена от К. К. тъй като на негово име е издадено строителното разрешение №..... от....... г., строителния протокол №....... от....... г. и в негова полза е съставен констативен н.а. №......, т......, рег. №......., н.д. №...... от........ .. г. С н. а. №....., т......, рег. №......., н.д. №...... от........ г. майката Е. К. продава своята ь ид.ч. от дворното място, толкова ид.ч. от едноетажната сграда и стопанска постройка на сина си К. Й. К. С н. а. №....., т......, рег. №......., н.д. №...... от....... г. В. Й. К. и В. Й. К., т.е. другите двама низходящи продават на касаторката Е. Г. К. 1/2 ид.ч. от дворното и толкова ид.ч. от едноетажната жилищна сграда. Въззивният съд е обосновал извода си, че следва да се допускане делбата по отношение на сградата №....... с извършените между съсобствениците транслативни сделки. Всичките тези изводи, изложени във въззивното решение се споделят от настоящият съдебен състав и кореспондират с трайната съдебна практика поради което решението следва да се остави в сила. Отговора на поставеният въпрос е, че фактическото строителство не създава право на собственост, а собствеността на сградата следва собствеността върху терена - чл. 92 ЗС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,